Keywords
Summary

Keywords

1. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение с множество адресати

(членове 81 EО, 82 EО и 253 EО)

5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отчитане на действителното отражение върху пазара — Обхват

(член 81 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер

(член 81 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1, А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер

(член 81 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност на съда на Съюза

(член 81, параграф 1 ЕО и член 229 ЕО; член 48 от Процедурния правилник на Общия съд; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер

(член 81 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Оборот на предприятието нарушител

(Регламент № 1/2003 на Съвета)

11. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията, с което се установява нарушение и което е прието след други осъдителни решения, отчитащи елемента на повторност — Нарушение на принципа ne bis in idem — Липса

(член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 81 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета)

12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела

(член 81 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3, второ тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Оборот, който е взет предвид — Граница, определена от член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 — Правила за прилагане

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

Summary

1. Поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка, по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Всъщност това е така, защото в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие, което позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението.

В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от дружествения капитал на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на конкуренция на Съюза, от една страна, такова дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, и от друга страна, е налице оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият дружествен капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.

Прилагането на тази презумпция не зависи от наличието на допълнителни данни.

В случая на дружество майка, което притежава почти целия капитал на своето дъщерно дружество, посоченото дружество майка по принцип се намира в сходно положение с това на изключителен собственик от гледна точка на правото си да упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество предвид икономическите, организационните и правните му връзки с него. Следователно в този случай Комисията има право да приложи същия доказателствен режим, а именно да прибегне до презумпцията, че споменатото дружество майка действително упражнява правото си да оказва решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество.

(вж. точки 43—46, 50 и 53)

2. Когато прилага презумпцията за упражняване на решаващо влияние, Комисията — с цел да вмени нарушаващо правото на конкуренцията поведение от дъщерно дружество на неговото дружество майка — е в състояние да счита това дружество майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба.

За да се обори посочената презумпция, съответното дружество трябва да представи „достатъчно доказателства“, които са от естество да установят, че дъщерното дружество има самостоятелно поведение на пазара. Комисията от своя страна следва да разгледа тези доказателства, а не да представя данни в подкрепа на упражняването на такова влияние. Освен това, ако заинтересованата стана можеше да оспори споменатата презумпция, като изложи само неподкрепени твърдения, презумпцията би се оказала напълно лишена от полезно действие.

(вж. точки 101 и 110)

3. Обстоятелството, че дадено дружество е холдинг, не може да бъде достатъчно, за да се изключи, че дружество майка упражнява решаващо влияние върху дъщерните си дружества, като по-специално координира финансовите инвестиции в групата. Всъщност в контекста на група от дружества холдингът е дружество, чиято задача е да групира участия в различни дружества и чиято функция е да осигури единно ръководство на тези дружества.

Подялбата на група от дружества на сектори, която при това не отчита капиталовите връзки между дружествата от групата, показва ясно, че координирането на дейностите на тези сектори се прави от оглавяващото групата дружество майка. Такава функция на дружеството майка може да изключи самостоятелното поведение на дъщерното дружество на пазара.

Обстоятелството, че дружество майка трябва да разрешава големите инвестиции на своето дъщерно дружество показва, че последното действа на пазара, отчитайки интересите на дружеството майка.

(вж. точки 107, 113 и 114)

4. Изискваното от член 253 ЕО мотивиране трябва да съответства на естеството на съответния акт и трябва да посочва ясно и недвусмислено съображенията на институцията, която е автор на акта, за да даде възможност на заинтересуваните лица да се запознаят с основанията на приетата мярка и да позволи на компетентния съд да осъществи контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 235 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.

Когато решение по член 81 ЕО се отнася до множество адресати и се поставя въпросът кой носи отговорност за нарушението, това решение трябва да е надлежно мотивирано по отношение на всеки един от своите адресати и най-вече по отношение на тези от тях, които по смисъла на това решение трябва да понесат отговорността за нарушението. При това положение, за да бъде надлежно мотивирано по отношение на дружествата майки на предприятията, преследвани за нарушения на правото на конкуренцията, решението на Комисията трябва по-специално да съдържа подробно изложение на мотивите, които могат да обосноват вменяването на нарушението на тези дружества. Освен това, доколкото това вменяване на отговорност влияе върху положението на посочените предприятия, доколкото те са го оспорили в административното производство и следователно доколкото имат интерес да оспорват приетото спрямо тях решение по този пункт, те трябва да могат — също като своите дружества майки — да се запознаят с основанията за възпр иетата от Комисията позиция. От това следва, че когато Комисията основава вменяването на отговорността за нарушението на презумпцията за упражняване на решаващо влияние и по време на административното производство съответните дружества представят данни, с които да оборят тази презумпция, споменатото решение трябва да излага достатъчно мотиви, които могат да обосноват позицията, че тези данни не позволяват посочената презумпция да бъде оборена.

