Keywords
Summary

Keywords

1. Социална политика — Сближаване на законодателствата — Прехвърляния на предприятия — Гарантиране на правата на работниците и служителите — Директива 2001/23 — Прехвърлител — Понятие

(член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 на Съвета)

2. Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие  — Граници — Правна сигурност — Право на преценка на Съда

(член 267 ДФЕС)

Summary

1. При прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23 относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности на предприятие, принадлежащо към една група, към предприятие, външно за групата, като „прехвърлител“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от посочената директива може да се разглежда и предприятието от групата, в което работниците са работили постоянно, без обаче да са били обвързани с последното с трудов договор, независимо че в рамките на тази група съществува предприятие, с което съответните работници и служители са били обвързани с такъв трудов договор.

В действителност изискването, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 или за съществуването на трудов договор, или, алтернативно и следователно равностойно, на трудово правоотношение към датата на прехвърлянето, налага съображението, че за да могат работниците да се ползват от закрилата, предоставяна от Директива 2001/23, според законодателя на Съюза не се изисква при всички обстоятелства да е налице договорно отношение с прехвърлителя. В замяна на това от Директива 2001/23 не е видно, че отношението между трудовия договор и трудовото правоотношение е отношение на субсидиарност, и въз основа на това, че в случаите на съществуване на множество работодатели е необходимо систематично да се привилегирова работодателят, с когото е сключен договор. В случаите, в които едно прехвърляне на предприятие по смисъла на Директива 2001/23 предполага по-конкретно промяна на юридическото или физическото лице, което е отговорно за стопанската дейност на прехвърления субект и което на това основание установява като работодател на работниците на този субект трудови правоотношения с последните, евентуално въпреки отсъствието на договорни отношения с тези работници, за целите на определянето на прехвърлителя положението на работодател, с когото е сключен договор, но който не е отговорен за стопанската дейност на прехвърления стопански субект, не може систематично да доминира над положението на работодател, с когото не е сключен договор, но пък е отговорен за посочената дейност.

(вж. точки 24, 25, 28, 29 и 32 и диспозитива)

2. При упражняването на правомощието си по член 267 ДФЕС Съдът може да ограничи единствено като изключение, въз основа на общия принцип на правна сигурност, присъщ на правния ред на Съюза, възможността всяко заинтересовано лице да се позове на разпоредба, на която той е дал тълкуване, за да обсъди основани на добросъвестност правоотношения. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да бъдат изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите среди и риск от сериозни смущения. В това отношение, когато пред Съда не е представено никакво конкретно доказателство, с което може да се установи наличието на риск от сериозни смущения, свързан с многобройните съдебни искове, които биха могли да бъдат предявени срещу извършили прехвърляне, попадащо в приложното поле на тази директива, в резултат на решението на Съда във връзка с тълкуването на Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, действието на подобно съдебно решение във времето не следва да се ограничава. Нещо повече, обстоятелството, че извършилото подобно прехвърляне предприятие вече е изплатило премия при напускане на работниците и служителите, постъпили на работа в предприятието приобретател, при всички положения не е релевантно.

(вж. точки 36, 38 и 40)