Keywords
Summary

Keywords

1. Околна среда — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Директива 85/337 — Задължение на компетентния орган да извърши оценка на въздействието върху околната среда — Обхват

(член 3 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директиви 97/11 и 2003/35)

2. Околна среда — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Директива 85/337 — Множество компетентни органи — Условие — Правомощия и правила, уреждащи упражняването им, които гарантират пълно извършване на оценка преди издаването на разрешението

(членове 2, 3 и 4 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директиви 97/11 и 2003/35)

3. Околна среда — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Директива 85/337 — Приложно поле — Дейности по разрушаване — Включване

(член 1,параграф 2 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директиви 97/11 и 2003/35)

Summary

1. Член 3 от Директива 85/337 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директиви 97/11 и 2003/35, възлага на компетентния орган, отговарящ за околната среда, задължението да извърши оценка на въздействието върху околната среда, която обхваща описание на прякото и непрякото въздействие на даден проект върху факторите, изброени в първите три тирета от този член, и взаимодействието между тях. Това задължение се различава от посочените в членове 4—7, 10 и 11 от Директива 85/337, които в основната си част са задължения за събиране и обмен на информация, за консултиране, за публично оповестяване и за гарантиране на възможност за обжалване пред правораздавателна институция. В случая става въпрос за разпоредби от процедурно естество, които се отнасят само до прилагането на основното задължение, предвидено в член 3 от тази директива.

При все това, макар съгласно член 8 от същата директива да е необходимо резултатът от консултациите и информацията, събрана в съответствие с членове 5—7 от нея, да се вземат предвид в рамките на процедурата по издаване на разрешение, това задължение при приключване на процеса по приемане на решение да се вземе предвид информацията, събрана от компетентния орган, отговарящ за околната среда, не може да се смесва със задължението за извършване на оценка, предвидено в член 3 от Директива 85/337. Всъщност тази оценка, която трябва да се извърши в началото на процеса по приемане на решение, предполага разглеждане по същество на събраната информация, както и разсъждение относно необходимостта тя да се допълни евентуално с повече данни. Така този компетентен орган, отговарящ за околната среда, трябва да извърши както проучвателна, така и аналитична дейност, за да стигне до възможно най-пълна преценка на прякото и непрякото въздействие на даден проект върху факторите, изброени в първите три тирета от посочения член 3, и взаимодействието между тях.

Ето защо както от текста на разглежданите разпоредби на посочената директива, така и от общата ѝ структура следва, че член 3 от нея представлява основна разпоредба. Транспонирането само на членове 4—11 от тази директива не означава, че автоматично е транспониран посоченият член 3. Следователно държава членка, която не транспонира този член 3, не изпълнява задълженията си по изменената Директива 85/337.

В това отношение, макар да е вярно, че транспонирането във вътрешното право на дадена директива не изисква непременно формално и текстово възпроизвеждане на разпоредбите ѝ в изрична и конкретна законова или подзаконова разпоредба, и че целите им могат да бъдат постигнати чрез една обща правна уредба, при условие че същата осигурява ефективно цялостното прилагане на директивата по достатъчно ясен и точен начин, това не променя обстоятелството, че разпоредбите на директива трябва да се прилагат с неоспорима задължителна сила, с необходимата специфичност, точност и яснота, за да се спази изискването за правна сигурност, което налага, в случай че директивата цели учредяването на права по отношение на частноправни субекти, да се предостави възможност на ползващите се лица да се запознаят с правата си в тяхната пълнота.

(вж. точки 36, 38—41, 46 и 107 и диспозитива)

2. В член 2, параграф 1 от Директива 85/337 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директиви 97/11 и 2003/35, се посочва, че оценката на въздействието върху околната среда трябва да бъде направена, преди да бъдат одобрени проектите. Това предполага разглеждането на прякото и непрякото въздействие на даден проект върху посочените в член 3 от същата директива фактори и върху взаимодействието между тях да бъде извършено изцяло преди посоченото одобряване.

При тези обстоятелства няма никаква пречка държава членка да реши на възложи осъществяването на целите на посочената директива на различни органи, при условие че съответните правомощия на тези органи и правилата, уреждащи упражняването им, гарантират пълното и своевременно извършване на оценка на въздействието върху околната среда, а именно преди издаването на разрешението по смисъла на тази директива.

Така държава членка, която не гарантира, че ще бъдат спазени изцяло условията, предвидени в членове 2—4 от тази директива, когато множество органи имат правомощия за вземането на решение по даден проект, не изпълнява задълженията си по посочената директива.

(вж. точки 76, 77 и 107 и диспозитива)

3. Дейностите по разрушаване попадат в приложното поле на Директива 85/337 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директиви 97/11 и 2003/35, и на това основание могат да представляват „проект“ по смисъла на член 1, параграф 2 от нея.

Всъщност съдържащото се в член 1, параграф 2 от тази директива определение на термина „проект“ не позволява от него да се направи изводът, че дейностите по разрушаване не могат да отговарят на критериите на това определение. Действително подобни дейности могат да се квалифицират като „друга намеса в естествената околна среда и ландшафта“. От друга страна, това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че ако дейностите по разрушаване бяха изключени от приложното поле на посочената директива, щяха да са безпредметни препращанията към „културното наследство“ в член 3 от Директивата, към „ландшафт с историческа, културна или археологическа стойност“ в точка 2, буква з) от приложение ІІІ към същата и към „архитектурното и археологическото наследство“ в точка 3 от приложение ІV към нея.

(вж. точки 97, 98 и 101)