Keywords
Summary

Keywords

1. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Понятие — Съгласувана воля относно поведението, което да се възприеме на пазара

(член 81, параграф 1 ЕО)

2. Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Понятие — Контакт, несъвместим със задължението на всяко предприятие да определи самостоятелно поведението си на пазара — Обмен на информация — Презумпция — Условия

(член 81, параграф 1 ЕО)

3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики

(член 81, параграф 1 ЕО)

4. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Писмени доказателства

(член 81, параграф 1 ЕО)

5. Общностно право — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост

(член 81, параграф 1 ЕО)

6. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Използване като доказателствени средства на изявления, направени в рамките на Известието относно сътрудничеството от други участвали в нарушението предприятия — Допустимост — Условия

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

7. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението в тежест на Комисията — Граници

(член 81, параграф 1 ЕО)

8. Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация

(член 81, параграф 1 ЕО)

9. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Доказателствена сила на доброволни уличаващи дадено предприятие изявления, направени от основните участници в картел с цел да се ползват от Известието относно сътрудничеството

(член 81, параграф 1 ЕО; Известие 96/C 207/04 на Комисията)

10. Конкуренция — Картели — Комплексно нарушение, съдържащо елементи на споразумение и елементи на съгласувана практика — Единна квалификация като „споразумение и/или съгласувана практика“ — Допустимост

(член 81, параграф 1 ЕО)

11. Конкуренция — Картели — Участие в срещи с антиконкурентна цел

(член 81, параграф 1 ЕО)

12. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Отказ да се предостави документ — Последици — Необходимост да се направи разграничение между уличаващите и оневиняващите документи в рамките на тежестта на доказване, падаща върху засегнатото предприятие

(член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

13. Конкуренция — Административно производство — Достъп до преписката — Документи, които не се съдържат в преписката по разследването и не са възприети от Комисията като уличаващи доказателства — Документи, които могат да послужат за защитата на страните

(член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО; членове 53, 54 и 57 от Споразумението за ЕИО; Регламент № 139/2004 на Съвета; точка 27 от Известие 2005/C 325/07 на Комисията)

14. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Уличаващ документ — Понятие

(член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

15. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Задължение на Комисията да разгледа грижливо и безпристрастно всички относими към случая доказателства

16. Конкуренция — Административно производство — Преждевременно изразено от Комисията убеждение за наличие на нарушението

17. Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка — Нарушаване — Последици

(Регламент № 1/2003 на Съвета)

18. Конкуренция — Административно производство — Искания за информация — Общо задължение за полагане на грижа в тежест на предприятията или на сдруженията на предприятия

(член 11 от Регламент № 17 на Съвета)

19. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Свобода на преценка, предоставена на Комисията — Граници — Спазване на насоките, приети от Комисията — Съдебен контрол

(член 81 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

20. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отчитане на действителното отражение върху пазара — Обхват

(член 81 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

21. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отчитане на последици в конкретна географска зона — Обхват

(член 81 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

22. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Право на преценка на Комисията

(Регламент № 17 на Съвета и Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

23. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Разпределяне на засегнатите предприятия в различни категории — Условия

(точка 1 A, шеста алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

24. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват — Посочване на критериите за преценка, които са дали възможност на Комисията да определи тежестта на нарушението — Достатъчно поясняване

(член 253 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

25. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Критерии за оценка на възпиращия коефициент

(точка 1 А, четвърта алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

26. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Право на преценка на Комисията

(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А, четвърта алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

27. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Преустановяване на нарушението веднага след първата намеса от страна на Комисията — Обхват

(член 81, параграф 1 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

28. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Неприлагане на практика на незаконни споразумения

(член 81, параграф 1 ЕО; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

29. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Глоби — Определяне — Критерии — Повишаване на общото ниво на глобите — Допустимост — Условия

(член 81 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета)

30. Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Спазване на разумен срок — Нарушаване — Последици — Справедливо намаляване на размера на глобата

(член 81 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)

Summary

1. За да има споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение). Може да се счита, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, когато е налице съгласуване на волите по принцип за ограничаване на конкуренцията, дори когато конкрет ните елементи на ограничението все още са предмет на преговори.