Макар обаче по силата на член 253 ЕО Комисията да е задължена да мотивира своите решения, като упомене фактическите и правни обстоятелства, на които се основава правната обосновка на мярката, и съображенията, поради които е взела своето решение, не се изисква тя да обсъжда всички фактически и правни въпроси, повдигнати от всяка заинтересована страна в хода на административното производство. В този смисъл, ако в своето решение Комисията трябва да изложи съображенията, поради които счита, че представените данни са недостатъчни за оборване на презумпцията за упражняване на решаващо влияние, това не означава, че във всеки отделен случай тя е задължена да обсъжда конкретно всяко отделно обстоятелство, представено от съответните предприятия. Общ отговор може, в зависимост от обстоятелствата по случая, да бъде достатъчен, за да може предприятието надлежно да защити правата си, а Общият съд да упражни контрол.

(вж. точки 133—135 и 141)

5. Тежестта на нарушенията трябва да бъде установена въз основа на голям брой елементи, като специфичните обстоятелства в конкретния случай, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, и то без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид. Сред факторите, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко едно от предприятията, ролята, която всяко едно от тях е имало при установяването на съгласуваните практики, ползите, които въпросните предприятия са могли да извлекат от тези практики, тяхната големина и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за целите на Съюза.

От това следва, че действието на антиконкурентна практика само по себе си не е определящ критерий при преценката на подходящия размер на глобата. По-конкретно, свързаните с аспекта на умисъл елементи могат да имат по-голямо значение от тези, които са свързани с посочения резултат, най-вече когато става въпрос за тежки сами по себе си нарушения. Поради самото си естество картелите заслужават най-суровите глоби. Конкретното отражение, което те могат да имат върху пазара, и по-специално въпросът доколко ограничаването на конкуренцията води до установяване на пазарна цена, която е по-висока от тази, която би била налице при липсата на картел, не са решаващ критерий за определяне на размера на глобите. В тази хипотеза действителното отражение на нарушението е само един елемент сред други и ако може да бъде определено, би позволило на Комисията да увеличи началния размер на глобата над вероятния минимален размер.

Освен това фактът, че Комисията е уточнила посредством Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС своя подход относно преценката на тежестта на едно нарушение, не пречи тя да прецени този критерий общо, в зависимост от всички релевантни обстоятелства, включително тези, които не са изрично упоменати в посочените насоки.

(вж. точки 178—182)

6. Възпирането представлява един от факторите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на размера на глобата. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика глобите, налагани за нарушения на член 81 EО и предвидени в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, имат за цел да санкционират неправомерните деяния на засегнатите предприятия и да възпират както въпросните предприятия, така и други икономически оператори да нарушават в бъдеще правилата на конкурентното право на Съюза. Така Комисията, когато изчислява размера на глобата, може да вземе предвид по-конкретно големината и икономическата мощ на засегнатото предприятие.

Освен това общият оборот на предприятието е индикация, макар и приблизителна и несъвършена, за неговия размер и икономическа мощ. В този смисъл, за да определи глоба в размер, който да гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект, Комисията може да вземе предвид общия оборот на съответното предприятие.

Всъщност необходимостта да се гарантира достатъчно сериозен възпиращ ефект на глобата, когато тя не дава основание за увеличаване на общия размер на глобите в рамките на прилагането на определена политика в областта на конкуренцията, налага адаптиране на глобата, за да се вземе предвид търсеното въздействие върху предприятието, на което тя се налага, така че глобата да не се окаже незначителна или, обратно, прекомерна — по-специално от гледна точка на финансовите възможности на въпросното предприятие — съгласно изискванията, изведени, от една страна, от необходимостта да се гарантира ефективността на глобата, и от друга страна, от спазването на принципа на пропорционалност.

Следователно именно възможността на съответното предприятие да осигури по-лесно необходимите средства за заплащане на глобата му може да обоснове прилагането на мултипликационен коефициент с оглед на достатъчно възпиращо действие на последната. От това следва, че не би могло да се изисква от Комисията да установи допълнителна връзка между използването на ресурсите на предприятието и извършеното от него нарушение, за да могат тези ресурси да се вземат предвид с оглед на определяне на достатъчно сериозния възпиращ ефект на глобата, тъй като в този контекст от значение са размерът и икономическата мощ на самото предприятие нарушител.

