Keywords
Summary

Keywords

1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Приложно поле

(клауза 2, точка 1 и клауза 3, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Условия за наемане на работа — Понятие

(клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

3. Актовe на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки

(член 258 ДФЕС; член 2, трета алинея от Директива 1999/70 на Съвета)

4. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70

(клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

Summary

1. Както от текста на Директива 1999/70 относно Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и от приложеното към Директивата посочено Рамково споразумение, така и от структурата и от целта на последните следва, че предназначението на предвидените в тях разпоредби е да се прилагат за срочните трудови договори и правоотношения с администрациите и други публичноправни образувания.

Член на временно наетия персонал на дадена автономна област на държава членка попада в обхвата на действие по отношение на лицата на Директива 1999/70 и на приложеното към тази директива рамково споразумение.

(вж. точки 38 и 45; точка 1 от диспозитива)

2. Доколкото представлява условие за наемане на работа, допълнително възнаграждение за прослужено време попада в приложното поле на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70 относно Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), така че работниците на срочни трудови договори могат да се противопоставят на третиране, което с оглед на изплащането на това допълнително възнаграждение, без посоченото третиране да е обосновано от каквито и да било обективни причини, е по-неблагоприятно от това на работниците на трудови договори за неопределено време, които се намират в сходно положение. Сам по себе си временният характер на служебното правоотношение на някои административни служители не може да представлява обективна причина по смисъла на тази клауза от Рамковото споразумение.

(вж. точка 58; точка 2 от диспозитива)

3. Член 2, трета алинея от Директива 1999/70 относно Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), предвижда, че когато държавите членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с тази директива, те съдържат позоваване на посочената директива или то се извършва при официалното им публикуване.

Когато обаче в директива се предвижда изрично, че разпоредбите за транспонирането ѝ съдържат позоваване на същата или то се извършва при официалното им публикуване, във всички случаи е необходимо да се приеме конкретен акт за транспониране. Макар да е вярно, че в рамките на иск за установяване на неизпълнение държавите членки могат да бъдат осъдени за неизпълнение на задълженията си, произтичащи от член 2, трета алинея от Директива 1999/70, от това не следва непременно, че национална мярка, която не се позовава в мотивите си на съответната директива, не може да се счита за валидна мярка за транспониране на същата директива. След като държавите членки са длъжни не само да транспонират формално директивите на Съюза в своя правен ред, но и да се уверят, че произтичащите от тези директиви за тях задължения се спазват изцяло и непрекъснато, не може да се изключи възможността държава членка, която първоначално иска да транспонира директива и да се съобрази със задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, а след това в резултат по-специално на спорове пред националните юрисдикции или на иск, предявен от Комисията по силата на член 258 ДФЕС, да установи, че разпоредбите на вътрешното ѝ право не са транспонирали правилно или изцяло правото на Съюза и при това положение трябва да бъдат изменени.

Следователно само по себе си обстоятелството, че национална разпоредба по никакъв начин не се позовава на Директива 1999/70, не изключва възможността тази разпоредба да се разглежда като национална мярка за транспониране на посочената директива.

(вж. точки 61—64 и 67; точка 3 от диспозитива)

4. Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се съдържа в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), е безусловна и достатъчно точна, така че временно наети държавни служители да се позовават на нея срещу държавата пред национална юрисдикция, за да им бъде признато правото да се ползват от допълнителни възнаграждения за прослужено време, за периода от изтичането на срока, предоставен на държавите членки за транспонирането на посочената директива, до датата на влизане в сила на националния закон за транспониране на тази директива във вътрешното право на съответната държава членка, при спазване на относимите разпоредби на националното право във връзка с погасителната давност.

Независимо от наличието в националната правна уредба за транспониране на Директива 1999/70 на разпоредба, с която на временно наетите държавни служители се признава правото да им бъдат изплатени допълнителни възнаграждения за всеки три години прослужено време, но се изключва възможността за прилагане на това право с обратно действие, що се отнася до разпоредба от Рамковото споразумение за срочната работа, която има непосредствено действие, компетентните органи на съответната държава членка са длъжни по силата на правото на Съюза да придадат на това право обратно действие, считано от датата, на която изтича срокът, предоставен на държавите членки за транспонирането на тази директива.

(вж. точки 90 и 99; точки 4 и 5 от диспозитива)