Съединени дела C-125/07 P, C-133/07 P, C-135/07 P и C-137/07 P

Erste Group Bank AG, с предишно наименование Erste Bank der österreichischen Sparkassen AG и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Картели — Определяне на лихвените проценти по кредитите и по депозитите от австрийските банки — „Клуб Lombard“ — Засягане на търговията между държави членки — Изчисляване на глобите — Правоприемство между предприятия — Действително отражение върху пазара — Привеждане в действие на картела“

Заключение на генералния адвокат г-н Y. Bot, представено на 26 март 2009 г.   I ‐ 8691

Решение на Съда (втори състав) от 24 септември 2009 г.   I ‐ 8821

Резюме на решението

1. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Засягане на търговията между държави членки — Критерии — Ограничителни практики, обхващащи цялата територия на държава членка — Наличие на сериозно предположение за засягане

   (член 81, параграф 1 ЕО)

2. Конкуренция — Картели — Засягане на търговията между държави членки — Критерии за преценка — Глобален картел, който включва почти всички банкови институции на дадена държава членка и засяга широка гама от финансови продукти и услуги

   (член 81, параграф 1 ЕО)

3. Конкуренция — Картели — Очертаване на пазара — Предмет

   (член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО)

4. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Юридическо лице, отговорно за дейността на предприятието по време на нарушението — Прекратяване на съществуването

5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението

   (член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Действително отражение върху пазара

   (член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 А, първа алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Хоризонтален картел в областта на цените — Особено тежко нарушение

   (член 81, параграф 1 ЕО; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Разпределяне на засегнатите предприятия в различни категории — Условия

   (член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 А, четвърта и шеста алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Разпределяне на засегнатите предприятия в различни категории — Условия

   (член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства

    (член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Необходимост от поведение, улеснило установяването на нарушението от Комисията

    (член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 96/C 207/04 на Комисията)

12. Обжалване — Компетентност на Съда — Решение на Първоинстанционния съд за определяне на глоба в областта на конкуренцията

    (член 81 ЕО; член 15 от Регламент № 17 на Съвета)

13. Общностно право — Принципи — Право на защита — Спазване в административните процедури — Конкуренция

    (член 11, параграф 2 и член 5 от Регламент № 17 на Съвета)

14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Необходимост от поведение, улеснило установяването на нарушението от Комисията

    (член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 96/C 207/04 на Комисията)

15. Конкуренция — Административна процедура — Изложение на възраженията — Правно естество — Подготвителен характер

    (Регламент № 17 на Съвета)

1.  За да могат да засегнат търговията между държавите членки, решение, споразумение или съгласувана практика трябва въз основа на съвкупност от фактически и правни обстоятелства да позволяват с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че могат да упражнят пряко или непряко, действително или потенциално въздействие върху търговските потоци между държавите членки, и то по начин, който поражда опасения, че могат да възпрепятстват осъществяването на единния пазар между държавите членки. Освен това въздействието не трябва да бъде незначително. Така дадено въздействие върху търговския обмен в Общността като цяло произтича от кумулативното наличие на няколко фактора, които взети поотделно, може и да не са определящи. При проверката дали даден картел засяга значително търговията между държавите членки той трябва да се разглежда в неговия икономически и правен контекст.

   Фактът, че даден картел има за цел само търговия с продукти в една-единствена държава членка, не е достатъчен, за да се изключи възможността от засягане на търговията между държавите членки. Всъщност картел, който обхваща цялата територия на държава членка, поради естеството си има за последица засилване на разделянето на пазарите в национален мащаб, като възпрепятства икономическото взаимно обвързване, което Договорът за ЕО има за цел да реализира. В случай на подобен картел е налице сериозно предположение за засягане на търговията между държавите членки, което може да бъде оборено само ако анализът на характеристиките на споразумението и на икономическия контекст, в който се вписва споразумението, доказва обратното. Следователно общностният съд може, без да размества тежестта на доказване, да установи при упражняване на своето право на преценка на фактическите обстоятелства, че това предположение не е било оборено.

