Дело T-341/07

Jose Maria Sison

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Oбща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Обща позиция 2001/931/ОВППС и Регламент (ЕО) № 2580/2001 — Жалба за отмяна — Промяна на исканията — Съдебен контрол — Мотиви — Условия за прилагане на общностна мярка за замразяване на средства“

Решение на Първоинстанционния съд (седми състав) от 30 септември 2009 г.   II ‐ 3629

Резюме на решението

1. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за замразяване на средства, прието срещу определени лица и образувания, заподозрени в извършване на терористична дейност

   (член 253 ЕО; член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

2. Жалба за отмяна — Правни основания — Липса или непълнота на мотивите — Отделно правно основание от основанието, свързано със законосъобразността на обжалвания акт по същество (членове 230 ЕО и 253 ЕО)

3. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

4. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства

   (съображение 1 и член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

5. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства

   (член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

1.  Както мотивите на първоначално решение за замразяване на средства, така и мотивите на последващите решения следва да се позовават не само на правните изисквания за прилагането на Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, по-специално на съществуването на национално решение, взето от компетентен орган, но и на специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на неговата оперативна самостоятелност Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземе мярка за замразяване на средства.

   От друга страна, от член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, към която препраща и член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, следва, че ако последващите решения за замразяване на средства трябва да се предхождат от преразглеждане на положението, в което се намира заинтересованото лице, то това се налага, за да се гарантира, че все още съществуват основания за запазването на името му в спорния списък, ако е необходимо въз основа на нови данни или доказателства. Все пак, ако мотивите на последващо решение за замразяване на средства по същество са същите като изтъкнатите при приемането на предходно решение, обикновено посочване в този смисъл може да бъде достатъчно, по-конкретно когато заинтересованото лице е група или образувание.

   В това отношение широкото право на преценка, с което разполага Съветът относно обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при приемането или запазването в сила на мярка за замразяване на средства, обхваща преценката на заплахата, която може да продължи да представлява лице или образувание, извършило в миналото терористични актове, независимо от прекратяването на терористичната му дейност за по-дълъг или по-кратък период от време. При тези условия не може да се изисква от Съвета да посочва по-подробно как замразяването на средствата на жалбоподателя допринася конкретно за борбата с тероризма или да представя доказателства, че заинтересованото лице би могло да използва средствата си, за да извърши или да улесни извършването на терористични актове в бъдеще.

   (вж. точки 60—62, 65 и 66)

2.  В рамките на жалба за отмяна задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт. Така оспорването на обосноваността на тези мотиви не може да се разгледа на етапа на контрол на съблюдаването на предвиденото в член 253 ЕО задължение.

   (вж. точка 67)

3.  При приемането на решение за замразяване на средства на основание Регламент № 2580/2001 и Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма Съветът изпраща на лицата, адресати на това решение, изложение на мотивите на същото. Когато в това изложение на мотивите Съветът препраща към няколко национални решения, за които a priori може да се твърди, че са взети от компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената обща позиция, за да посочи впоследствие в писмената си защита и да потвърди в хода на съдебното заседание, че с оглед на последната разпоредба само някои от тези национални решения са били в основата на обжалваното решение за замразяване на средства, то тези обяснения имат стойността на съдебно признание, от което трябва да се ползва жалбоподателят, доколкото те не са явно несъвместими със самия текст на разглежданото решение за замразяване на средства.

   (вж. точки 100—103)

4.  При тълкуването на разпоредба на общностното право следва да се вземат предвид едновременно текстът, контекстът и целите ѝ. С оглед както на текста, контекста и целите на относимите разпоредби от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (вж. по-конкретно съображение 1 от мотивите на тази обща позиция) и на Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, така и на съществената роля на националните органи в процеса на замразяване на средства, предвиден в член 2, параграф 3 от този регламент, за да може Съветът надлежно да се позове на решение за „започване на разследване или наказателно преследване“, то трябва да бъде част от национална процедура, с която пряко и основно се цели налагането спрямо заинтересованото лице на превантивна или репресивна мярка в контекста на борбата с тероризма и предвид участието му в такава дейност. Това изискване не е изпълнено от решение на национален съдебен орган, който се произнася само субсидиарно и инцидентно относно възможното участие на заинтересованото лице в такава дейност в рамките на оспорване, свързано например с гражданскоправни права и задължения.

   (вж. точки 110 и 111)

5.  Когато Съветът възнамерява да приеме или след преразглеждане да остави в сила мярка за замразяване на средства на основание Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, въз основа на национално решение за „започване на разследване или наказателно преследване“ за терористичен акт, той не може да не вземе предвид последващото развитие на тези разследвания или преследвания. Възможно е, поради това че не са събрани достатъчно доказателства, дадено полицейско разследване или разследване на служби за сигурност да бъде прекратено, без да се стигне до съдебно производство, както и по същите причини да се прекрати образуваното съдебно производство. Също така дадено решение за възбуждане на преследване може да доведе до решение за прекратяване на това преследване или до оправдателна присъда. Би било недопустимо Съветът да не отчете тези обстоятелства, които са част от всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид с оглед преценка на ситуацията. Да се приеме различно решение би означавало на Съвета и на държавите членки да се предостави изключително широко правомощие за неограничено замразяване на средствата на дадено лице без какъвто и да е съдебен контрол и независимо от изхода на евентуалните съдебни производства.

   (вж. точка 116)