Наличието на споразумение по смисъла член 81 ЕО не се поставя под съмнение нито от обстоятелството, че съгласуването на волеизявленията на съответните предприятия не обхваща конкретните условия по прилагането на ценовото увеличение, нито от факта, че това увеличение така и не се е реализирало на пазара.

(вж. точки 44, 45 и 183)

2. Понятието съгласувана практика обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинска спогодба, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество.

В това отношение член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между икономическите оператори, който е в състояние да повлияе върху пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент, или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което самият икономически оператор е решил да възприеме или което възнамерява да възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или за резултат ограничаването на конкуренцията.

До доказване на противното от заинтересованите оператори следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и продължават да бъдат активни на пазара, вземат предвид обменените със своите конкуренти сведения при определяне на поведението си на този пазар. Това важи в още по-голяма степен в случаите, в които съгласуването се е извършвало редовно през продължителен период от време.

(вж. точки 46, 47 и 186)

3. Що се отнася до събирането на доказателства за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи надлежни доказателства за съществуването на елементите от състава на нарушението. При това положение е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже наличието на нарушението.

Не е задължително обаче всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговаря на това изискване.

Предвид общоизвестния характер на забраната за антиконкурентни споразумения не може да се изисква от Комисията да представи доказателства, които изрично удостоверяват наличието на контакт между съответните оператори. Фрагментарните и откъслечни доказателства, с които може да разполага Комисията, във всички случаи трябва да могат да бъдат допълнени по пътя на дедукцията, така че да е възможна възстановка на релевантните обстоятелства. Следователно съществуването на антиконкурентна практика или споразумение може да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.

(вж. точки 48—51)

4. Когато Комисията е привела писмени доказателства в подкрепа на констатацията си за наличието на споразумение или на съгласувана практика, страните, които оспорват тази констатация пред Общия съд не само трябва да представят правдоподобна алтернатива на становището на Комисията, но и да изтъкнат недостатъчността на доказателствата, въз основа на които в обжалваното решение е установено, че е налице нарушение.

(вж. точка 52)

5. Що се отнася до обхвата на съдебния контрол, когато е сезиран с жалба за отмяна на решение за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, Общият съд по правило трябва да упражни пълен контрол по въпроса дали са изпълнени условията за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО.

Ако Съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение, в съответствие с презумпцията за невиновност, която като основен принцип на правото на Съюза се прилага именно в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата на конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции.

(вж. точки 53 и 54)

6. Нито една разпоредба и нито един основен принцип на правото на Съюза не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на другите обвинени предприятия. В противен случай тежестта на доказване на противоречащото на членове 81 ЕО и 82 ЕО поведение, която пада върху Комисията, би била прекалено голяма и несъвместима със задачата ѝ съгласно Договора за ЕО да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби.

Разбира се, изявлението на едно предприятие, обвинено в участие в споразумение, чиято точност се оспорва от няколко други обвинени предприятия, не може да се разглежда като достатъчно доказателство за съществуването на извършено от тях нарушение, ако не бъде потвърдено от други доказателства. Следователно само по себе си едно такова изявление не е достатъчно, за да се установи съществуването на нарушение, а то трябва да бъде подкрепено от други доказателства. Следва да се приеме обаче, че необходимата степен на потвърждение е по-ниска, от гледна точка както на точността, така и на интензивността, в случаите, когато дадено изявление се ползва с голяма достоверност отколкото в случаите, когато става дума за изявление, което не е особено правдоподобно.

Така, ако може да бъде установено, че съвкупност от съвпадащи улики позволява да се потвърди съществуването и някои специфични аспекти на посочените в изявлението практики, това изявление би могло да бъде достатъчно само по себе си, за да се докажат други аспекти на решението на Комисията.

Освен това, доколкото дадено доказателство не е в явно противоречие с изявлението относно съществуването или основното съдържание на инкриминираните практики, достатъчно е то да установява значимите елементи на описаните в него практики, за да има стойност на потвърждаващо доказателство в рамките на съвкупността от приетите в подкрепа на обвинението доказателства.

(вж. точки 70, 92—94)

7. Комисията често е принудена да доказва съществуването на дадено нарушение при неблагоприятни условия, тъй като е възможно да са изминали много години от настъпването на фактите, в които се състои нарушението, и някои от предприятията, обект на разследването, да не са ѝ сътрудничили активно.

