Дело C-388/08 PPU

Наказателно производство

срещу

Artur Leymann и Aleksei Pustovarov

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein oikeus)

„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 27 — Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държавите членки — Принцип на специалното правило — Процедура по даване на съгласие“

Решение на Съда (трети състав) от 1 декември 2008 г.   I ‐ 8987

Резюме на решението

1. Преюдициални въпроси — Спешно преюдициално производство — Условия

   (член 104б от Процедурния правилник на Съда)

2. Европейски съюз — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Специално правило

   (членове 3 и 4, член 27, параграф 2, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

3. Европейски съюз — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Специално правило

   (член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

4. Европейски съюз — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Специално правило

   (член 27, параграф 3, буква в) и параграф 4 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

1.  Може да бъде уважено искане за разглеждане на преюдициалното запитване във връзка с тълкуването на Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки по реда на спешното производство въз основа на твърдението на запитващата юрисдикция, според което, ако обвинителният акт за престъплението бъде отхвърлен, срокът на наказанието, наложено на заинтересованото лице, би бил намален и освобождаването на последното би настъпило по-рано.

   (вж. точки 38 и 39)

2.  Член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки прогласява специалното правило, съгласно което лицето, което се предава, може да не бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване. Искането за предаване се основава на информацията, която отразява състоянието на разследването към момента на издаването на европейската заповед за арест. Следователно е възможно в хода на производството установените деяния вече да не съответстват във всяко отношение на първоначално описаните. Събраните доказателства могат да доведат до уточняване, дори до промяна на признаците на състава на престъплението, оправдали първоначално издаването на европейската заповед за арест.

   Думите „наказателно преследвано“, „осъдено“, или „лишено от свобода“, съдържащи се в указания член 27, параграф 2, сочат, че понятието „различно престъпление“ от това, за което се иска предаване, трябва да се преценява от гледна точка на различните фази на производството и от гледна точка на всеки процесуален акт, който може да измени правната квалификация на престъплението. За да се прецени, с оглед на изискването за даване на съгласие, посочено в член 27, параграф 3, буква ж) от това рамково решение, дали един процесуален акт води до „различно престъпление“ от това, което фигурира в европейската заповед за арест, е важно да се направи сравнение на описанието на престъплението в европейската заповед за арест с описанието, което се съдържа в последващия процесуален акт. Искането на съгласие на изпълняващата държава членка за всяка промяна в описанието на деянията би отишло отвъд последиците от специалното правило и би накърнило преследваната цел, която се състои в ускоряване и опростяване на съдебното сътрудничество между държавите членки, визирано в Рамковото решение.

   За да се определи дали разглежданото престъпление не е „различно престъпление“ от това, за което се иска предаване, по смисъла на член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, което изисква прилагане на процедурата по даване на съгласие, предвидена в член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от посоченото рамково решение, е важно да се провери дали признаците на състава на престъплението съгласно законовото описание на последното в издаващата държава членка са тези, за които лицето е предадено, и дали съществува достатъчно съответствие между данните, съдържащи се в заповедта за арест и посочените в последващия процесуален акт. Промени в обстоятелствата, свързани с времето и мястото, са допустими, доколкото произтичат от доказателствата, събрани в хода на производството, образувано в издаващата държава членка, за поведението, описано в заповедта за арест, доколкото не засягат характера на престъплението и доколкото не съдържат основания за неизпълнение по членове 3 и 4 от Рамковото решение.

   (вж. точки 43, 53—56 и 59; точка 1 от диспозитива)

3.  Промяна в описанието на престъплението, отнасяща се единствено до разглежданата категория наркотични вещества, без да се изменя правната квалификация на престъплението, сама по себе си не е от естество да осъществи състав на „различно престъпление“ от това, за което се иска предаването, по смисъла на член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, когато става дума за престъпление, за което са предвидени същите наказания и попада в рубриката „незаконен трафик с наркотични вещества“, визирана в член 2, параграф 2 от посоченото рамково решение.

   (вж. точки 62 и 63; точка 2 от диспозитива)

4.  Изключението, предвидено в член 27, параграф 3, буква в) от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, съгласно което специалното правило, предвидено в член 27, параграф 2, не се прилага, когато наказателното производство не изисква прилагане на мерки, свързани с ограничаване на личната свобода, трябва да се тълкува в смисъл, че при наличието на „различно престъпление“ от това, за което се иска предаване, съгласието трябва да се иска по реда на член 27, параграф 4 от това рамково решение, и да бъде получено, ако трябва да се разпореди изпълнение на наказание или на мярка, свързано или свързана с лишаване от свобода. Предаденото лице може да бъде наказателно преследвано и осъдено за такова престъпление, преди да бъде получено това съгласие, доколкото в хода на фазата на наказателното преследване или на разглеждане на делото във връзка с това престъпление, не е налагана никаква мярка, свързана с ограничаване на свободата. Изключението, предвидено в този член 27, параграф 3, буква в), допуска обаче на предаденото лице да бъде наложена мярка, свързана с ограничаване на свободата, преди да бъде получено съгласието, щом като тази мярка е законово оправдана от други пунктове на обвинението, съдържащи се в европейската заповед за арест.

   (вж. точка 76; точка 3 от диспозитива)