Keywords
Summary

Keywords

1. Производство — Решение, с което в хода на производство се заменя обжалваното решение — Ново обстоятелство — Разширяване на първоначалните искания и правни основания

2. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи

(член 296 ДФЕС; Съобщение 97/C 273/03 на Комисията)

3. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията да покани заинтересованите лица, а съответно и предоставящите помощи субдържавни образувания, да представят становища — Граници

(член 108, параграф 2 ДФЕС)

4. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Решение за образуване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 108, параграф 2 ДФЕС; член 6 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

5. Актовe на институциите — Оттегляне — Незаконосъобразни актове — Решение за обявяване на държавна помощ за несъвместима с общия пазар, опорочено поради непълнота на мотивите — Приемане на ново решение — Задължение за възобновяване на официалната процедура по разследване — Липса

6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Финансиране с ресурси, подлежащи на публичен контрол — Включване

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

7. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Паричен заем, който се връща с лихва — Преценка в зависимост от уговорения лихвен процент

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

8. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Право на преценка на Комисията — Възможност за приемане на насоки

(член 107, параграф 3 ДФЕС; Съобщение 2004/C 244/02 на Комисията)

9. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Помощи за преструктуриране на предприятие в затруднение — Идентифициране на предприятията в затруднение

(член 107, параграф 3 ДФЕС; точка 11 от Съобщение 2004/C 244/02 на Комисията)

10. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Квалифициране на предприятието като предприятие в затруднение за целите на допускането в негова полза на изключение от забраната на помощите

11. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

12. Актовe на институциите — Оттегляне — Незаконосъобразни актове — Решения на Комисията в областта на държавните помощи — Приемане на ново решение, в което са добавени нови съображения в отговор на възраженията на заинтересованите лица — Нарушение на правото на защита — Липса

Summary

1. Когато в хода на производството на мястото на едно решение е издадено друго решение със същия предмет, то следва да бъде разглеждано като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания. Всъщност би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия, ако в тези случаи жалбоподателят беше длъжен да подава нова жалба. Освен това би било несправедливо, ако при обжалването на нейно решение пред съда на Съюза съответната институция можеше да го измени или замени с друго и да се позове пред съда на изменението или замяната, за да лиши другата страна от възможността да разшири първоначалните си искания и правни основания, така че да се отнасят и до второто решение, или да представи допълнителни искания и правни основания за отмяна на това решение.

(вж. точка 23)

2. Решението за обявяване на държавната помощ за определено предприятие в затруднено положение за несъвместима с общия пазар, и по-конкретно частта му относно възприетия от Комисията метод за изчисляване на размера на помощта, отговаря на изискванията на член 296 ДФЕС, ако не просто препраща към Съобщението на Комисията относно референтните лихвени проценти, но и съдържа подробно описание на избрания метод и задълбочен анализ на финансовото положение на предприятието и липсата на обезпечения, а за обосноваване на увеличаването на приложимия референтен процент посочва анализ на практиката на финансовите пазари въз основа на емпирично изследване на премиите, които се наблюдават на пазара за различни категории рискови предприятия или рискови сделки.

(вж. точки 50, 52 и 53)

3. Съдебната практика по същество отрежда на заинтересованите лица, сред които са и субдържавните образувания, предоставили съответните помощи, ролята на източници на информация за Комисията в административната процедура относно държавни помощи, образувана на основание член 108, параграф 2 ДФЕС. Оттук следва, че заинтересованите лица нямат право на защита, каквото е признато на лицата, срещу които се води производството, а разполагат само с правото да участват в административното производство в необходимата степен предвид конкретните обстоятелства по случая.

Следователно заинтересованите лица не могат да се позовават на нарушение на принципа на добра администрация за това, че Комисията не е поискала от тях становище в процедурата по разследване на помощта. Комисията също така не е задължена да предостави на заинтересованите лица становището или информацията, което или която е получила от правителството на съответната държава членка.

(вж. точки 71, 74, 75 и 88)

4. В съответствие с член 6 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, когато започва официалната процедура по разследване, в съответното си решение Комисията може само да обобщи релевантните фактически и правни въпроси, да включи предварителна оценка за разглежданата държавна мярка с цел да се определи дали тя представлява помощ и да изложи причините, поради които се съмнява в съвместимостта ѝ с общия пазар.

В този смисъл решението за започване на процедурата трябва да позволява на заинтересованите лица да участват ефикасно в официалната процедура по разследване, в хода на която те ще имат възможността да изтъкнат своите доводи. За тази цел е достатъчно заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, поради които Комисията е стигнала до предварителния извод, че разглежданата мярка може да представлява нова, несъвместима с общия пазар помощ.

(вж. точки 80 и 81)

5. Когато е оттеглила първоначалното решение и следва да издаде нов акт на мястото на незаконосъобразния, Комисията по принцип следва да проведе отново процедурата от конкретния момент, в който при предишната процедура е допуснала нарушение, без да е длъжна да повтаря и процесуалните действия отпреди този конкретен момент.

