Дело C-155/07

Европейски парламент

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Решение 2006/1016/ЕО — Гаранция на Общността, предоставена на Европейската инвестиционна банка в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Общността — Избор на правното основание — Член 179 ЕО — Член 181а ЕО — Съвместимост“

Заключение на генералния адвокат г-жа J. Kokott, представено на 26 юни 2008 г.   I ‐ 8107

Решение на Съда (трети състав) от 6 ноември 2008 г.   I ‐ 8130

Резюме на решението

1. Сътрудничество за развитие — Икономическо, финансово и техническо сътрудничество с трети страни — Членове 179 ЕО и 181а ЕО

   (членове 177 ЕО, 179 ЕО и 181а ЕО)

2. Актовe на институциите — Избор на правното основание — Гаранция от Общността, предоставена на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Общността — Решение 2006/1016

   (членове 177 ЕО, 179 ЕО и 181а ЕО; Решение 2006/1016 на Съвета)

3. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда

   (член 231, втора алинея ЕО; Решение 2006/1016 на Съвета)

1.  Вярно е, че буквалният смисъл на използвания в член 181а ЕО относно икономическото, финансовото и техническото сътрудничество с трети страни израз „трети страни“ е достатъчно широк, за да включва както развиващи се страни, така и други трети страни. Все пак от това не би могло да се заключи, без да се ограничи приложното поле на член 179 ЕО, който спада към дял ХХ от Договора за ЕО относно сътрудничеството за развитие, че всяка мярка за икономическо, финансово и техническо сътрудничество с развиващи се страни по смисъла на член 177 ЕО може да се предприема на основание само на член 181а ЕО. Наистина, макар че само член 181а ЕО предвижда изрично „икономическо, финансово и техническо сътрудничество“, докато член 179 ЕО се отнася само общо за „мерки“, това не променя факта, че такова сътрудничество, с оглед на начина на осъществяването му, може да бъде типична форма на сътрудничество за развитие.

   Впрочем член 181а ЕО започва с думите „[б]ез да се засягат останалите разпоредби на настоящия договор и в частност на дял ХХ“. Тези думи са израз на идеята, че посоченият дял ХХ е специално посветен на сътрудничеството за развитие.

   Наистина, член 179 ЕО също започва с думите „[б]ез да се засягат останалите разпоредби на настоящия договор“. Следва обаче да се отбележи, от една страна, че член 179 ЕО е приет в момент, когато член 181а ЕО все още не е съществувал. От друга страна, съдържащата се в член 179 ЕО резерва е по-обща от съдържащата се в член 181а ЕО, която визира изрично дял ХХ от Договора. При тези обстоятелства съдържащата се в член 181а ЕО резерва се прилага с предимство спрямо резервата по член 179 ЕО.

   От това следва, че доколкото член 181а ЕО се прилага, без да се засяга дял ХХ от Договора за ЕО, този член не е предназначен да бъде правно основание на посочените в член 177 ЕО мерки, насочени към постигане на целите на сътрудничеството за развитие по смисъла на посочения дял ХХ.

   (вж. точки 39—45 и 47)

2.  Решение 2006/1016 за предоставяне на гаранция от Общността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Общността, доколкото се отнася до развиващи се страни по смисъла на дял ХХ от Договора, попада в приложното поле на този дял и следователно на член 179 ЕО, тъй като финансовото сътрудничество, което по силата на посоченото решение се осъществява чрез предоставената на ЕИБ гаранция от Общността, също преследва, доколкото се отнася до развиващи се страни, социално-икономическите цели, прогласени в член 177 ЕО, а именно устойчивото икономическо и социално развитие на такива страни.

   Ето защо Решение 2006/1016 има две съставни части, едната свързана със сътрудничеството за развитие, попадащо в приложното поле на член 179 ЕО, а другата свързана с икономическото, финансовото и техническото сътрудничество с трети страни, попадаща в приложното поле на член 181а ЕО. Тези две съставни части са неразривно свързани, без да е възможно да се определи една главна или преобладаваща цел или съставна част.

   Едновременното използване на две правни основания обаче е изключено, когато процедурите, предвидени за едното и за другото основание, са несъвместими. В това отношение Съветът взима решение с квалифицирано мнозинство както в посочената в член 179 ЕО процедура, така и в предвидената в член 181а ЕО. Нещо повече, едновременното използване на две правни основания, каквито са членове 179 ЕО и 181а ЕО, не може да засегне правата на Европейския парламент. Действително използването на член 179 ЕО предполага по-ефективно участие на Парламента, доколкото той предвижда приемане на акта по реда на процедурата, наричана „процедура за съвместно вземане на решения“, тъй като член 181а ЕО, единственото правно основание, използвано при приемане на Решение 2006/1016, предвижда само консултиране с Парламента от страна на Съвета. Като се има предвид освен това отношението на взаимна допълняемост, съществуващо между дял ХХ и дял ХХI от Договора, както и почти взаимозависимото свързване на членове 179 ЕО и 181а ЕО, процедурите, предвидени съответно в тези два члена, не могат да бъдат определени като несъвместими.

   От това следва, че за Решение 2006/1016 по изключение е трябвало да бъдат използвани едновременно две правни основания — член 179 ЕО и член 181а ЕО. Следователно то следва да се отмени, тъй като правното му основание е само член 181а ЕО.

   (вж. точки 37, 66, 67, 72, 75—77, 79, 83—85; точка 1 от диспозитива)

3.  Член 231, втора алинея ЕО, по силата на който, ако счете за необходимо, Съдът може да посочи кои правни последици от отменения регламент трябва да се считат за окончателни, може да се прилага по аналогия и за решение, когато съществуват важни, свързани с правната сигурност съображения, сравними с тези, които важат при отмяна на някои регламенти, обосноваващи упражняването от Съда на правомощието, което му предоставя в този контекст посоченият член.

   В това отношение отмяната на Решение 2006/1016 за предоставяне на гаранция от Общността на Европейската инвестиционна банка в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Общността, без да бъдат запазени неговите правни последици, би могла да има отрицателни последици по отношение на кредитоспособността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и да доведе до несигурност, вредоносна за текущите или бъдещите финансови операции на същата.

   При тези обстоятелства Съдът трябва да запази правните последици на Решение 2006/1016 по отношение на финансовите операции на ЕИБ, договорени до влизането в сила в срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, на ново решение, прието на правилното правно основание, а именно членове 179 ЕО и 181а ЕО, взети заедно.

   (вж. точки 87—89; точка 2 от диспозитива)