Дело C-141/07

Комисия на Европейските общности

срещу

Федерална република Германия

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Мерки с равностоен на количествено ограничение ефект — Закрила на общественото здраве — Обосноваване — Аптеки — Пряка доставка на фармацевтични продукти на болниците — Близост до съответната болница“

Заключение на генералния адвокат г-н Y. Bot, представено на 10 април 2008 г.   I - 6938

Решение на Съда (четвърти състав) от 11 септември 2008 г.   I - 6967

Резюме на решението

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Разпределяне на компетентността в областта на общественото здраве между държавите-членки и Общността — Условия за намеса на Комисията

   (член 152, параграф 5 EО и член 211 EО)

2. Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Пречки поради национални разпоредби, регламентиращи по недискриминационен начин условията за продажба

   (членове 28 EО и 30 EО)

1.  Общностното право не засяга компетентността на държавите-членки да уреждат своите системи за социална сигурност и да приемат по-специално разпоредби, предназначени да уредят потреблението на фармацевтични продукти в интерес на финансовото равновесие на техните системи за осигуряване на здравни грижи, както и да организират и предоставят здравни услуги и медицински грижи.

   При упражняването на това правомощие обаче държавите-членки трябва да спазват общностното право, по-конкретно разпоредбите на Договора относно свободното движение на стоки. Тези разпоредби съдържат забрана за държавите-членки да въвеждат или да запазват необосновани ограничения за упражняването на тази свобода в областта на здравните грижи.

   В този смисъл в рамките на изпълнението на задачата ѝ, която съгласно член 211 ЕО е именно да гарантира, че се прилагат разпоредбите на Договора, действията на Комисията се свеждат до проверка дали държавите-членки са действали съобразно правилата на Договора относно свободното движение на стоки.

   Освен това с оглед на действащото общностно право, при което снабдяването на болниците с лекарствени продукти не е предмет на хармонизация на общностно равнище, определянето на правилата в тази област остава от компетентността на държавите-членки, при условие че спазват разпоредбите на Договора, и по-специално разпоредбите относно свободното движение на стоки.

   (вж. точки 22—25)

2.  Национални разпоредби, които определят изискванията, на които трябва да отговарят външните аптеки, ако искат да снабдяват с лекарствени продукти болничните заведения, и които не се отнасят до характеристиките на лекарствените продукти, а единствено до условията, при които те могат да бъдат продавани, трябва да се разглеждат като отнасящи се до условията за продажба. Независимо че такива разпоредби се прилагат без разлика към всички заинтересовани оператори, които извършват своята дейност на територията на приелата тези разпоредби държава-членка, поради естеството си те могат да направят снабдяването с лекарствени продукти на болниците в тази държава-членка по-трудно и по-скъпо за аптеките, установени в държави-членки, различни от посочената държава-членка, отколкото за аптеките, установени в нея, тъй като въвеждат поредица от кумулативни критерии, които de facto изискват известна географска близост между аптеката, доставяща лекарствените продукти, и болницата, за която те са предназначени. Поради това такива разпоредби могат да възпрепятстват търговията в Общността и представляват забранена от член 28 ЕО мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект.

   Правна уредба, която може да ограничи гарантирана от Договора основна свобода като свободното движение на стоки, може обаче да бъде обоснована по съображения за закрила на общественото здраве, ако е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. В това отношение, от една страна, разглежданите разпоредби са от естество да осъществят целта за гарантиране на сигурно и качествено снабдяване на болниците в съответната държава-членка, а следователно и да защитят общественото здраве. От друга страна, те всъщност транспонират в системата на външно снабдяване на болниците изисквания, аналогични на тези, които характеризират системата на вътрешно снабдяване. Доколкото сключването на договор за снабдяване с аптеката на друга болница или с външна аптека е подчинено на разглежданите разпоредби, които предвиждат изисквания, аналогични на приложимите в рамките на системата на вътрешно снабдяване, а именно изискването за фармацевт, който да отговаря за снабдяването с лекарствени продукти и същевременно да е бързо и редовно на разположение на място, те осигуряват равностойност и съвместимост на всички аспекти на системата на снабдяване с лекарствени продукти на болниците в съответната държава-членка и по този начин гарантират единството и равновесието на тази система. При това положение тези разпоредби се явяват необходими за осъществяването на целта за осигуряване на висока степен на закрила на общественото здраве и явно не надхвърлят необходимото за тази цел.

   (вж. точки 30, 31, 33—35, 44, 48, 49, 55—57)