Що се отнася до решенията, с които определена държавна помощ се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда възстановяването ѝ, непълнотата на мотивите, поради която е оттеглено първото решение, не се дължи на процесуалните действия на Комисията при образуването на процедурата, ако те не са опорочени поради нарушение от нейна страна. Ако официалната процедура по разследване преди приемането на оттегленото решение е била проведена по надлежния ред, не е задължително да бъде възобновена, преди да се приеме новото решение.

Включването на допълнителни съображения в новото решение не може да постави под въпрос тази констатация, когато целта на включването им е да се отговори по-подробно на възраженията срещу първото решение.

(вж. точки 83—85)

6. В случаите, в които се прилага член 107, параграф 1 ДФЕС, евентуалното финансиране на съответните мерки с ресурси, които не са с данъчен или квазиданъчен произход, не е основание посочените мерки да не бъдат квалифицирани като държавна помощ. Всъщност определящият критерий за държавните ресурси е публичният контрол и член 107, параграф 1 ДФЕС се отнася до всички имуществени средства, независимо дали са събрани чрез налагането на данъчни задължения, или не, които могат действително да бъдат използвани от публичния сектор за поддържането на предприятията.

(вж. точка 111)

7. Когато става дума за паричен заем, който се връща с лихва, лихвите, които дадено предприятие трябва да плаща по своя заем, невинаги компенсират изцяло предимството, което предприятието получава. Налице е действителен разход за бюджета на административно-териториалната единица, която е отпуснала заема, защото ако тя беше дала тази сума в заем при нормални пазарни условия или ако я беше инвестирала по друг начин, щеше да има по-голяма норма на възвръщаемост. При подобна хипотеза помощта се състои в разликата между платените в действителност лихви и лихвите, които биха били платени при прилагането на лихвен процент според нормалните пазарни условия.

(вж. точка 112)

8. Когато действа на основание член 107, параграф 3 ДФЕС, Комисията разполага с широки правомощия за преценка. В пределите на тези правомощия тя може да приема правила за дейността си с актове като Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, стига тези правила да не се отклоняват от разпоредбите на Договора. Когато Комисията приеме такъв акт, той става задължителен за нея. Следователно съдът е компетентен да провери дали Комисията е спазила правилата, които е приела.

При все това, когато при упражняването на широките си правомощия за преценка, евентуално изрично уредени и в приетите от нея правила за дейността ѝ, Комисията трябва да извършва сложни икономически и социални оценки, съдът упражнява ограничен контрол върху тях. Този контрол се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и задължението за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.

(вж. точки 129—132)

9. Доколкото в точка 11 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение се посочва, че „едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение като например — нарастващи загуби [и] намаляващ оборот […]“, Комисията основателно е приела, че декапитализирано предприятие с отрицателен нетен резултат е предприятие в затруднено положение.

Комисията не следва да взема предвид данни от периода след отпускането на съответните помощи. Всъщност тя трябва да прецени положението към момента, в който издава решението си, тъй като, ако вземе предвид последващи данни, би поставила в по-благоприятно положение държавите членки, които не изпълняват задължението си да я уведомят за проектите за помощи, които възнамеряват да предоставят. Освен това евентуалното подобрение на положението на предприятието получател през годината, в която са предоставени спорните мерки, не би могло да повлияе на преценката на положението му към момента на предоставянето, по-конкретно тъй като не би могло да се изключи, че наличието на тези мерки е могло да повлияе за тази промяна.

(вж. точки 135, 141, 143, 144 и 146)

10. Доколкото понятията от правния ред на Съюза по принцип не се определят на основата на една или повече национални правни системи, ако няма изрична разпоредба в този смисъл и ако в релевантните насоки изобщо няма препращане към националните правни системи, няма основание да се съобрази съдебната практика в определена държава членка, когато се прилагат нормите на Съюза в областта на държавните помощи и се преценява дали Комисията правилно е квалифицирала дадено предприятие като предприятие в затруднено положение.

(вж. точка 150)

11. За да се прецени дали дадена държавна мярка представлява помощ, следва да се определи дали на предприятието получател се предоставя икономическо предимство, което то не би получило в нормални пазарни условия. За тази цел е уместно да се приложи критерият, основан на възможностите на предприятието получател да договори разглежданите суми на капиталовия пазар при подобни условия. Трябва да се постави по-конкретно въпросът дали частен инвеститор би сключил разглежданата сделка при същите условия.

(вж. точки 158 и 159)

12. При условие че са спазени принципът на защита на оправданите правни очаквания и принципът на правна сигурност и при условие че актът е оттеглен в разумен срок, институциите на Съюза имат правото да оттеглят решенията, които са благоприятни за съответния им адресат, ако същите са незаконосъобразни. На още по-силно основание институциите на Съюза имат право да оттеглят и незаконосъобразни решения, които не създават права за адресата. Всъщност в тази хипотеза няма съображения за защита на оправданите правни очаквания и на придобитите от адресата на решението права, които да се противопоставят на оттеглянето.

Що се отнася до включването на нови съображения в новото решение, с които Комисията отговаря по-подробно, отколкото в първото решение, на представените от жалбоподателите доводи при обжалването по съдебен ред, отчитането на доводите, представени от самите жалбоподатели, не може да съставлява нарушение на правото им на защита в съдебното производство.

(вж. точки 189, 190 и 192)