Keywords
Summary

Keywords

1. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

2. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Свобода на преценка на Комисията

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване

(член 81, параграф 1 ЕО)

4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка на реалната способност за причиняване на вреда на засегнатия пазар

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; точка 1 A, алинеи 1—4 и 6 от Известие на Комисията 98/C 9/03)

5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка в зависимост от естеството на нарушението — Особено тежки нарушения

(член 81 ЕО; Известие на Комисията 98/C 9/03)

6. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Разпределяне на засегнатите предприятия в различни категории — Оборот, който е взет предвид

(член 81, параграф 1 ЕО; точка 1 A от Известие на Комисията 98/C 9/03)

8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата

(член 81 ЕО; Известие на Комисията 98/C 9/03)

9. Производство — Съдебни разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие

(член 91 от Процедурния правилник на Общия съд)

Summary

1. В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще може да приеме, че дружеството майка отговаря солидарно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, чрез които да може да се установи, че неговото дъщерно дружество действа самостоятелно на пазара.

Дружеството майка следва да обори тази презумпция, като докаже, че неговото дъщерно дружество определя самостоятелно своята търговска политика по такъв начин, че да не представлява заедно с него един-единствен стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО. По-специално дружеството майка трябва да предостави всяко доказателство относно организационните, икономическите и юридическите връзки между неговите дъщерни дружества и него самото, с което смята, че може да докаже, че те не представляват един-единствен стопански субект. При преценката си Общият съд всъщност трябва да отчита всички предоставени му данни, чийто характер и значение могат да варират в зависимост от типичните за всеки конкретен случай характеристики.

(вж. точки 56, 58 и 59)

2. Възможността дружеството майка да носи отговорност за нарушение на правилата на конкуренцията, е оставена на преценката на Комисията. Само по себе обстоятелството, че в по-ранната си практика на вземане на решения Комисията е счела, че обстоятелствата по дадено дело не обосновават вменяването на отговорност за поведението на дъщерно дружество на неговото дружество майка, не предполага, че Комисията е длъжна да извърши същата преценка в последващо решение.

(вж. точка 75)

3. Що се отнася до доказването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да докаже не само съществуването на картела, но и неговата продължителност. За да се изчисли продължителността на дадено нарушение, което се изразява в ограничаване на конкуренцията, следва да се определи срокът на действие на това споразумение, тоест периодът от датата на неговото сключване до датата на неговото прекратяване. Когато липсват преки доказателства за продължителността на нарушението, Комисията трябва да основе решението си поне на доказателства, които се отнасят до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на нарушението е било непрекъснато.

Случаят не е такъв, когато Комисията не посочва никакво конкретно доказателство, от което може да се направи извод за съгласуване на волята между съответното предприятие и другите членове на картела през посочения период и когато от представените в устната фаза на производството доказателства не следва, че един от членовете на картела е направил волеизявление с антиконкурентна цел по отношение на съответното предприятие.

Само по себе си обстоятелството, че служител на дружество, участвало в картел, е поставен на разположение на друго дружество, не означава, че последното дружество автоматично става член на картела. Всъщност при тези обстоятелства не може да се изключи възможността въпросният служител да не ангажира дружеството, на чието разположение е предоставен, в антиконкурентна практики или посоченото дружество да вземе мерки, които му позволяват да избегне този вид практики. В този случай Комисията следва да докаже, че благодарение на сведенията, получени от този служител във връзка с предходните му функции, през съответния период дружеството е прилагало сключените в рамките на картела споразумения и поради това не е действало самостоятелно на пазара.

(вж. точки 88, 89, 91—93 и 95)

4. В Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС се прави разграничение между незначителни нарушения, тежки нарушения и особено тежки нарушения (точка 1 A, първа и втора алинея от Насоките). Освен това направеното между предприятията разграничение се състои в определянето, в съответствие с точка 1 A, трета, четвърта и шеста алинея от Насоките, на личния принос на всяко предприятие за успеха на картела от гледна точка на действителен икономически капацитет с оглед на класирането му в подходящата категория.

Индивидуалният принос на всяко предприятие за успеха на картела от гледна точка на действителен икономически капацитет трябва да се различава от конкретното отражение на нарушението, посочено в точка 1 A, първа алинея от Насоките. В последния случай, когато определяемо е конкретното отражение на нарушението, то се взема предвид, така че нарушението да може да се класифицира като незначително, тежко или особено тежко. Що се отнася до индивидуалния принос на всяко предприятие, той се взема предвид, за да се уравнят размерите, определени в зависимост от тежестта на нарушението.

Поради това дори при липсата на конкретно определяемо отражение на нарушението, след като е квалифицирала нарушението като незначително, тежко или особено тежко, Комисията може да реши, в съответствие с точка 1 A, трета, четвърта и шеста алинея от Насоките, да направи разграничаване между съответните предприятия.

(вж. точки 122—124)

5. От описанието на особено тежките нарушения, съдържащо се в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, следва, че споразуменията или съгласуваните практики, насочени към определянето на целеви цени или разпределянето на части от пазара, могат да бъдат квалифицирани като „особено тежки“ въз основа само на характера им, без Комисията да е длъжна да доказва действителното отражение на нарушението на пазара. Освен това хоризонталните споразумения във връзка с цени спадат към най-тежките нарушения на правото на конкуренцията и поради това сами по себе си могат да бъдат квалифицирани като особено тежки.

