Дело C-478/07

Budějovický Budvar, národní podnik

срещу

Rudolf Ammersin GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Handelsgericht Wien)

„Двустранни договори между държавите членки — Закрила в една държава членка на указания за географски произход на друга държава членка — Означение „Bud“ — Използване на марката „American Bud“ — Членове 28 ЕО и 30 ЕО — Регламент (ЕО) № 510/2006 — Общностен режим на закрила на географски указания и наименования за произход — Присъединяване на Чешката репу-блика — Преходни мерки — Регламент (ЕО) № 918/2004 — Приложно поле на общностния режим — Изчерпателен характер“

Заключение на генералния адвокат г-н D. Ruiz-Jarabo Colomer, представено на 5 февруари 2009 г.   I ‐ 7724

Решение на Съда (голям състав) от 8 септември 2009 г.   I ‐ 7757

Резюме на решението

1. Свободно движение на стоки — Дерогации — Закрила на индустриалната и търговска собственост — Закрила на означение като просто и непряко указание за географски произход — Условия

   (членове 28 ЕО и 30 ЕО)

2. Свободно движение на стоки — Дерогации — Закрила на индустриалната и търговска собственост — Закрила на означение, защитено съгласно двустранен договор между държави членки, като географско указание или наименование за произход — Условия

   (член 30 ЕО)

3. Селско стопанство — Еднаква правна уредба — Закрила на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни — Еднакъв и изчерпателен режим на закрила

   (Регламент № 510/2006 на Съвета)

1.  За да определи дали дадено означение, което не е географско наименование, може да се счита за просто и непряко указание за географски произход, чиято закрила съгласно сключените между държави членки двустранни договори може да се обоснове с оглед на критериите на член 30 ЕО, запитващата юрисдикция трябва да провери дали според фактическото положение и преобладаващите схващания в държавата членка по произход това означение, макар като такова да не е географско наименование, е най-малкото в състояние да информира потребителя, че обозначеният с него продукт произхожда от определен район или място на територията на тази държава членка. Ако такава проверка покаже, че разглежданото означение е лишено от тази минимална способност да напомня за географския произход на съответния продукт, неговата закрила не може да се обоснове със закрилата на индустриалната и търговска собственост по смисъла на член 30 ЕО и по принцип би била в противоречие с член 28 ЕО, освен ако не може да бъде обоснована по друг начин.

   Запитващата юрисдикция трябва освен това да провери, отново с оглед на фактическото положение и преобладаващите схващания в държавата членка по произход, дали към датата на влизане в сила на двустранните договори или след нея посоченото означение не е придобило родов характер в тази държава членка, след като е установено, че целта на режима на закрила, установен с тези договори, е свързана с опазването на индустриалната и търговска собственост по смисъла на член 30 ЕО.

   При липса на каквито и да е общностни разпоредби по въпроса запитващата юрисдикция трябва да реши в съответствие със своето национално право дали следва да се възложи проучване на общественото мнение за изясняване на фактическото положение и преобладаващите схващания в държавата членка по произход с цел да се провери дали дадено означение може да се квалифицира като просто и непряко указание за географски произход и дали то не е придобило родов характер в тази държава членка. Също така с оглед на националното право, ако приеме за необходимо да възложи проучване на общественото мнение, запитващата юрисдикция трябва за целите на тези проверки да определи процента от потребители, който се счита за достатъчно показателен.

   (вж. точки 82—84, 89 и 94; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 30 ЕО не предвижда конкретно изискване по отношение на качеството и продължителността на използване в държавата членка по произход на означение, защитено съгласно сключен между държави членки двустранен договор, за да се обоснове закрилата му с опазването на индустриалната и търговска собственост по смисъла на този член. Въпросът дали такова изискване се прилага в конкретен случай трябва да се реши от сезираната запитваща юрисдикция с оглед на приложимото национално право, в частност с оглед на режима на закрила, предвиден със сключените между съответните държави членки двустранни договори.

   (вж. точки 91, 93 и 94; точка 1 от диспозитива)

3.  Общностният режим на закрила, предвиден в Регламент № 510/2006 относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни, има изчерпателен характер, така че този регламент не допуска прилагането на режим на закрила, предвиден с договори между две държави членки като двустранните договори, който предоставя на означение, признато съгласно правото на държава членка като наименование за произход, закрила в друга държава членка, където тази закрила се търси действително, макар да не е била подавана заявка за регистрация на наименованието за произход съгласно посочения регламент.

   Всъщност целта на Регламент № 510/2006 не е да установи наред с националните правила, които могат да продължат да съществуват, допълнителен режим на закрила на квалифицираните географски указания по подобие например на въведения с Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, а да предвиди единен и изчерпателен режим на закрила на такива указания.

   (вж. точки 114 и 129; точка 2 от диспозитива)