Дело C-323/08

Ovidio Rodríguez Mayor и др.

срещу

Herencia yacente de Rafael de las Heras Dávila и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Madrid)

„Производство за постановяване на преюдициално заключение — Закрила на работниците — Колективни уволнения — Директива 98/59/ЕО — Прекратяване на трудовите договори поради смърт на работодателя“

Заключение на генералния адвокат г-н P. Mengozzi, представено на 16 юли 2009 г.   I ‐ 11624

Решение на Съда (четвърти състав) от 10 декември 2009 г.   I ‐ 11650

Резюме на решението

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници

   (член 234 ЕО; членове 1 и 5 от Директива 98/59 на Съвета)

2. Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Понятие за колективно уволнение

   (член 1, параграф 1, първа алинея, буква a) от Директива 98/59 на Съвета)

3. Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Приложно поле

   (Директива 98/59 на Съвета)

1.  Член 5 от Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения предвижда, че тя не засяга правото на държавите членки да прилагат или въвеждат по-благоприятни за работниците законови, подзаконови или административни разпоредби, или да насърчават или разрешават прилагането на по-благоприятни за работниците колективни договори.

   След като обаче националният законодател е избрал да включи в понятието за колективни уволнения по смисъла на тази директива случаи, които не попадат в нейното приложно поле, като например някои видове прекратяване на трудови договори, засягащи по-малък брой работници от предвидения в член 1 от Директива 98/59, като същевременно в това понятие не попадат случаи, при които прекратяването на трудовите договори на целия персонал — в които случаи могат да бъдат засегнати същият брой работници — е поради смъртта на работодателя, налице е сигурен общностен интерес, за да се избегнат бъдещи различия в тълкуването, да се даде на това понятие, както и на свързаните с него разрешения на общностното право, еднакво тълкуване независимо от условията, при които се прави позоваване на тях.

   (вж. точки 23, 27 и 28)

2.  Член 1, параграф 1 от Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която прекратяването на трудовите договори на няколко работници с работодател — физическо лице, поради неговата смърт, не се квалифицира като колективно уволнение.

   Всъщност понятието за колективни уволнения по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от упоменатата директива предполага наличието на работодател, който е съставил план за такива уволнения и е в състояние, от една страна, да извърши за тази цел посочените в членове 2 и 3 от тази директива действия, и от друга страна, евентуално да осъществи тези уволнения.

   Освен това основната цел на Директива 98/59, а именно колективните уволнения да се предшестват от консултиране с представителите на работниците и от информиране на компетентния публичен орган, не би могла да се постигне, ако прекратяването на трудовите договори на целия персонал на ръководено от физическо лице предприятие поради преустановяването на дейността му в резултат от смъртта на работодателя се квалифицира като „колективно уволнение“, като се има предвид, че такава консултация не би могла да се състои и по този начин не би било възможно нито да се избегне прекратяването или да се намали броят на прекратените трудови договори, нито да се смекчат последиците от тях.

   (вж. точки 41, 44 и 53; точка 1 от диспозитива)

3.  Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения допуска национална правна уредба, която предвижда различни обезщетения в зависимост от това дали работниците са загубили работата си в резултат от смъртта на работодателя или от колективно уволнение.

   Всъщност, от една страна, прекратяването на трудови договори, свързано със смъртта на работодателя, който е физическо лице, не попада в понятието за колективни уволнения по смисъла на Директива 98/59. От друга страна, споменатата директива осигурява само частична хармонизация на правилата за закрила на работниците в случай на колективни уволнения и няма за цел да установи механизъм за общо финансово обезщетяване на общностно равнище в случай на загуба на работно място. В този контекст въпросът за размера на обезщетението на работниците в случай на прекратяване на трудовото им правоотношение не попада в обхвата на приложение на посочената директива.

   (вж. точки 55—57; точка 2 от диспозитива)