   (вж. точки 36—39 и 43)

2.  Глобален картел, засягащ основната част от участниците във финансовия сектор на дадена държава членка и широка гама от финансови продукти и услуги, който е основан върху принципно споразумение за премахване на ценовата конкуренция и е приведен в действие в рамките на събрания, както и на отделни „кръгли маси“, свързани със специфични продукти, представлява едно-единствено нарушение, което обосновава и налага цялостен преглед на способността на този общ картел да засегне търговията в Общността. Следователно не е необходимо да се разглежда отделно способността на всяка кръгла маса да засегне търговията между държавите членки.

   (вж. точки 55, 56 и 59)

3.  Определянето на пазара играе различна роля според това дали следва да се приложи член 81 ЕО или член 82 ЕО. Следователно определянето на съответния пазар е ирелевантно, след като Комисията приема, че дадено споразумение нарушава конкуренцията и може значително да засегне търговията между държавите членки.

   (вж. точка 60)

4.  Когато едно предприятие нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същото следва да отговаря за това нарушение.

   Дадено образувание, което не е извършител на нарушението, може все пак да бъде санкционирано за него, на първо място, когато образуванието, извършило нарушението, е престанало да съществува в правния мир. Всъщност, когато дадено образувание, извършило нарушение на правилата на конкуренцията, претърпява правна и организационна промяна, от тази промяна не следва по необходимост възникването на ново предприятие, освободено от отговорност за действията на предходното образувание, противоречащи на правилата на конкуренцията, ако от икономическа гледна точка двете образувания са идентични.

   Освен това, на второ място, за антиконкурентното поведение на дадено предприятие може да отговаря друго предприятие, когато първото не е определило самостоятелно поведението си на пазара, а е приложило основно указанията на второто, предвид по-специално икономическите и юридическите връзки между тях. Следователно обстоятелството, че дадено дъщерно дружество има отделна правосубектност, не е достатъчно, за да изключи възможността отговорността за неговото поведение да бъде възложена на дружеството майка.

   В това отношение Комисията може да избере да санкционира или дъщерното дружество, участвало в нарушението, или дружеството майка, което го е контролирало през периода, посочен в решението. Тя не е длъжна приоритетно да проверява дали са изпълнени условията за възлагане на отговорността за нарушението на дружеството майка на предприятието, извършило разглежданото нарушение. Всъщност по принцип Комисията не е длъжна първоначално да извърши подобна проверка, преди да може да предвиди предприемането на действия срещу предприятието, извършило нарушението, дори то да е претърпяло промени като правен субект. Принципът на личната отговорност не пречи по никакъв начин Комисията да предвиди първо санкция за предприятието, преди да изследва евентуално дали отговорността за нарушението може да бъде възложена на дружеството майка. Нещо повече, ако това не беше така, разследванията на Комисията биха били значително затруднени от необходимостта да се проверява при всеки случай на приемственост в контрола на дадено предприятие до каква степен отговорността за действията на последното може да бъде възложена на предишното дружество майка.

   Освен това, при положение че дадено предприятие, което участва в картел, придобие друго предприятие, което също участва в картела, следва да се подчертае, че първото предприятие знае към момента на поемането на дейностите на второто, че последното би могло да бъде обект на процедура за нарушение на член 81 ЕО и че по този начин, в качеството си на правоприемник на това дружество, се излага на последиците от подобна процедура по отношение на глобата.

   (вж. точки 76—83)

5.  За определяне на размера на глобите, налагани за нарушение на общностните правила на конкуренцията, следва да се отчита продължителността и всички фактори, които поради естеството си могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушенията. Тежестта на нарушенията трябва да бъде установена въз основа на голям брой елементи като специфичните обстоятелства в конкретния случай, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, и то без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид. Първоинстанционният съд е този, който трябва да контролира упражняваното от Комисията право на преценка по отношение на тези фактори. Първоинстанционният съд не си противоречи нито като постановява, че Комисията може да извърши цялостна преценка на тежестта на нарушението в зависимост от всички релевантни обстоятелства, включително факторите, които не са споменати изрично в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от ДЕОВС, нито като постановява, че един хоризонтален ценови картел, засягащ важен икономически отрасъл, не би могъл да избегне квалификацията на нарушението като особено тежко.

