Keywords
Summary

Keywords

1. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 225 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

2. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказателство за съществуването на споразумение

(член 81, параграф 1 ЕО)

3. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Споразумение, чиято цел е да възпрепятства паралелния износ

(член 81, параграф 1 ЕО)

4. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия

(член 225 ЕО; членове 36 и 53 от Статута на Съда; член 81 от Процедурния правилник на Общия съд)

Summary

1. От член 225 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда следва, че Съдът няма компетентност да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, щом тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде придадено на представените му доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на посочените доказателства, тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда. Освен това изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.

(вж. точки 51 и 53)

2. Степента на доказване, необходима, за да се установи антиконкурентно споразумение в рамките на вертикални отношения, по-принцип не е по-висока от тази, която се изисква в рамките на хоризонталните отношения. Наистина, вярно е, че определени обстоятелства, които в рамките на хоризонтални отношения евентуално биха могли да позволят да се направи извод за съществуването на антиконкурентно споразумение между конкуренти, могат да се окажат неподходящи, за да се установи съществуването на подобно споразумение в рамките на вертикални отношения между производител и дистрибутор, тъй като при тези отношения някои форми на обмен са законосъобразни. В същата степен е вярно обаче и че съществуването на незаконосъобразно споразумение трябва да се преценява с оглед на всички релевантни фактори, както и на икономическия и правен контекст във всеки отделен случай. Ето защо на въпроса дали определено доказателство позволява да се установи сключването на споразумение, противоречащо на член 81, параграф 1 ЕО, не може да се отговори по абстрактен начин, в зависимост от това дали става въпрос за вертикални или за хоризонтални отношения, като се изолира това доказателство от контекста и от останалите фактори, характеризиращи конкретния случай.

(вж. точки 71 и 72)

3. Проверката от Общия съд за наличието на система за надзор и санкции невинаги е необходима, за да се приеме, че е сключено споразумение, чиято цел е да възпрепятства паралелния износ, и което следователно противоречи на член 81, параграф 1 ЕО.

(вж. точка 77)

4. Задължението за мотивиране, с което е обвързан Общият съд, не го задължава да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора. Следователно мотивите може да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с мотивите за решението на Общия съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.

(вж. точка 84)