Дело C-388/07

The Queen, по искане на: The Incorporated Trustees of the National Council on Ageing (Age Concern England)

срещу

Secretary of State for Business, Enterprise and Regulatory Reform

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)

„Директива 2000/78 — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Дискриминация въз основа на възраст — Уволнение на основание пенсиониране — Обосноваване“

Заключение на генералния адвокат г-н J. Mazák, представено на 23 септември 2008 г.   I ‐ 1573

Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г.   I ‐ 1598

Резюме на решението

1. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78

   (съображение 14, член 1 и член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 на Съвета)

2. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78

   (член 2, параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)

3. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78

   (член 2, параграф 2, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)

1.  Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите се стреми да установи обща рамка, за да осигури на всяко лице равно третиране в областта на заетостта и професиите, като му предоставя ефикасна защита срещу дискриминацията, основана на някой от признаците, посочени в член 1 от Директивата, сред които е възрастта.

   Съгласно съображение 14 от нея посочената директива не засяга националните разпоредби, които регламентират възрастта за пенсия. Това съображение обаче уточнява единствено, че тази директива не засяга компетентността на държавите членки да определят възрастта за излизане в пенсия и то по никакъв начин не се противопоставя на прилагането на посочената директива към националните мерки, които уреждат условията за прекратяване на трудовия договор, когато така определената възраст за пенсия е достигната.

   Така национална правна уредба, която не установява императивен режим за задължително пенсиониране, но предвижда условията, при които работодателят може да дерогира принципа за забрана на дискриминация, основана на възраст, и да уволни работник с мотива, че последният е навършил възрастта за пенсиониране, засяга продължителността на трудовото правоотношение, което обвързва страните, както и по-общо упражняването от страна на съответния работник на професионалната му дейност.

   Освен това тази правна уредба лишава работник, който е навършил или се доближава до възрастта за пенсиониране, и от всяка защита срещу дискриминация при наемане, основана на възраст, като по този начин ограничава бъдещото участие на тази категория работници в активния живот. Трябва да се приеме, че национална правна уредба от такова естество установява правила, свързани с „условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78, и следователно попада в приложното поле на тази директива.

   (вж. точки 23, 25, 27, 28, 30; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална мярка, която не съдържа точно изброяване на целите, обосноваващи възможността за дерогиране на принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст, която спада именно към категорията на пряката дискриминация, в съответствие с даденото определение за последната в член 2, параграф 2, буква а). При все това посоченият член 6, параграф 1 допуска възможност за дерогиране на този принцип само за мерките, които са обосновани от законосъобразни цели, свързани със социалната политика, като тези относно заетостта, трудовия пазар или целите на професионалното обучение. Националният съд трябва да провери дали национална правна уредба, позволяваща на работодателите да уволнят навършилите възрастта за пенсиониране работници, отговаря на такава законосъобразна цел и дали предвид правото на преценка, с което разполагат държавите членки в областта на социалната политика, националният законодателен или регулаторен орган може законосъобразно да приеме, че избраните средства са подходящи и необходими за постигането на тази цел.

   (вж. точка 52; точка 2 от диспозитива)

3.  С член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите на държавите членки се предоставя възможността да предвидят в рамките на националното право определени форми на разлика в третирането на основа на възраст, когато са „обективно и обосновано“ оправдани от законосъобразна цел като политиката по заетостта, трудовия пазар или целите на професионалното обучение и когато средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

   Член 6, параграф 1 от посочената директива допуска държавите членки да установят в националното си право разпоредби, предвиждащи разлики в третирането въз основа на възраст, които спадат именно към категорията на пряката дискриминация, в съответствие с даденото определение за последната в член 2, параграф 2, буква а) от тази директива. Впрочем именно поради това посоченият член 6, параграф 1 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага — съгласно първа алинея от него — „независимо от член 2, параграф 2“ от същата директива. Доколкото тази възможност представлява изключение от принципа за забрана на дискриминацията, тя все пак е строго ограничена от условията, предвидени в същия член 6, параграф 1.

   Що се отнася до съществуването на разлика в прилагането на посочените в член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 критерии и на тези, които се съдържат в член 6, параграф 1, последната разпоредба допуска държавите членки да предвидят в рамките на националното право, че определени форми на разлики в третирането на основа на възраст не съставляват дискриминация, когато са „обективно и обосновано“ оправдани. Едновременно с извода, че член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива не съдържа термина „обосновано“, не би могло да се допусне, че определена разлика в третирането може да е оправдана от законосъобразна цел, постигната чрез подходящи и необходими средства, но че това оправдание не е обосновано. Ето защо не трябва да се отдава особено значение на обстоятелството, че посоченият термин е употребен само в член 6, параграф 1 от тази директива. Важно е обаче да се подчертае, че последната разпоредба е адресирана до държавите членки и независимо от широкото право на преценка, с което разполагат в областта на социалната политика, предвижда за тях тежестта да установят законосъобразността на преследваната цел, като прилагат високи изисквания за доказване.

   (вж. точки 61, 62, 65, 67; точка 3 от диспозитива)