Макар Комисията неминуемо да е длъжна да докаже, че е било сключено незаконно споразумение за разпределяне на пазарите, би било прекомерно да се изисква тя да представи и доказателства за конкретния механизъм, чрез който тази цел е трябвало да бъде постигната. Всъщност би било прекалено лесно за едно предприятие, което е виновно за извършването на нарушение, да избегне каквато и да е санкция, ако можеше да използва като довод това, че сведенията, представени във връзка с действието на едно незаконно споразумение, са твърде общи, когато съществуването на споразумението и неговата антиконкурентна цел са надлежно доказани. При това положение предприятията могат да се защитят надлежно, тъй като имат възможност да коментират всички уличаващи ги доказателства, изтъкнати от Комисията.

(вж. точка 78)

8. От самия текст на разпоредбата на член 81 ЕО следва, че споразуменията и съгласуваните практики между предприятията са забранени, независимо от последиците им, когато имат антиконкурентна цел. Затова, след като Комисията е констатирала съществуването на споразумения и съгласувани практики с антиконкурентна цел, тази констатация не може да се опровергае от данни за неприлагане на тайните споразумения или от липсата на последици върху пазара.

(вж. точки 79 и 80)

9. Макар по принцип да е оправдано на доброволните изявления на основните участници в незаконен картел да се гледа с известно недоверие, предвид възможността тези участници да минимизират значението на своя принос в нарушението и да максимизират приноса на другите участници, фактът, че дадено лице е поискало спрямо него да се приложи Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели, така че размерът на глобата му да бъде намален, не означава непременно, че то е било склонно да представи неверни доказателства. Всъщност всеки опит да се подведе Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничество от страна на молителя и по такъв начин да застраши възможността той да се възползва в пълна степен от Известието относно сътрудничеството.

(вж. точка 91)

10. При наличие на сложна фактическа ситуация двойната квалификация на антиконкурентните действия като „съвкупност от споразумения и/или съгласувани практики“, доколкото те съдържат едновременно елементи, които трябва да се квалифицират като „споразумения“, и елементи, които трябва да се квалифицират като „съгласувани практики“, не трябва да се разглежда като квалификация, която изисква едновременно и кумулативно доказване на това, че всеки един от тези фактически елементи съдържа съставомерните елементи на споразумение или на съгласувана практика, а като квалификация, която обозначава едно сложно цяло, съставено от фактически елементи, някои от които са квалифицирани като споразумения, а други като съгласувани практики по смисъла на член 81 ЕО, който не предвижда конкретна квалификация на такъв тип сложно нарушение.

(вж. точка 191)

11. Когато едно предприятие е взело участие, макар и без да играе активна роля, в среща, на която е обсъждано незаконосъобразно съгласуване, се приема, че то е участвало в посоченото съгласуване, освен ако не докаже, че се е разграничило открито от него или че е уведомило останалите участници, че възнамерява да участва във въпросната среща с намерения, различни от техните.

(вж. точка 195)

12. Правото на достъп до преписката е производно от принципа на зачитане на правото на защита и предполага, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения.

Що се отнася до уличаващите документи, несъобщаването на такъв документ представлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е позовала на този документ в подкрепа на твърдението си за наличие на нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да се докаже само чрез позоваване на този документ. Ето защо задача на засегнатото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако този несъобщен документ трябва да бъде изключен като доказателство.

За сметка на това, що се отнася до несъобщаването на оневиняващ документ, засегнатото предприятие трябва да докаже само, че неоповестяването на такъв документ е могло да повлияе в негов ущърб на развитието на производството и на съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да докаже, че то е щяло да използва посочения документ за своята защита, доказвайки по-конкретно, че е могло да посочи елементи, които не съответстват на направените на стадия на изложението на възраженията изводи на Комисията и следователно е щяло да повлияе по някакъв начин на оценките в решението.

(вж. точки 235—238)

13. Изложението на възраженията е акт, чието предназначение е да очертае предмета на образуваното срещу дадено предприятие производство и да осигури ефективното упражняване на правото на защита. Именно от тази гледна точка изложението на възраженията е придружено с процесуални гаранции в приложение на принципа на зачитане на правото на защита, сред които е правото на достъп до документите от преписката на Комисията.

