Дело C-545/07

„Апис-Христович“ ЕООД

срещу

„Лакорда“ АД

(Преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд)

„Директива 96/9/ЕО — Правна закрила на базите данни — Право sui generis — Придобиване, проверка или оформление на съдържанието на база данни — Извличане — Съществена част от съдържанието на база данни — Електронна база с официални правни данни“

Решение на Съда (четвърти състав) от 5 март 2009 г.   I ‐ 1631

Резюме на решението

1. Сближаване на законодателствата — Правна закрила на базите данни — Директива 96/9

   (член 7 от Директива 96/9 на Европейския парламент и Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Правна закрила на базите данни — Директива 96/9

   (член 7 от Директива 96/9 на Европейския парламент и Съвета)

3. Сближаване на законодателствата — Правна закрила на базите данни — Директива 96/9

   (член 1, параграф 2 и член 7 от Директива 96/9 на Европейския парламент и Съвета)

1.  От самия текст на член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9 за правна закрила на базите данни личи, че волята на общностния законодател е била да включи в понятието „извличане“ по смисъла на посочения член 7 не само действията по „постоянно пренасяне“, но и действията, съответстващи на „временно пренасяне“. Разграничението между съответните понятия „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ по смисъла на член 7 се основава на критерия за времето на съхранение на извлечените елементи от защитената база данни върху носител, различен от носителя на тази база данни. Моментът, в който е налице извличане по смисъла на посочения член 7 от защитена база данни, достъпна чрез електронно средство, съответства на момента на фиксирането на пренасяните елементи върху носител, различен от носителя на тази база данни. Това понятие за извличане не зависи от целта, преследвана от извършителя на разглежданото действие, нито от евентуално внесените от него модификации в съдържанието на така пренесените елементи, нито от евентуалните разлики в структурната организация на съответните бази данни.

   Обстоятелството, че материалните и техническите характеристики на съдържанието на защитена база данни на даден производител са налице и в съдържанието на база данни на друг производител, може да се тълкува като белег за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9, освен ако това съвпадение може да се обясни с други фактори, а не само с извършено пренасяне между двете съответни бази данни. Фактът, че елементите, придобити от производителя на база данни от източници, които не са публично достъпни, са налице и в базата данни на друг производител, сам по себе си не е достатъчен да докаже наличието на такова извличане, но може да представлява белег за него.

   Естеството на компютърните програми, използвани за управлението на двете електронни бази данни, не е част от преценката за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9.

   (вж. точки 42 и 55; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 7 от Директива 96/9 за правна закрила на базите данни трябва да се тълкува в смисъл, че при наличието на обща съвкупност от елементи, която включва отделни подгрупи, когато се преценява наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част в количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на този член, обемът на елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от една от тези подгрупи, трябва да се съпостави с обема на цялото съдържание на тази подгрупа, ако тя сама по себе си представлява база данни, отговаряща на условията за предоставяне на закрила с правото sui generis по член 7, параграф 1 от тази директива. В обратния случай и стига посочената съвкупност да представлява такава защитена база данни, съпоставката трябва да се извърши между обема на елементите от различните подгрупи на тази съвкупност, за които елементи се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани, и обема на цялото съдържание на посочената съвкупност.

   Обстоятелството, че елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от защитена с правото sui generis база данни, са били придобити от нейния производител от източници, които не са публично достъпни, може в зависимост от размера на човешките, технически и/или финансови средства, вложени от този производител за събирането на разглежданите елементи от такива източници, да има значение за квалифицирането на тези елементи като съществена в качествено отношение част от съдържанието на съответната база данни по смисъла на член 7 от Директива 96/9.

   Официалният и публично достъпен характер на част от елементите, съдържащи се в база данни, не освобождава националната юрисдикция от задължението при преценката на наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част от съдържанието на посочената база данни да провери дали елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от посочената база данни, представляват съществена в количествено отношение част от цялото съдържание на последната или евентуално дали представляват съществена в качествено отношение част от него, доколкото се явяват голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление.

   (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива)

3.  Както от общата формулировка, използвана в член 1, параграф 2 от Директива 96/9 за правна закрила на базите данни, за да се определи понятието за база данни по смисъла на тази директива, така и от целта на предвидената в член 7 от тази директива закрила с правото sui generis следва, че волята на общностния законодател е била да придаде на това понятие широк смисъл, за който са без значение съображенията, свързани по-специално с материалното съдържание на разглежданата съвкупност от елементи.

   Освен това както произтича от член 7, параграф 4 от Директива 96/9, правото sui generis се прилага независимо от пригодността на базата данни и/или на нейното съдържание за закрила по-специално от авторско право.

   От това следва, че обстоятелството, че съдържащите се в дадена правноинформационна система елементи не могат да се ползват със закрилата на авторското право поради своя официален характер, само по себе си не може да обоснове лишаването на съвкупността от такива елементи от качеството „база данни“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 96/9, нито изключването на такава съвкупност от приложното поле на закрилата с правото sui generis.

   (вж. точки 69—71)