Keywords
Summary

Keywords

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Досъдебна процедура — Официално уведомително писмо — Разграничаване на предмета на спора — Мотивирано становище — Подробно излагане на твърденията за нарушение

(член 226 ЕО)

2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

(член 226, втора алинея ЕО)

3. Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство

(член 56 ЕО; член 40 от Споразумението за ЕИП)

Summary

1. Макар в рамките на досъдебна процедура за установяване на неизпълнение на задължения мотивираното становище да трябва да съдържа последователно и подробно изложение на съображенията, довели Комисията до убеждението, че заинтересованата държава членка не е изпълнила някое от задълженията си по Договора, официалното уведомително писмо не може да бъде подчинено на толкова стриктни изисквания за точност, на каквито трябва да отговаря мотивираното становище, тъй като по необходимост може да представлява само първоначално кратко изложение на твърденията за нарушения. Следователно няма каквато и да било пречка Комисията да изложи в мотивираното становище подробно твърденията за нарушения, които вече е изтъкнала по-общо в официалното уведомително писмо.

(вж. точки 17 и 20)

2. Наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище. В този смисъл предметът на иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — отнасящ се до временно действащ правен режим за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица, който към момента на изтичане на дадения в мотивираното становище срок вече не е в сила, но продължава да поражда последици към датата, релевантна за преценката на допустимостта на иска — не е отпаднал.

(вж. точки 31, 33, 34 и 42)

3. Държава членка, която в рамките на особен режим за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица по отношение на имущество, което не се намира на територията ѝ, предвижда преференциално данъчно третиране единствено на издадените от нея държавни ценни книжа, не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО и по член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Целите, свързани с борбата с данъчните измами и с избягването на данъци, могат да обосноват ограничение на свободното движение на капитали, но то трябва да може да гарантира осъществяването им и да не надхвърля необходимото за постигането им.

Режим, предвиждащ разлика в третирането на ценните книжа, които са издадени от посочената държава членка, и на тези, които са издадени от други държави членки, не отговаря на тези изисквания. Освен това такава разлика в ставките за узаконяване не може да се обоснове с преследването на цел от икономическо естество, а именно компенсиране на загубата на данъчни постъпления от съответната държава членка. Цел от чисто икономическо естество не може да обоснове ограничение на основна свобода, гарантирана от Договора.

(вж. точки 60—62, 64, 65 и 70 и диспозитива)