Отговорите на изложението на възраженията не са част от преписката по разследването в същински смисъл. Що се отнася до документите, които не са част от преписката към момента на отправяне на уведомлението на изложението на възраженията, Комисията е длъжна да оповести тези отговори на други засегнати страни само ако те съдържат нови уличаващи или оневиняващи доказателства. Освен това съгласно точка 27 от Известието на Комисията относно правилата за достъп до преписката на Комисията при производства по членове 81 ЕО и 82 ЕО, членове 53, 54 и 57 от Споразумението за ЕИП и Регламент № 139/2004 на Съвета по принцип страните нямат достъп до отговорите на изложението на възраженията на други страни, засегнати от разследването. Дадена страна има достъп до тези документи само ако те представляват нови доказателства — независимо дали са уличаващи или оневиняващи — и се отнасят до тези твърдения в изложението на възраженията на Комисията, които засягат въпросната страна.

В това отношение, що се отнася, от една страна, до новите уличаващи доказателства, ако Комисията възнамерява да се позове на част от отговор на изложение на възраженията, за да установи наличието на нарушение, останалите участващи в тази процедура предприятия трябва да имат възможност да се произнесат по това ново доказателство.

Що се отнася, от друга страна, до новите оневиняващи доказателства, Комисията не е длъжна да предостави достъп до тях по своя инициатива. В случаите, когато в хода на административното производство Комисията отхвърли искане на жалбоподателя за достъп до документи, които не се съдържат в преписката по разследването, може да се констатира наличието на нарушение на правото на защита само ако се докаже, че административното производство е могло да доведе до различен резултат, ако жалбоподателят е имал достъп до въпросните документи в хода на това производство.

(вж. точки 239—244 и 253)

14. Даден документ може да се счита за уличаващ само ако е използван от Комисията в подкрепа на констатирането на нарушение, извършено от предприятие.

За да се установи нарушение на правото му на защита, не е достатъчно разглежданото предприятие да докаже, че не е могло да се произнесе в хода на административното производство по документ, използван в някоя част от обжалваното решение. Необходимо е то да докаже, че Комисията е използвала този документ в обжалваното решение като допълнително доказателство, за да приеме съществуването на нарушение, в което предприятието е участвало.

(вж. точка 245)

15. Сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е по-конкретно задължението на компетентната институция да разгледа грижливо и безпристрастно всички относими към случая доказателства.

(вж. точка 268)

16. Наличието на дадено нарушение трябва да се преценява единствено в зависимост от събраните от Комисията доказателства. Когато наличието на дадено нарушение действително е доказано в рамките на административното производство, доказателството за преждевременно изразеното от Комисията в хода на това административно производство убеждение, че нарушението е налице, не може да лиши от достоверност самото доказателство за нарушението.

(вж. точка 278)

17. Спазването на разумен срок при провеждане на административните производства в областта на политиката на конкуренцията представлява общ принцип на правото на Съюза, чието спазване се гарантира от юрисдикциите на Съюза.

За целите на прилагане на този принцип следва да се провежда разграничение между двете фази на административното производство, а именно фазата на разследването, която предхожда изложението на възраженията, и тази, която съответства на останалата част от производство. Първата фаза, която продължава до изложението на възраженията, започва от момента, в който Комисията, упражнявайки поверените ѝ от законодателя правомощия, предприеме мерки, за да обвини дадено лице в извършване на нарушение, и трябва да позволи на Комисията да формира становище относно по-нататъшния ход на производството. От своя страна втората фаза обхваща периода от изложението на възраженията до приемането на крайното решение. Тя трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по твърдяното нарушение.

При липсата на допълнителна информация или обосновка от страна на Комисията относно грижливото провеждане на разследването през този период, продължителност на първата фаза от производството от 65 месеца трябва да се счита за прекомерна. Все пак констатирането на нарушение на принципа на разумния срок може да доведе до отмяна на решение, с което се констатира нарушение, само ако продължителността на производството е оказала въздействие върху изхода от същото.

(вж. точки 286—288, 290, 292 и 295)

18. По силата на общото задължение за полагане на грижа на предприятията или на сдруженията на предприятия те са длъжни да следят за доброто съхранение в техните регистри или архиви на документите, които позволяват да се проследи дейността им, именно за да могат да разполагат с необходимите доказателства в случай на подаване на жалби по административен или по съдебен ред.

