Keywords
Summary

Keywords

1. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Европейското икономическо пространство — Свободно движение на капитали — Правен обхват, идентичен с този на общностни разпоредби

(член 63 ДФЕС; член 40 и приложение XII от Споразумението за ЕИП)

2. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Европейското икономическо пространство — Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху пазарната стойност на недвижими имоти, притежавани от юридически лица

(член 40 от Споразумението за ЕИП)

Summary

1. Една от основните цели на Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (ЕИП) е да се осъществи по възможно най-пълен начин свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали в цялото Европейско икономическо пространство (ЕИП), така че изграденият на територията на Съюза вътрешен пазар да обхване и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). С оглед на това много от клаузите на посоченото споразумение имат за цел да гарантират във възможно най-голяма степен еднаквото му тълкуване в цялото ЕИП. Във връзка с това Съдът трябва да следи разпоредбите на Споразумението за ЕИП, които по същество са идентични на тези на ДФЕС, да се тълкуват еднакво в държавите членки.

Видно от разпоредбите на член 40 от Споразумението за ЕИП, прогласените от тези разпоредби норми, забраняващи ограниченията за движението на капитали и дискриминацията, що се отнася до отношенията между държавите, страни по Споразумението за ЕИП, независимо дали те са членки на Съюза или на ЕАСТ, са идентични с нормите, които правото на Съюза налага в отношенията между държавите членки.

От това следва, че щом като ограниченията за свободното движение на капитали между лица от държавите — страни по Споразумението за ЕИП, трябва да се преценяват от гледна точка на член 40 от посоченото споразумение и на приложение XII към него, тези разпоредби имат същия правен обхват като идентичните по същество разпоредби на член 63 ДФЕС.

(вж. точки 20—22)

2. Член 40 от Споразумението за Европейското икономическо (ЕИП) пространство допуска национална правна уредба, която освобождава от данък върху пазарната стойност недвижимите имоти, разположени на територията на държава — членка на Европейския съюз, дружествата със седалище на територията на държава — членка на Европейския съюз, и което поставя това освобождаване по отношение на дружествата със седалище на територията на трета страна, членка на ЕИП, в зависимост от съществуването на сключена спогодба за административна взаимопомощ между посочената държава членка и тази трета страна с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци, или в зависимост от обстоятелството, че по силата на договор, който съдържа клауза за недопускане на дискриминация въз основа на гражданство, тези юридически лица не трябва да понасят по-голяма данъчна тежест от тази, която се прилага спрямо установените на територията на държава членка.

Всъщност, ако една такава правна уредба представлява ограничение на принципа на свободно движение на капитали, което по принцип е забранено от член 40 от Споразумението за ЕИП, така както то е забранено от член 63 ДФЕС, обосновката, изведена от борбата с данъчните измами и необходимостта да се запази ефективността на данъчния контрол, се преценява по различен начин, щом като рамката на сътрудничеството между компетентните органи от държавите членки, установена с Директива 77/799 относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото и непрякото данъчно облагане, не съществува между тях и компетентните органи на трета държава, когато последната не е поела никакво задължение за взаимопомощ. При тези условия по принцип е оправдано държава членка да откаже да предостави такова предимство, ако се оказва невъзможно сведенията да бъдат получени именно поради липсата на договорно задължение за тази трета страна да предоставя информация.

(вж. точки 29, 41, 44, 52 и диспозитива)