Keywords
Summary

Keywords

Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Данъчно облагане на дивидентите

(член 56, параграф 1 ЕО)

Summary

Не e изпълнила задълженията си по член 56, параграф 1 ЕО държава членка, която поставя освобождаването на дивидентите, разпределяни от местни дружества в тази държава членка, в зависимост от ниво на участие на дружествата, получатели на дивиденти, в капитала на дружествата, разпределящи дивиденти, което е по-високо за установените в друга държава членка дружества, получатели на дивиденти, отколкото за установените в тази държава членка дружества, получатели на дивиденти.

Всъщност такава разлика в третирането може да разубеди дружествата, установени в други държави членки, да инвестират в засегнатата държава членка и следователно представлява ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип е забранено от член 56, параграф 1 ЕО.

Такава разлика в третирането не би могла да бъде оправдана с разликата в положението на местните дружества и дружествата, установени в други държави членки. Действително по отношение на мерките, предвидени от дадена държава членка с оглед на избягване или намаляване на многократното облагане или икономическото двойно данъчно облагане на печалбата, разпределяна от дружество, което е местно лице, акционерите получатели, които са местни лица, не се намират непременно в сходно положение с акционерите получатели, които са местни лица на друга държава членка. При все това от момента, в който дадена държава членка едностранно или посредством спогодба обложи с данък върху дохода не само акционерите, които са местни лица, но и акционерите, които са чуждестранни лица, за дивидентите, които получават от дружество, което е местно лице, положението на посочените акционери, които са чуждестранни лица, се доближава до това на акционерите, които са местни лица. Всъщност самото упражняване от същата държава на данъчната ѝ компетентност, независимо от данъчното облагане в друга държава членка, създава риск от верижно облагане или от икономическо двойно данъчно облагане. В подобен случай, за да не бъдат изправени получателите — чуждестранни лица, с ограничение върху свободното движение на капитали, което по принцип е забранено от член 56 ЕО, държавата, за която дружеството, разпределящо дивидентите, е местно лице, трябва да следи по отношение на предвидения в нейното национално право механизъм за избягване или намаляване на верижното облагане или на икономическото двойно данъчно облагане чуждестранните лица да се третират по същия начин както местните лица. Като прилага обаче посочената по-горе правна уредба, държавата членка избира да упражнява своята данъчна компетентност по отношение на дивидентите, разпределяни на дружества, установени в други държави членки. Чуждестранните лица, получатели на тези дивиденти, се намират следователно в положение, сравнимо с това на местните лица, що се отнася до риска от икономическо двойно данъчно облагане на дивидентите, разпределяни от дружествата — местни лица, така че получателите — чуждестранни лица, не могат да бъдат третирани различно от дружествата получатели — местни лица.

От друга страна, макар и неблагоприятните последици, които могат да възникнат от успоредното упражняване на данъчните правомощия на различните държави членки, доколкото това упражняване не е дискриминационно, да не представляват забранени от Договора за ЕО ограничения, положението е различно, когато неблагоприятното третиране на дивидентите, разпределяни на дружествата получатели, установени в друга държава членка, възниква единствено от упражняването от държавата членка по установяване на дружеството получател на нейната данъчна компетентност, поради което то носи отговорност за нея.

Нещо повече, подобна разлика в третирането не се поставя под съмнение поради прилагането на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Разбира се, не може да се изключи възможността една държава членка да гарантира спазването на своите задължения, произтичащи от Договора, като сключи спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с друга държава членка. Същевременно обаче за тази цел е необходимо прилагането на такава спогодба да позволява да се компенсират последиците от разликата в третирането, произтичаща от националното законодателство. В действителност разликата в третирането на дивидентите, разпределяни на дружества, установени в други държави членки, и на дивидентите, разпределяни на дружествата — местни лица, отпада напълно само когато удържаният в съответствие с националното законодателство данък при източника може да бъде приспаднат от данъка, дължим в другата държава членка до размера на разликата в третирането, произтичаща от националното законодателство. Следователно, за да постигне целта за компенсиране, прилагането на метода на приспадане, предвиден в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, би трябвало да създаде възможност удържаният в държава членка данък върху дивидентите да се приспадне изцяло от дължимия данък в държавата по установяване на дружеството получател, така че дори получените от това дружество дивиденти да са по-тежко обложени от дивидентите, изплатени на дружествата, установени в първата държава членка, за тази по-голяма данъчна тежест не би могла повече да носи отговорност тази държава членка, а държавата по установяване на дружеството получател, която е упражнила правото си на облагане.

В това отношение обаче, щом като по-голямата част от сключените от дадена държава спогодби за избягване на двойното данъчно облагане предвиждат, че приспаднатата сума от удържания в тази държава данък не може да превишава частта от изчисления преди приспадането данък в държавата членка по установяване на дружеството получател, съответстващ на обложените в първата държава доходи, разликата в третирането може да бъде компенсирана само ако дивидентите от съответната държава членка са обложени в достатъчна степен в другата държава членка. Ако тези дивиденти обаче не са обложени или не са обложени в достатъчна степен, сумата на удържания в съответната държава членка данък или на част от него не може да бъде приспадната. В този случай разликата в третирането, произтичаща от прилагането на националното законодателство, не може да бъде компенсирана от прилагането на клаузите на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. Тази констатация се прилага дори когато такава спогодба не предвижда да се ограничи приспадането на частта от изчисления преди приспадането данък в държавата членка по установяване на дружеството получател, съответстващ на доходите, обложени в държавата по установяване на разпределящото дивидентите дружество, а предвижда, че удържаният в тази държава данък се приспада от съответния данък върху доходите в държавата членка на установяване на дружеството получател. Всъщност, ако тези дивиденти не са обложени или не са обложени в достатъчна степен, сумата на удържания в държавата по установяване на разпределящото дружество данък или на част от него не може да бъде приспадната. Все пак изборът да се обложат в другата държава членка доходите с произход от държавата по установяване на разпределящото дружество или нивото им на данъчно облагане не зависи от тази последна държава, а от условията за данъчно облагане, определени от другата държава членка. Следователно приспадането в съответствие с клаузите на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане на удържания при източника данък от дължимия в другата държава членка данък не позволява във всички случаи да се компенсира разликата в третирането, произтичаща от прилагането на националното законодателство.

(вж. точки 43, 50—53, 56—64, 67, 69 и диспозитива)