   (вж. точки 90—93)

6.  Като при преценката на тежестта на дадено нарушение за целите на определянето на размера на глобата отбелязва, че даден картел е имал конкретни последици върху пазара, като цитира многобройни примери за прилагане на разглежданите антиконкурентни споразумения и като уточнява, че макар тези споразумения невинаги да са били спазвани, това не е достатъчно, за да обезсили извода, че те са били приложени и са имали последици за пазара, общностният съд не се ограничава до това да установи привеждането на картела в действие. Следователно той не може да бъде упрекнат, че се основава единствено върху привеждането в действие на картела, за да установи неговото действително отражение върху пазара.

   (вж. точки 116—118)

7.  Хоризонталният ценови картел е сред особено тежките нарушения съгласно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от ДЕОВС, дори при липса на други ограничения на конкуренцията като разделяне на пазарите. Подобен картел в толкова важен сектор като банковия, обхващащ широка гама банкови продукти и включващ преобладаващата част от икономическите оператори, по принцип не би могъл да избегне квалификацията като особено тежко нарушение независимо от неговия контекст.

   (вж. точка 141)

8.  В рамките на определянето на размера на глобите, налагани за нарушение на член 81 ЕО в банковия сектор, отчитането от Комисията — с оглед разпределяне в различни категории на водещите дружества в рамките на дадено банково обединение — на пазарните дялове на банките от децентрализираните сектори не представлява възлагане на отговорността за неправомерното им поведение на водещите дружества. Става дума за подход, който цели да гарантира, че равнището на глобите, наложени на водещите дружества, отразява по адекватен начин тежестта на тяхното собствено неправомерно поведение. За преценяване тежестта на поведението трябва в съответствие с точка 1, A, четвърта и шеста алинея от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от ДЕОВС, да се вземат предвид ефективният икономически капацитет на предприятията да нарушат конкуренцията и тяхната специфична тежест и поради това действителното отражение на тяхното неправомерно поведение върху конкуренцията. Това обаче налага да се вземат предвид и стабилните структурни връзки, които поддържат водещите дружества с банките от децентрализираните сектори, по-конкретно под формата на представителство и на обмен на информация, тъй като поради тези връзки действителната икономическа мощ на посочените дружества, и следователно възможността да засегнат конкуренцията, може да бъде по-голяма, отколкото представената посредством оборота им. Ако пазарните дялове на децентрализираните образувания не се вземат предвид, би възникнал риск да не се осигури възпиращото действие на глобата. Подобен критерий, свързан с икономическата мощ на банките, се различава от критерия относно честотата на участие в най-важните събрания, който Комисията може да отчете, за да реши кои банки трябва да бъдат адресати на окончателното решение.

   (вж. точки 172—177, 214 и 215)

9.  Когато разпределя членовете на даден картел в няколко категории за целите на определянето на началния размер на глобите, налагани за нарушение на общностните правила на конкуренцията, Комисията може да се въздържи да определи точни прагове за установените от нея категории, и да си послужи с „ориентировъчни стойности“, около които се разполагат пазарните дялове на предприятията, класирани в една и съща категория. Разликите между тези ориентировъчни стойности трябва да са последователни и обективно обосновани.

   (вж. точки 189 и 191)

10.  Макар да не е изключено, че при определени обстоятелства национална правна уредба или поведение на националните органи може да представляват смекчаващи обстоятелства, одобряването или толерирането на нарушението от страна на националните власти не може да се вземе предвид на това основание, когато засегнатите предприятия разполагат с необходимите средства, за да се сдобият с точна и вярна юридическа информация.

    (вж. точки 228 и 230)

11.  Комисията разполага с право на преценка, за да оцени дали информацията или документите, представени доброволно от предприятията, са улеснили задачата ѝ и дали следва да признае на предприятията намаляване в приложение на дял Г, точка 2 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели. Подобна оценка на Комисията може да бъде предмет единствено на ограничен съдебен контрол.

    (вж. точки 248 и 249)

12.  В рамките на производството по обжалване, насочено срещу решение на Първоинстанционния съд в областта на глобите за нарушение на общностните правила на конкуренцията, Съдът, от една страна, упражнява контрол за това в каква степен Първоинстанционният съд е отчел по правилен от гледна точка на правото начин основните фактори за преценка на тежестта на дадено поведение в контекста на член 81 ЕО, член 82 ЕО и член 15 от Регламент № 17, а от друга страна, проверява дали Първоинстанционният съд се е произнесъл надлежно по всички изложени от жалбоподателя доводи, свързани с отмяната или намаляването на глобата. За сметка на това, що се отнася до степента на намаляване на глобата, Съдът не може да замени със своята преценка преценката на Първоинстанционния съд, който се произнася при упражняване на пълната си юрисдикция.

