Съединени дела C-278/07—C-280/07

Hauptzollamt Hamburg-Jonas

срещу

Josef Vosding Schlacht-, Kühl- und Zerlegebetrieb GmbH & Co. и др.

(Преюдициални запитвания, отправени от Bundesfinanzhof)

„Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 — Защита на финансовите интереси на Европейските общности — Член 3 — Връщане на възстановяване при износ — Определяне на давностен срок — Нередности, извършени преди влизане в сила на Регламент № 2988/95 — Правило за давност, което е част от общото гражданско право на държава членка“

Заключение на генералния адвокат г-жа E. Sharpston, представено на 25 септември 2008 г.   I ‐ 460

Решение на Съда (втори състав) от 29 януари 2009 г.   I ‐ 477

Резюме на решението

1. Собствени ресурси на Европейските общности — Регламент относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности — Санкциониране на нередностите — Погасителен давностен срок

   (член 1, параграф 2 и член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 на Съвета)

2. Собствени ресурси на Европейските общности — Регламент относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности — Санкциониране на нередностите — Погасителен давностен срок

   (член 3, параграф 1, първа и трета алинея от Регламент № 2988/95 на Съвета)

3. Собствени ресурси на Европейските общности — Регламент относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности — Санкциониране на нередностите — Погасителен давностен срок

   (член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 на Съвета)

1.  Член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, определящ в областта на процедурите четиригодишен давностен срок, който тече от момента на извършване на нередността, се прилага за административни мерки като връщането на възстановяване при износ, придобито незаконно от износителя в резултат на извършени от него нередности.

   (вж. точки 21 и 23; точка 1 от диспозитива)

2.  Що се отнася до съдбата на незаконно придобитите облаги от общностния бюджет в резултат на нередности, които са били извършени преди влизането в сила на Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, трябва да се посочи, че с приемането на член 3, параграф 1 от този регламент и без да се засяга параграф 3 от същия член, общностният законодател е определил един вид общо правило за давност, посредством което той доброволно намалява на четири години периода, през който на органите на държавите членки, действащи от името и за сметка на общностния бюджет, трябва или е трябвало да се върнат такива незаконно придобити предимства.

   Що се отнася до дълговете, възникнали при действието на национално правило за давност, които все още не са погасени, в резултат от влизането в сила на Регламент № 2988/95 такъв дълг трябва на основание член 3, параграф 1, първа алинея от него по принцип да се погаси в срок от четири години, считано от датата, на която са били извършени нередностите. При такива обстоятелства всяка незаконно придобита сума от оператор поради нередност, предхождаща влизането в сила на Регламент № 2988/95, трябва на основание на тази разпоредба по принцип да се разглежда като погасено по давност вземане при липсата на какъвто и да е акт със суспензивен ефект, приет в рамките на четиригодишния период, следващ извършването на нередностите, без обаче да се засяга възможността, която държавите членки си запазват по силата на член 3, параграф 3 от посочения регламент, да предвиждат по-дълги давностни срокове.

   Следователно давностният срок, предвиден в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95, се прилага към нередности, извършени преди влизането в сила на този регламент и започва да тече от датата на извършването на разглежданата нередност.

   (вж. точки 29 и 31—34; точка 2 от диспозитива)

3.  По-дългите давностни срокове, които съгласно член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности държавите членки запазват възможността да прилагат, могат да се уреждат в общи разпоредби, предхождащи датата на приемане на този регламент. Всъщност член 3, параграф 3 от посочения регламент не може да се тълкува в смисъл, че в контекста на тази разпоредба държавите членки трябва да предвиждат посочените по-дълги давностни срокове в специални и/или в секторни правила.

   (вж. точки 46 и 47; точка 3 от диспозитива)