Keywords
Summary

Keywords

Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство — Директива 93/37 — Концесия за строителство — Правила за обявяване

(член 3, параграфи 1 и 4 и член 11, параграфи 3 и 6 от Директива 93/37 на Съвета)

Summary

Държава членка, която след като е започнала процедура с оглед на отдаването на концесия на строителни работи по изграждането, поддръжката и експлоатацията на определени участъци от автомагистрали, възлага допълнителни строителни работи, и по-специално изграждането на допълнителни пътища и на нов тунел в определени участъци от автомагистрали, без тези строителни работи да са включени в предмета на договора за концесия за строителство, описан в обявлението, публикувано в Официален вестник на Европейските общности и в тръжните спецификации, не е изпълнила своите задължения по член 3, параграф 1 и по член 11, параграфи 3 и 6 от Директива 93/37 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, във връзка с приложение V към последната.

Всъщност предметът на концесията трябва да бъде определен в обявлението и в тръжните спецификации, които следва да съдържат основния и допълнителния предмет на концесията, описанието и мястото на изпълнение на строителните работи, за които се отнася концесията, както и обема и цялостния им обхват. Макар че на предоставящия концесията орган е позволено с оглед на евентуалните особености на строителните работи, предмет на концесия, да предостави известна свобода на инициативата на оферентите по отношение на формулирането на техните оферти, препращането, направено от тръжни спецификации, към националното законодателство относно възможността на оферентите да представят варианти в своите оферти, не е законосъобразно, ако в тръжните спецификации не са уточнени минималните изисквания, на които трябва да отговарят тези варианти.

Освен това не е съвместимо с Директива 93/37 възлагането без каквато и да било прозрачност на поръчка за концесия за строителство, включващо строителство, наречено „допълнително“, което само по себе си представлява „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на тази директива и чиято стойност надхвърля предвидения в нея праг. В противен случай това би означавало, че въпросното строителство, наречено „допълнително“, не попада в обхвата на задължението за обявяване и следователно на каквато и да било форма на конкуренция.

От друга страна, фактът, че концесионерът не е извършил самостоятелно допълнителното строителство, а го е възложил на други предприятия, съгласно установените в член 3, параграф 4 от Директива 93/37 изисквания за обявяване не освобождава предоставящия концесията орган от собствените му задължения, тъй като член 3 от тази директива налага ясно както на предоставящия концесията орган, така и на концесионера кумулативни, а не алтернативни задължения за обявяване.

(вж. точки 55, 64—66, 70, 71, 76 и 81 и диспозитива)