This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62008TJ0255
Резюме на решението
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която е всеобщо известна в дадена държава членка
(член 8, параграф 1 и член 2, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с реноме — Защита на по-ранната марка с реноме, обхващаща и стоки или услуги, които не са сходни
(член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 на Съвета)
3. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия
(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета)
1. Използването на името José Padilla като марка, на което се прави позоваване във възражението, подадено срещу регистрацията на словния знак „JOSE PADILLA“ като марка на Общността за стоките от класове 9, 25 и 41 по смисъла на Ницската спогодба, не е доказано. Всъщност представените документи доказват само известността на починалия композитор и използването на името му за определяне на автора на музикалните композиции, но не и използването на това име като марка. По този начин не е доказано, че към датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка знакът „JOSE PADILLA“ е бил всеобщо известен като марка в дадена държава членка и се е използвал за подобни или идентични с описаните в заявената марка стоки.
(вж. точки 53 и 56)
2. От текста на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, който използва израза „за които по-ранната марка е регистрирана“, следва, че тази разпоредба се прилага по отношение на по-ранните марки по смисъла на член 8, параграф 2 от този регламент само доколкото те са регистрирани.
Следователно, за разлика от член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, който допуска по отношение на идентични или подобни стоки или услуги възражения, основани на марки, за които не е представено никакво доказателство за регистрация, но които са всеобщо известни по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, член 8, параграф 5 от този регламент предвижда закрила — по отношение на стоки и услуги, които не са подобни — само за всеобщо известните марки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция, за регистрацията на които е представено доказателство.
(вж. точки 47 и 48)
3. Авторското право не може да представлява „знак, използван в процеса на търговия“ по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Всъщност от структурата на член 52 от този регламент следва, че авторското право не представлява такъв знак. Тази последна разпоредба предвижда в параграф 1, буква в), че марка на Общността се обявява за недействителна, когато съществува по-ранно право, както е посочено в член 8, параграф 4, и условията, установени в посочения параграф, са изпълнени. Параграф 2, буква в) от същия член гласи, че марката на Общността се обявява за недействителна и ако използването ѝ може да бъде забранено по силата на „друго“ предходно право, и по-специално на авторско право. От това следва, че авторското право не е част от предходните права, посочени в член 8, параграф 4 от този регламент.
(вж. точка 65)