Staff case summary

Staff case summary

Резюме

1. Производство — Срокове за предявяване на жалба — Погасяване — Извинима грешка — Понятие

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2. Длъжностни лица — Жалба — Условия за допустимост — Искания, лишени от собствено правно основание или довод, но свързани с други искания — Допустимост

(член 35 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3. Длъжностни лица — Свободна длъжност — Назначаване чрез повишаване или преместване — Обявление за свободна длъжност, което не позволява предварително да се определи използваният начин —Кандидатура, която трябва да се анализира като искане за преместване или за повишаване

(член 29, параграф 1, буква a) и член 45 от Правилника за длъжностните лица)

4. Производство — Съдебни разноски — Прихващане — Изключителни обстоятелства

(член 87, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 3, параграф 4 от Решение 2004/752 на Съвета)

1. Понятието за извинима грешка, що се отнася до сроковете за подаване на искове или жалби, трябва да се тълкува стеснително и може да се отнася само до извънредни обстоятелства, при които по-специално съответната институция е възприела поведение, което само по себе си или в решаваща степен може да създаде допустимо объркване у правен субект, който е добросъвестен и е положил грижата, дължима от нормално осведомено лице. Действително в подобна хипотеза администрацията не може да черпи права от собственото си незачитане на принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания, което е в основата на допусната от правния субект грешка.

Допуска извинима грешка, годна да оправдае късното подаване на жалбата му, длъжностно лице, което съгласно указанията, дадени от генералния директор с компетентност в областта на персонала, вместо направо да сезира органа по назначаване с жалба срещу увреждащия го акт — въпреки че този акт не се вписва в хода на процедурата по повишаване — подава жалба пред комитета по повишаване и което вследствие на нейното отхвърляне подава късно жалбата.

(вж. точки 39—41 и 44)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд: 29 май 1991 г., Bayer/Комисия, T‑12/90, Recueil, стp. II‑219, точка 29; 27 септември 2007 г., Pelle и Konrad/Съвет и Комисия, T‑8/95 и T‑9/95, Сборник, стp. II‑4117, точка 93

2. В случаите на обжалване от длъжностни лица обстоятелството, че исканията не са придружени c никакво собствено правно основание или довод, не е достатъчно, за да се направи извод за тяхната недопустимост, ако от преписката е видно, че предвид тяхната връзка с други искания в жалбата, те могат да бъдат уважени като последица от това.

(вж. точка 47)

3. Като се имат предвид различните възможности, които член 29, параграф 1, буква a) от Правилника предоставя на органа по назначаване за заемане на свободна длъжност, кандидатурите за свободните длъжности в рамките на една институция, подадени от длъжностните лица на същата, не могат a priori да се разглеждат като искания за преместване. Същевременно, представена от длъжностно лице кандидатура за свободна длъжност в посочената институция трябва да се анализира като искане за преместване или за повишаване, когато обявлението за свободна длъжност, изключвайки възможността за назначаване по член 45а от Правилника, не позволява да се предвиди дали длъжността ще бъде заета по единия или по другия начин, и класирането на посочената длъжност също не позволява да се дадат категорични указания в това отношение.

При това положение подобна кандидатура, включваща искане за преместване, дори да не се ограничава до това, попада в предвиденото в решението на Комисията относно процедурата за повишаване на длъжностните лица, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити от общия бюджет, предвидени за научни изследвания, според което длъжностните лица, които преди това са били срочно наети служители, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити, предвидени за научни изследвания, не запазват точките за повишаване, придобити в степента, предхождаща назначаването им като длъжностни лица на изпитателен срок, когато са преместени по тяхно искане на длъжност, попадаща в част „Дейност“ по общия бюджет, в рамките на двете години след датата на назначаването им.

(вж. точки 53, 54, 74, 75 и 77—79)

4. Институция, която оспорва допустимостта на жалба по начин, който представлява злоупотреба, може, макар и спечелила, да бъде осъдена да понесе част от разноските на жалбоподателя.

(вж. точки 87 и 88)