    В това отношение, когато Първоинстанционният съд е разгледал и след това е посочил, че добавената стойност на документите, представени от жалбоподателя в рамките на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели, не обосновава по-голямо намаляване на размера на глобите, подобна преценка на фактическите обстоятелства е от компетентността единствено на Първоинстанционния съд, като Съдът не може да я замени със своята на етапа на обжалването.

    Освен това, когато Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят е имал възможност пълноценно да изрази мнението си, представяйки правни основания, които целят намаляване на глобата и се отнасят по-конкретно до преценките на Комисията относно квалификацията на нарушението, до наличието на смекчаващи обстоятелства или до неговото сътрудничество в производството, Съдът не е длъжен в рамките на производство по обжалване да се произнесе по въпроса дали, преди да упражни пълната си юрисдикция, Първоинстанционният съд е бил длъжен да покани жалбоподателя да изложи становище относно евентуално изменение на размера на глобата.

    (вж. точки 254—256, 328—330)

13.  Зачитането на правото на защита във всяко производство, което би могло да приключи с налагане на санкции, по-специално с глоби или периодични имуществени санкции, е основен принцип на общностното право, който трябва да се спазва, дори да става дума за административно производство. Дори Комисията да е в правото си — за да запази полезното действие на член 11, параграфи 2 и 5 от Регламент № 17 — да задължи предприятието да предостави цялата необходима информация относно факти, с които тя може да е запозната, и при необходимост да ѝ предостави намиращите се у него документи, свързани с тях, макар те да могат да послужат за установяване по отношение на него или на друго предприятие на съществуването на антиконкурентно поведение, тя обаче не може посредством решение, с което се отправя искане за предоставяне на информация, да накърни правото на защита, признато на предприятието. Това важи само когато Комисията е приела „решение“ по смисъла на член 11, параграфи 2 и 5 от Регламент № 17.

    (вж. точки 270—273 и 327)

14.  Намаляване на глобата на основание на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели може да бъде оправдано само когато може да се приеме, че предоставените сведения, и по-общо поведението на засегнатото предприятие, в това отношение показват истинско съдействие от негова страна. Предприятие, което е представило непълно, потвърждаващо и лишено от добавена стойност изложение на фактите, следователно не може да се позовава на подобно поведение.

    Макар Комисията да е длъжна да мотивира причините, поради които счита, че доказателствата, представени от предприятията в рамките на Известието относно сътрудничеството, представляват принос, обосноваващ или не намаляване на наложената глоба, за сметка на това предприятията, желаещи да оспорят решението на Комисията, са длъжни в това отношение да докажат, че при липса на такава информация, представена доброволно от тези предприятия, тя нямаше да бъде в състояние да докаже съществените елементи на нарушението и следователно да приеме решение, налагащо глоби.

    (вж. точки 281, 283, 297 и 305)

15.  Изложението на възраженията е документ с процесуално значение и подготвителен характер, който за да осигури ефективното упражняване на правото на защита, очертава предмета на образуваната от Комисията административна процедура и по този начин възпрепятства Комисията да възприеме други възражения в решението, с което приключва съответната процедура. Следователно за това изложение е характерно, че е временно по своята същност и подлежи на изменения от страна на Комисията при последваща преценка въз основа на представените ѝ в отговор от страните становища и на други фактически констатации. Всъщност Комисията трябва да вземе предвид фактите и доказателствата, с които разполага вследствие на цялата административна процедура, за да се откаже от неоснователните възражения или за да преформулира и допълни както от фактическа, така и от правна страна своите доводи в подкрепа на възраженията, които продължава да поддържа. Затова изложението на възраженията по никакъв начин не възпрепятства Комисията да измени позицията си в полза на засегнатите предприятия. Освен това не е изключено предприятията да могат след изложението на възраженията, и в частност в техния отговор на това изложение, да представят на Комисията решаваща информация, която обосновава намаляване на глобата им от Комисията на основание на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели.

    (вж. точки 310—313)