(вж. точка 126)

6. Правото на изслушване в рамките на административното производство пред Комисията е принцип, който изисква по-специално изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренцията, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него, като фактите, за които то се упреква, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство. Що се отнася по-специално до изчисляването на глобите, Комисията изпълнява задължението да спазва правото на предприятията да бъдат изслушани, тъй като в изложението на възраженията тя изрично посочва, че ще провери дали на съответните предприятия следва да бъдат наложени глоби, и излага основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагането на глоба, като тежестта и продължителността на предполаганото нарушение и това дали то е извършено умишлено или небрежно. По този начин тя им предоставя обстоятелствата, необходими, за да се защитят не само срещу установяването на нарушението, но и срещу налагането на глоба.

(вж. точка 128)

7. Когато Комисията разпределя съответните предприятия по категории, за да определи размера на глобите за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, определянето на праговете за всяка от така установените категории трябва да бъде последователно и обективно обосновано. Освен това сред факторите, които се вземат предвид при преценка на тежестта на нарушението, могат според случая да бъдат обемът и стойността на стоките, предмет на нарушението, размерът и икономическата мощ на предприятието, а оттам и въздействието, което то е могло да упражни върху пазара. От една страна, от това следва, че с оглед на определянето на размера на глобата Комисията може да вземе предвид както общия оборот на предприятието, който предоставя данни, макар и приблизителни и несъвършени, за неговия размер и икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от продажбата на стоките, предмет на нарушението, и която следователно може да предостави данни за неговия обхват. От друга страна, от това следва, че на нито една от тези цифрови данни не трябва да се придава важност, която е несъразмерна по отношение на другите фактори за преценка, така че определянето на размера на една подходяща глоба не може да бъде резултат от обикновено изчисление, основано върху общия оборот.

Доколкото, за да се определят съотношенията между подлежащите на налагане глоби, за основа трябва да се вземе оборотът на предприятията, участващи в едно и също нарушение, сл едва да се отграничи периодът, който да се вземе предвид, така че получените цифри да бъдат в колкото е възможно по-голяма степен сравними. От това следва, че определено предприятие може да изисква по отношение на него Комисията да се основе на период, различен от първоначално възприетия, само ако докаже, че поради присъщи за него причини реализираният от него през този последен период оборот не представлява указание за неговия действителен размер и за икономическата му мощ, нито за обхвата на извършеното от него нарушение.

(вж. точки 131 и 133)

8. Правомощието на Комисията да налага глоби на предприятията, които умишлено или поради небрежност нарушават разпоредбите на член 81 ЕО, е едно от средствата, които са ѝ предоставени с цел изпълнение на възложената ѝ от общностното право надзорна функция, която включва задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане на установените в Договора принципи в областта на конкуренцията, както и към направляване на поведението на предприятията в тази насока. От това следва, че когато преценява тежестта на нарушението с цел определяне размера на глобата, Комисията трябва да следи за възпиращия характер на взетата от нея мярка преди всичко що се отнася до видовете нарушения, които са особено вредни за постигане целите на Общността.

Това налага адаптиране на глобата, за да се вземе предвид търсеното въздействие върху предприятието, на което тя се налага, така че глобата да не се окаже незначителна или, обратно, прекомерна — по-специално от гледна точка на финансовите възможности на въпросното предприятие — в съответствие с изискванията, изведени, от една страна, от необходимостта да се гарантира ефективността на глобата и от друга страна, от спазването на принципа на пропорционалност. Голямо предприятие, разполагащо със значителни финансови средства в сравнение с тези на другите членове на картела, може да осигури по-лесно средствата, необходими за заплащане на глобата му, което с оглед на достатъчното възпиращо действие на последната обосновава чрез прилагането на коефициент за умножение налагането на пропорционално по-висока глоба в сравнение с тази, санкционираща същото нарушение, извършено от предприятие, което не разполага с такива средства. В частност за определянето на размера на глобата е от значение да се отчете общият оборот на всяко предприятие, което е част от картел.

Целта за постигане на възпиращ ефект, която Комисията има право да преследва при определяне размера на дадена глоба, е насочена към това да гарантира спазване от предприятията на правилата на конкуренцията, установени от Договора за осъществяване на техните дейности в рамките на Общността или на Европейското икономически пространство. От това следва, че възпиращият коефициент, който може да се включи при изчисляването на глобата, се оценява чрез отчитането на множество фактори, а не само на конкретното положение на съответното предприятие. Този принцип се прилага по-специално, когато Комисията е определила възпиращ коефициент, с който е приета наложената на дадено предприятие глоба.

(вж. точки 148—151)

9. Разходите, направени от съответните предприятия за издаване на банкова гаранция, която покрива размера на наложената им глоба, не са необходими разходи, направени от страните за целите на производството и поради това не са част от подлежащите на възстановяване съдебни разноски по смисъла на член 91 от Процедурния правилник.

(вж. точка 172)