(вж. точки 210, 211, 213 и 214)

7. Необходимостта да се гарантира възпиращ ефект на глобите, налагани за нарушения на правото на конкуренцията на Съюза, е общо изискване, от което Комисията трябва да се ръководи през целия процес на изчисляване на глобите. Тя не предполага задължително това изчисление да се характеризира от специфичен етап, предназначен за общо оценяване на всички релевантни обстоятелства за постигането на тази цел. Увеличаването на началния размер на глобата, за да се гарантира достатъчно сериозният ѝ възпиращ ефект предвид размера и икономическата мощ на всяко предприятие, представлява етап от изчисляването на глобата, който произтича от необходимостта началният размер да се приспособи така, че глобата да има достатъчно сериозен възпиращ ефект, като се отчитат общите ресурси на предприятието и неговите възможности да набави средствата, необходими за заплащането ѝ.

Що се отнася до въпроса дали в решение за санкциониране на дадено предприятие Комисията трябва с оглед на възпиращия ефект да вземе предвид глобите, наложени по-рано на същото предприятие за деяния, извършени едновременно с нарушението, представляващо обект на това решение, в смисъл че допълнително увеличаване на наложената за новото нарушение глоба с оглед на посочения възпиращ ефект би било ненужно поради достатъчно възпиращия характер на предходните глоби, трябва да се констатира, че подобно разрешение е в разрез с преследваната от Комисията възпираща цел в рамките на политиката ѝ в областта на глобите. Това разрешение би довело до парадоксалното положение, при което пределната стойност на всяка санкция, налагана на предприятие, участващо във все повече незаконосъобразни форми на поведение, постепенно би намалявала.

Освен това подобно разрешение се основава на предпоставката, че Комисията е трябвало да определи размера на глобата в зависимост от вероятността съответното предприятие да извърши нови нарушения в бъдеще, която Комисията е трябвало да прецени с оглед на общия размер на наложените на това предприятие глоби през определен период от време. Подобна предпоставка обаче е несъвместима с понятието за възпиране в правото в областта на конкуренцията.

В това отношение правомощието на Комисията за налагане на глоби на предприятия, които умишлено или поради небрежност нарушават разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО или на член 82 ЕО, представлява едно от средствата, които са ѝ предоставени с цел изпълнение на задачата за надзор, поверена ѝ от правото на Съюза. Тази задача със сигурност включва задължението за разследване и санкциониране на отделните нарушения, но обхваща и задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на принципите, установени в Договора, както и към направляване на поведението на предприятията в тази насока. В този смисъл глобите, наложени за нарушения на член 81 ЕО и предвидени в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, имат за цел да накажат незаконосъобразните действия на съответните предприятия, а също да възпрат както въпросните предприятия, така и други икономически оператори от нарушения в бъдеще на нормите на правото на Съюза в областта на конкуренцията. При това положение възпиращият коефициент се оценява, като се вземат предвид множество елементи, а не само конкретното положение на съответното предприятие. Комисията също изобщо не е длъжна, когато преценява необходимостта от увеличаване на размера на глобите с цел да им гарантира възпиращ ефект, да пристъпва към оценка на вероятността съответните предприятия да извършат повторно нарушение. Следователно този етап от изчисляването на глобата се изразява в увеличаване на началния ѝ размер поради обективни обстоятелства като размера и икономическата мощ на съответното предприятие, а не поради субективни обстоятелства, свързани с преценка на вероятността от извършване на ново нарушение в бъдеще.

(вж. точки 224, 225, 228, 231—235)

8. Що се отнася до упражнявания от съда на Съюза контрол върху решенията на Комисията в областта на конкуренцията, неограничената компетентност, предоставена в приложение на член 229 ЕО на Общия съд от член 31 от Регламент № 1/2003, дава възможност на тази юрисдикция да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да промени например размера на наложената глоба.

Разпоредбите на член 48 от Процедурния правилник на Общия съд не биха могли да попречат на това Общият съд на основание на неограничената си компетентност да вземе предвид довод, приведен от жалбоподател в съдебното заседание, за да разгледа дали увеличаването на наложената на предприятието жалбоподател глоба за гарантирането на възпиращия ефект е било обосновано с оглед на посоченото от него фактическо обстоятелство, още повече когато Комисията е имала възможността да представи становище по този въпрос.

(вж. точки 252 и 253)

9. Целта на възпиращото действие, която Комисията има право да преследва при определяне на размера на глоба, наложена за нарушение на правото в областта на конкуренцията, може валидно да се постигне само при съобразяване на положението на санкционираното предприятие към момента на налагане на глобата. В този смисъл общите ресурси на дадено предприятие, които в относително кратък период от време, по-специално между преустановяването на нарушението и приемането на решението за налагане на глобата, могат да варират значително, като се увеличават или намаляват, следователно трябва да бъдат оценявани към момента на налагане на глобата, за да се гарантира правилното постигане на целта за възпиране, при това като се зачита принципът на пропорционалност.