Когато Комисията е изпратила до дадено предприятие искане за предоставяне на информация на основание член 11 от Регламент № 17, то a fortiori трябва да положи дължимата грижа и да вземе всички полезни мерки за съхраняване на доказателствата, с които би могло разумно да разполага.

(вж. точка 301)

19. Комисията разполага с право на широка преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите. Тази методика, описана в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, съдържа различни елементи на гъвкавост, позволяващи на Комисията да упражни своето право на преценка в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора.

Освен това в области като определянето на размера на глоба, наложена на основание на Регламент № 1/2003, в които Комисията разполага с такава свобода на преценка, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката. Свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила, обаче не засягат упражняването на пълната юрисдикция на съдилищата на Съюза, която им дава право да отменят, намалят или увеличат размера на глобата, наложена от Комисията.

(вж. точки 308—310)

20. Тежестта на дадено нарушение се определя, като се вземат предвид множество фактори, по отношение на които Комисията разполага със свобода на преценка, като специфичните обстоятелства в конкретния случай, контекста на нарушението и възпиращото действие на глобите.

По-конкретно, в съответствие с точка 1 A, първа алинея от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, при оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъдат взети предвид неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, където това може да бъде определено, а също така и размерът на съответния географски пазар. В рамките на неограничения си контрол обаче Общият съд е този, който следва да прецени дали размерът на наложената глоба е пропорционален на тежестта на нарушението и да съпостави тежестта на нарушението и изтъкнатите от предприятието обстоятелства.

Съгласно точка 1 A, втора алинея, трето тире от посочените насоки за много тежки нарушения се считат по-специално „хоризонталните ограничения като „ценови картели“ и квоти за разпределяне на пазари“. Картелите от този вид са една от най-тежките форми на засягане на конкуренцията, тъй като самата им цел е самото премахване на конкуренцията между предприятията, които ги прилагат, и по този начин противоречат на основните цели на Съюза. Хоризонталните ценови картели или картелите за подялба на пазари могат да бъдат квалифицирани като много тежки нарушения въз основа само на характера им, без Комисията да е длъжна да доказва действително отражение на нарушението върху пазара.

Макар действителното отражение на нарушението върху пазара да е обстоятелство, което трябва да бъде взето предвид при преценката на тежестта на нарушението, то представлява само един от критериите, наред с други, а именно характерът на нарушението и размерът на географския пазар. Също така от точка 1 А, първа алинея от посочените насоки следва, че това отражение следва да бъде взето предвид, когато може да бъде определено.

(вж. точки 314—316, 319, 320, 324 и 325)

21. Цялата територия на дадена държава членка представлява значителна част от общия пазар. Нарушения като споразуменията или съгласуваните практики, насочени по-конкретно към определяне на цените или към разпределяне на пазарите, могат да бъдат квалифицирани като много тежки само въз основа на естеството им, без да е необходимо подобно поведение да се характеризира с определен географски обхват.

Освен това този извод се подкрепя от факта, че макар в съдържащото се в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, описание на тежките нарушения да се посочва, че най-често става дума за хоризонтални или вертикални ограничения, но прилагани по-стриктно, със значително влияние върху пазара и с последици в обширни области от общия пазар, в описанието на много тежките нарушения не се съдържа никакво изискване за конкретно влияние върху пазара, нито за последици в конкретна географска зона.

От това следва, че фактът, че размерът на съответния географски пазар е от национален мащаб, в никакъв случай не пречи извършеното нарушение да се квалифицира като много тежко. Размерът на съответния продуктов пазар по принцип не е елемент, който задължително трябва да се вземе предвид, а само един от многото значими елементи за преценката на тежестта на нарушението и определяне на размера на глобата.

(вж. точки 337, 339—342)

22. В рамките на Регламент № 17 и на Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора Комисията разполага със свобода на преценка при определяне на размера на глобите, за да насочва поведението на предприятията към спазване на правилата на конкуренцията и за да може във всеки момент да адаптира равнището на глобите към нуждите на тази политика.

