Staff case summary

Staff case summary

Резюме

1. Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Подаване на възражение за недопустимост — Свобода на съда да приеме определение на основание член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба

(членове 76 и 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2. Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Жалба, подадена без посредничеството на адвокат

(член 19, трета алинея от Статута на Съда; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1. Дори при наличието на възражение на недопустимост, направено от ответника с отделна молба на основание член 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, и на становище от жалбоподателя по това възражение за недопустимост Съдът на публичната служба запазва свободата си, ако счете, че жалбата е явно недопустима, да приеме определение на основание член 76 от посочения правилник.

(вж. точка 23)

Позоваване на:

Съд — 6 март 2008 г., R bis/Комисия, F‑105/07, още непубликувано в Сборника

2. От член 19, трета алинея от Статута на Съда, и в частност от думата „представляват“, следва, че за да сезира Съда на публичната служба с жалба по смисъла на този член, „страната“ трябва да прибегне до услугите на трето лице, което има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Тъй като нито Статутът на Съда, нито Процедурният правилник на Съда на публичната служба предвиждат каквато и да било дерогация или изключение от това задължение, за целите на подаването на жалба не е достатъчно да бъде представена жалба, подписана от самия жалбоподател, дори той да е адвокат, който има право да се явява преди национална юрисдикция. Това изискване съответства на схващането за ролята на адвоката, според което той се разглежда като сътрудник на правосъдието и е призван да предоставя, напълно независимо и с оглед висшия интерес на правосъдието, правното съдействие, от която правният субект се нуждае. Това схващане отговаря на общите за държавите членки правни традиции и намира място и в общностния правен ред, както следва по-точно от член 19 от Статута на Съда. Съществува обаче опасност адвокатът, който същевременно е и представляваната от него страна, поради личната си връзка със съответното дело да не бъде в състояние да изпълни по най-подходящия начин тази съществената роля на помощник на правосъдието.

Задължението да прибегне до трето лице, което да я представлява пред общностните юрисдикции, не лишава съответната страна от правни средства за защита и следователно не засяга правото ѝ на защита. Освен това посоченото задължение поставя страните при еднакви условия на защита независимо от професионалната им квалификация и следователно не нарушава принципа на равенство.

(вж. точки 31—36)

Позоваване на:

Съд — 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, Recueil, стp. I‑6401, точки 8 и 10—12

Първоинстанционен съд — 8 декември 1999 г., Euro-Lex/СХВП (EU‑LEX), T‑79/99, Recueil, стp. II‑3555, точка  28; 13 януари 2005 г., Sulvida/Комисия, T‑184/04, Recueil, стp. II‑85, точки 8 и 9