Дело C-557/07

LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten GmbH

срещу

Tele2 Telecommunication GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник — Информационно общество — Авторско право и сродни права — Съхранение и разкриване на определени данни за трафик — Защита на поверителността на електронните съобщения — Понятие за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО“

Определение на Съда (oсми състав) от 19 февруари 2009 г.   I ‐ 1230

Резюме на определението

1. Сближаване на законодателствата — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Директива 2001/29 — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации — Директива 2002/58 — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48

   (Директиви 2000/31 и 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета, член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 на Европейския парламент и на Съвета, член 8, параграф 3 от Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директивата — Понятие

   (член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Общностното право, и по-конкретно член 8, параграф 3 от Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), допуска държавите членки да установяват задължение за предаване на лични данни за трафик на частноправни трети лица, за да могат те да предявят граждански искове срещу нарушенията на авторското право.

   Общностното право изисква обаче при транспонирането на Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, Директива 2002/58 и Директива 2004/48 държавите членки да следят за тълкуване на последните, което позволява да се осигури подходящо равновесие между разглежданите различни основни права. От друга страна, при въвеждане на мерките за транспониране на посочените директиви органите, както и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не допускат да се основават на тълкуване на последните, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на общностното право като принципа на пропорционалност.

   (вж. точка 29; точка 1 от диспозитива)

2.  Доставчик на достъп, който само доставя на потребителите достъп до Интернет, без да предлага други услуги, например услуги за електронна поща или за прехвърляне или обмен на файлове, нито да упражнява правен или фактически контрол върху използваната от потребителя услуга, трябва да се счита за „посредник“ по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

   Всъщност по силата на този член държавите членки гарантират притежателите на права да могат да поискат налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право. Все пак доставчикът на достъп, чиято дейност се свежда до осигуряване на достъпа на клиентите до Интернет, макар и да не предлага други услуги, нито да упражнява правен или фактически контрол върху използваната услуга, предоставя услуга, която може да бъде използвана от трето лице за нарушение на авторско право или на сродно право, доколкото предоставя на потребителя връзката, която ще му даде възможност да извърши нарушение на подобни права.

   Впрочем според съображение 59 от Директива 2001/29 притежателите на права трябва да имат възможност да поискат съдебна забрана по отношение на посредник, който предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект. Не се оспорва, че като предоставя достъп до мрежата на Интернет, доставчикът дава възможност за предаването на подобен фалшификат между абоната и трето лице.

   Това тълкуване се потвърждава и от целта на Директива 2001/29, която, както произтича по-конкретно от член 1, параграф 1 от нея, е насочена към осигуряване на ефективната правна закрила на авторското право и на сродните му права в рамките на вътрешния пазар. В това отношение изключването от понятието за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от тази директива на доставчик на достъп, който е единственият притежател на данните, позволяващи да се идентифицират потребителите, извършили нарушение на тези права, би намалило съществено търсената с посочената директива закрила.

   (вж. точки 42—46; точка 2 от диспозитива)