По-ранната практика на Комисията не служи като правна основа на глобите в областта на конкуренцията. Решенията по други дела само насочват към евентуалното наличие на дискриминация, тъй като е малко вероятно присъщите на тези дела обстоятелства, като пазарите, стоките, предприятията и съответните периоди, да са идентични.

Комисията преценява тежестта на нарушенията в зависимост от много фактори, които не произтичат от задължителен или изчерпателен списък с критерии, които следва да се вземат предвид, и освен това тя не е длъжна да приложи точна математическа формула, независимо дали става дума за общия размер на наложената глоба или за нейните отделни съставни части. При тези обстоятелства прякото съпоставяне на наложените на адресатите на две отделни решения относно различни нарушения глоби, може да доведе до изопачаване на специфичните функции на отделните етапи от изчисляването на дадена глоба. Всъщност окончателните размери на глобите отразяват конкретните специфични обстоятелства на всеки картел.

(вж. точки 345, 347, 350 и 351)

23. Съгласно точка 1 A, шеста алинея от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, при нарушение с определена тежест, в което участват няколко предприятия като картелите, може да се претегли общият начален размер, за да се определи конкретният начален размер, като се вземе предвид конкретната тежест и следователно действителното отражение на неправомерното поведение на всяко предприятие върху конкуренцията, по-специално когато е налице значителна несъразмерност по отношение на големината на предприятията, извършили същия вид нарушение.

Отчитането на конкретната тежест и следователно на действителното отражение на неправомерното поведение на всяко предприятие върху конкуренцията е свързано с разпределянето на членовете на даден картел в групи с оглед на техния пазарен дял в определен референтен период и не налага отчитането на отражението на нарушението като цяло върху пазара.

Прилагането на диференцирано третиране въз основа на тази разпоредба не изисква отчитането на реалното отражение на нарушението върху пазара.

(вж. точки 356—358)

24. Същественото процесуално изискване да се изложат мотиви относно начина на изчисляване на глобата е изпълнено, когато в своето решение Комисията посочва факторите, които е взела предвид, за да определи тежестта и продължителността на нарушението.

Всъщност в мотивите относно размера на глобата Комисията не е длъжна да посочва цифровите данни, от които се е ръководила — по-специално по отношение на търсения възпиращ ефект — при упражняването на правото си на преценка.

(вж. точки 360 и 375)

25. За да определи размера на глобата, Комисията трябва да държи сметка за нейния възпиращ ефект.

В това отношение Комисията може да вземе предвид по-конкретно размера и икономическата мощ на съответното предприятие.

Освен това в точка 1 A, четвърта алинея от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, се предвижда, че е необходимо да бъде взет предвид ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори, и по-специално на потребителите, и да се определи глоба в размер, който гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект.

Като се има предвид свободата на преценка при определяне на размера на глобите, с която разполага Комисията, за да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата в областта на конкуренцията, обстоятелството, че в миналото Комисията е прилагала глоби с определен размер за определени видове нарушения, не може да я лиши от възможността по всяко време да увеличи този размер, за да гарантира прилагането на политиката в областта на конкуренцията и да засили възпиращия ефект на глобите.

(вж. точки 367—369, 372)

26. Принципът на правната сигурност представлява общ принцип на правото на Съюза, който изисква в частност правната уредба, която води до неблагоприятни последици за частноправните субекти, да бъде ясна и точна, а нейното прилагане — предвидимо за правните субекти.

Производен от този принцип е принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, който изисква законът да определя ясно нарушенията и наказанията, с които те се санкционират.

Макар член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, да предоставя на Комисията широка свобода на преценка, той все пак ограничава неговото упражняване, като въвежда обективни критерии, към които тя трябва да се придържа.

По този начин, от една страна, размерът на глобата, която може да бъде наложена, има предел, който може да бъде изразен в цифри и е абсолютен, така че максималният размер на глобата, която може да бъде наложена на дадено предприятие, може да бъде определен предварително.

От друга страна, упражняването на това право на преценка е ограничено и от правилата за поведение, които Комисията сама си е наложила в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, като административната практика на Комисията подлежи на пълен съдебен контрол от съда на Съюза.