Вярно е, че при определяне на размера на глобата Комисията може да отчита обстоятелството, че големите предприятия обикновено притежават познания и правно-икономически инфраструктури, които им дават възможност по-лесно да установяват, че тяхното поведение представлява нарушение и да бъдат наясно с последиците, произтичащи от него съгласно законодателството в областта на конкуренцията. В тази хипотеза оборотът, въз основа на който Комисията преценява размера на съответните предприятия, а следователно и техния капацитет да установят естеството и последствията на своето поведение, трябва да отразява положението им към момента на нарушението, а не към момента на приемането на решението.

Отчитането обаче на фактора, свързан с правно-икономическите инфраструктури, които позволяват на едно голямо предприятие да осъзнава незаконосъобразния характер на поведението си, представлява — в рамките на увеличаването на глобата — отделен довод от онзи, свързан с необходимостта да се гарантира достатъчно сериозният възпиращ ефект на глобата, и то преследва различни цели.

Доколкото обаче, от една страна, обосновката на прилагането на мултипликационен коефициент при определянето на размера на глобата се основава на търсеното въздействие на глобата върху санкционираното предприятие, а не на обстоятелства, свързани с горепосочените правно-икономически инфраструктури, а от друга страна, свързващата санкционираното предприятие и неговото дружество майка стопанска единица е престанала да съществува преди датата на приемане на решението за налагане на глобата, ресурсите на дружеството майка не могат повече да се вземат предвид при определянето на приложимия за посоченото предприятие мултипликационен коефициент.

Поради това с оглед на прилагането на мултипликационен коефициент размерът и икономическата мощ на такова предприятие трябва да се преценят към момента на решението за налагане на глобата.

(вж. точки 260, 263—265, 270—272)

10. Въпреки че грешка при определянето на размера на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие, се дължи на него, това обстоятелство не би могло да обоснове запазването на размера на глобата, която му е наложена, доколкото той се основава на отчитането на неотговарящо на действителността фактическо обстоятелство.

(вж. точка 274)

11. Принципът non bis in idem, основен принцип на правото на Съюза, установен освен това в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, забранява в областта на конкуренцията повторното осъждане или преследване на предприятие поради антиконкурентно поведение, за което то веднъж е било санкционирано или за което вече е било обявено, че то не носи отговорност с предходно решение, неподлежащо повече на обжалване. Прилагането на този принцип зависи от наличието на три условия, а именно идентичност на деянията, един и същ извършител на нарушението и един и същ защитен правен интерес.

Посоченият принцип изобщо не се нарушава от обстоятелството, че решение на Комисията, с което на дадено предприятие се налага глоба, се основава на предходни наказания, които вече са обосновали прилагането на увеличаване на глобата спрямо това предприятие поради повторност в нялколко предходни решения. Всъщност обстоятелството, че в няколко решения Комисията основава констатацията за наличие на повторност на едни и същи предходни наказания, изобщо не означава, че Комисията наказва съответното предприятие няколко пъти за едно и също нарушение.

Отчитането на повторността като отегчаващо обстоятелство при анализа на тежестта на всяко от извършените от дадено предприятие нарушения по необходимост е свързано с анализа на тежестта на всяко от тези нарушения, които представляват — всяко само по себе си и независимо от другите — повтарящо се противоправно поведение, нарушаващо правилата за конкуренция, което свидетелства за склонност на посоченото предприятие да не извлича подходящите изводи от тези наказания.

Ето защо отчитането на повторността в подобен случай се обосновава с необходимостта от допълнително възпиране, за която свидетелства обстоятелството, че различни предходни установявания на нарушения не са били достатъчни, за да попречат на извършването на ново нарушение.

(вж. точки 292, 293, 295, 296 и 299)

12. Обстоятелството, че дадено предприятие признава частично прилагане на някои от антиконкурентните споразумения, само по себе си не е достатъчно да обоснове отказа да му се предостави ползване от смекчаващо обстоятелство. В това отношение за предоставяне на ползване от смекчаващото обстоятелство, свързано с липсата на ефективно прилагане на неправомерните споразумения, по силата на точка 3, второ тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, е важно да се провери дали през периода, в който съответното предприятие се е присъединило към посочените споразумения, то действително се е отклонявало от тяхното прилагане, като е възприело конкурентно поведение на пазара, или поне че ясно и съществено е нарушило задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране.

(вж. точки 308 и 309)

13. По силата на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 за всяко предприятие, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

Съгласно съдебната практика само ако се установи, че няколко адресата на решението за налагане на глоба съставляват предприятие в смисъл на икономически субект, отговорен за санкционираното нарушение, и то още към момента на приемане на това решение, горната граница може да се изчисли въз основа на общия оборот на това предприятие, тоест въз основа на всичките му компоненти, взети заедно. Обратно, ако този икономически субект междувременно е престанал да съществува, всеки адресат на решението има право да поиска прилагането на самостоятелно основание на разглежданата горна граница.

(вж. точка 352)