Съединени дела C-322/07 P, C-327/07 P и C-338/07 P

Papierfabrik August Koehler AG и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Картели — Пазар на самокопираща хартия — Липса на съгласуваност между изложението на възраженията и спорното решение — Нарушение на правото на защита — Последици — Изопачаване на доказателства — Участие в нарушението — Продължителност на нарушението — Регламент № 17 — Член 15, параграф 2 — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите — Принцип на равно третиране — Принцип на пропорционалност — Задължение за мотивиране — Разумен срок на производството пред Първоинстанционния съд“

Заключение на генералния адвокат г-н Y. Bot, представено на 2 април 2009 г.   I ‐ 7196

Решение на Съда (трети състав) от 3 септември 2009 г.   I ‐ 7250

Резюме на решението

1. Конкуренция — Административна процедура — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита

   (член 19, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета)

2. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

   (член 225 EО; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

3. Конкуренция — Глоби — Насоки за определяне на размера на глобите

   (член 15, параграф 2 от Регламент № 17; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

4. Обжалване — Компетентност на Съда — Решение на Първоинстанционния съд за определяне на глоба в областта на конкуренцията

   (член 81 ЕО; член 15 от Регламент № 17 на Съвета)

5. Производство — Продължителност на производството пред Първоинстанционния съд — Разумен срок — Жалба срещу решение на Комисията, с което се налагат санкции за нарушение на правилата на конкуренция — Критерии за преценка

1.  Зачитането на правото на защита във всяко производство, което може да доведе до санкции, по-конкретно до глоби или до периодични парични санкции, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде спазван, дори ако става въпрос за процедура с административен характер. Този принцип изисква по-конкретно изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него, като фактите, в които то се упреква, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство.

   Подобен принцип изключва възможността да бъде счетено за правомерно решение, с което Комисията налага на дадено предприятие глоба в областта на конкуренцията, без предварително да му е съобщила изложението на възраженията срещу него.

   Освен това предвид значимостта на изложението на възраженията, в него трябва да се уточнява по недвусмислен начин правният субект, на който може да бъде наложена глоба, и да бъде изпратено на последния. От значение е също в изложението на възраженията да е посочено в какво качество дадено предприятие се упреква за твърдените факти.

   Трябва да бъде отменено решението на Комисията, с което тя приема, че е отговорно дружеството майка, от една страна, поради това че е пряко замесено в дейността на картела, и от друга страна, поради участието на едно от дъщерните му дружества в картела, при положение че изложението на възраженията не позволява на дружеството майка да се запознае с твърдението за нарушение, изведено от прякото му замесване в нарушението, нито дори с приетите в решението факти в подкрепа на това твърдение. Фактът, че в окончателното решение се възприема отговорността на горепосоченото дружество за това, че е замесено в качеството на дружество майка, освен за личното си участие, не изключва възможността това решение да се основава на поведения, по отношение на които посоченото дружество не е имало възможност да осигури защитата си. По този начин Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като не извлича никаква правна последица от констатацията, че правото на защита на дружеството майка не е било зачетено.

   (вж. точки 34, 36—39, 41, 44, 45 и 48)

2.  В рамките на производство по обжалване Съдът няма компетентност да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Първоинстанционният съд е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност щом като тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото и процесуалните правила, приложими в областта на доказателствената тежест и събирането на доказателствата, са били спазени, само Първоинстанционният съд може да преценява значението, което трябва да бъде придадено на представените му доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на доказателствата, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване.

   Изопачаването на фактите и на представените пред Първоинстанционния съд доказателства трябва по явен начин да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на тези данни.

   (вж. точки 52, 53 и 75)

3.  Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите, налагани за нарушение на правилата на конкуренция. Тази методика, описана в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, наложени съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и с член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, съдържа различни елементи на гъвкавост, позволяващи на Комисията да упражни своето право на преценка в съответствие с разпоредбите на член 15, параграф 2 от Регламент № 17. В рамките на производство по обжалване Съдът трябва да провери дали Първоинстанционният съд правилно е преценил как Комисията е упражнила посоченото право на преценка.

   Като приема, че Комисията не надхвърля пределите на своето право на преценка, прокарвайки разграничение между засегнатите предприятия в зависимост от относителното им значение на разглеждания пазар, основано на оборота, извлечен от продажбата на продукта в Европейското икономическо пространство, Първоинстанционният съд не нарушава принципа на равно третиране. Предназначението на подобна методика е да се избегне определяне на глобите, като се изхожда от обикновено изчисляване на общия оборот на всяко предприятие, и по този начин да не се стига до неравно третиране.

   (вж. точки 112, 113, 116 и 117)

4.  В рамките на производството по обжалване срещу решение на Първоинстанционния съд в областта на глобите за нарушения на общностните правила относно конкуренцията, целта на упражнявания от Съда контрол, от една страна, е да изследва доколко Първоинстанционният съд е взел предвид по правилен от правна гледна точка начин всички фактори, съществени за преценка на тежестта на определено поведение в светлината на член 81 ЕО и на член 15 от Регламент № 17, а от друга страна, да провери дали Първоинстанционният съд е отговорил надлежно на всички изложени от жалбоподателя доводи в подкрепа на искането за отмяна на глобата или намаляване на размера ѝ.

   В този смисъл довод, изтъкнат за първи път пред Съда, не е допустим.

   (вж. точки 125 и 128)

5.  Общият принцип на общностното право, вдъхновен от член 6, алинея 1 от Европейската конвенция за правата на човека, според който всяко лице има право на справедлив съдебен процес, и по-конкретно правото на съдебен процес в разумен срок, е приложим при съдебно обжалване на решение на Комисията за налагане на глоби на предприятие за нарушаване на правото на конкуренцията.

   Разумният характер на срока се преценява в зависимост от обстоятелствата, присъщи на всяко дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересуваната страна, от сложността на делото, както и от поведението на жалбоподателя и това на компетентните органи.

   Изброяването на тези критерии не е изчерпателно и преценката на разумния характер на срока не изисква систематично разглеждане на обстоятелствата по конкретния случай от гледна точка на всеки един от тях, когато продължителността на производството изглежда оправдана от гледна точка само на един от тези критерии. Така сложността на дадено дело може да бъде възприета като оправдание за един твърде дълъг на пръв поглед срок.

   Когато решение на Комисията, с което се налагат глоби на множе-ство предприятия за нарушение на общностните правила относно конкуренцията, е предмет на няколко жалби за отмяна, на различни езици на производство, с които се оспорват по-голямата част от фактите, на които се основава решението и които са основание за намеса, Първоинстанционният съд следва да разглежда тези жалби успоредно и да проведе задълбочено разследване, като същевременно спазва езиковите изисквания, наложени от процедурните правила. Предвид сложността на подобно дело, продължителност от пет години, считано от датата на подаване на жалбите до датата на произнасяне на съдебното решение, може да бъде оправдана и следователно не надхвърля изискванията, свързани със спазването на разумен срок.

   (вж. точки 143—149)