По този начин съобразителният оператор може, като при нужда потърси услугите на юридически съветник, да предвиди достатъчно точно методиката на изчисление и размера на глобите, които могат да му бъдат наложени за определено поведение, и фактът, че този оператор не може предварително да узнае с точност равнището на глобите, които Комисията ще наложи във всеки конкретен случай, не може да представлява нарушение на принципа за законоустановеност на наказанията. Освен това предприятията, по отношение на които е образувано административно производство, което може да доведе до налагането на глоба, трябва да отчитат възможността, че във всеки момент Комисията може да реши да увеличи размера на глобите в сравнение с прилагания в миналото. Следователно фактът, че Комисията може във всеки момент да преразгледа общия размер на глобите във връзка с прилагането на друга политика в областта на конкуренцията, е разумно предвидим от съответните предприятия.

(вж. точки 383—386)

27. В съответствие с точка 3 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, определеният от Комисията основен размер на глобата се намалява, по-конкретно когато инкриминираното предприятие преустанови нарушението веднага след намесата на Комисията.

Предоставянето на подобно намаление на основния размер на глобата е свързано с обстоятелствата по конкретен случай, които могат да накарат Комисията да не го предостави на предприятие, страна по незаконно споразумение. При това положение да се признае ползването на смекчаващо обстоятелство в ситуации, при които едно предприятие е страна по явно незаконно споразумение, за което е знаело или не е могло да не знае, че съставлява нарушение, би могло да насърчи предприятията да продължат действието на тайно споразумение възможно най-дълго с надеждата, че тяхното поведение никога няма да бъде разкрито, като същевременно знаят, че ако поведението им бъде разкрито, биха могли да очакват намаляване на глобата, ако тогава преустановят нарушението.

Подобно признаване би лишило наложената глоба от всякакъв възпиращ ефект и би накърнило полезния ефект на член 81, параграф 1 ЕО. Всъщност, тъй като става дума за смекчаващо обстоятелство, което предвид полезния ефект на посочения член трябва да се тълкува стеснително, единствено особените обстоятелства на конкретния случай могат да обосноват неговото отчитане.

По-конкретно преустановяването на умишлено нарушение не може да се счита за смекчаващо обстоятелство, когато е предизвикано от намесата на Комисията.

Единствено фактът, че в по-ранната си практика по вземане на решения Комисията е приемала, че определени елементи представляват смекчаващо обстоятелство за целите на определянето на размера на глобата, не означава сам по себе си, че тя е длъжна да направи същата преценка в последващо решение.

(вж. точки 394—397 и 401)

28. Макар единствено обстоятелството, че дадено предприятие не изпълнява незаконните споразумения, да не може да освободи това предприятие от отговорност, то все пак е обстоятелство, което трябва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство при определянето на размера на глобата.

(вж. точка 409)

29. Фактът, че в миналото за определени видове нарушения Комисията е налагала глоби в определен размер, не я лишава от възможността да увеличи този размер в границите, определени с Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на политиката на конкуренция. Напротив, ефикасното прилагане на правилата на конкуренцията изисква Комисията да може във всеки момент да съобрази глобите с нуждите на тази политика.

Едно предприятие не може да поддържа валидно, че санкцията му е щяла да бъде по-малка, ако Комисията бе приключила по-рано административното производство, поради това че тя е повишила общото равнище на санкциите в хода на административното производство.

С оглед на тези съображения не може да се приеме, че продължителността на административното производство, макар и прекомерна, е повлияла на съдържанието на обжалваното решение единствено поради това че междувременно Комисията е увеличила размера на глобите.

(вж. точки 418—420)

30. Дори да не може да доведе до отмяна на решение, прието от Комисията спрямо дружество за нарушение на правилата на конкуренция, едно процесуално нарушение може да обоснове намаляване на глобата. Превишаването на разумния срок може да обоснове решението на Комисията да намали справедливо размера на дадена глоба, като възможността за предоставяне на това намаление е част от нейните правомощия. Упражняването на това правомощие от страна на Комисията не пречи на Общия съд да предостави допълнително намаляване на размера на глобата, в рамките на своята пълна компетентност.

Всъщност намалението на санкцията, което има за цел да се санира нарушението на принципа на разумния срок, трябва да бъде фиксирано в размер, адекватен на наложената на предприятието санкция. Въпреки това обаче намалението се определя по справедливост и не следва да се предхожда от анализ на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 288, втора алинея ЕО.

(вж. точки 425, 426, 428 и 432)