Keywords
Summary

Keywords

1. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние на дружеството майка върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества

(член 81 ЕО)

2. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание

(член 81 ЕО; член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4. Актове на институциите — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията — Акт, целящ да произведе външно действие — Обхват

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Съобщение на Комисията 98/C 9/03)

5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Нарушения, квалифицирани като много сериозни единствено с оглед на техния характер

(Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Съобщение на Комисията 98/C 9/03)

6. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 81 ЕО и член 253 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание

(член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Свобода на преценка, предоставена на Комисията — Граници — Спазване на принципа на пропорционалност — Обхват

(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Съобщение на Комисията 98/C 9/03)

9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата

(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 5, буква б) от Съобщение на Комисията 98/C 9/03)

10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Неприлагане на практика на споразумение

(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А, първа и трета алинея, второ тире от Съобщение на Комисията 98/C 9/03)

11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Преустановяване на нарушението веднага след първата намеса от страна на Комисията — Обхват

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3, трето тире от Съобщение на Комисията 98/C 9/03)

12. Право на Съюза — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия

13. Земеделие — Правила на конкуренция — Регламент № 26 — Прилагане на дерогацията, предвидена за споразуменията, решенията и практиките, необходими за постигане на целите, залегнали в член 33 ЕО — Условия

(член 33 ЕО и член 81, параграф 1 ЕО; член 2 от Регламент № 26 на Съвета)

14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Съдействие от страна на обвиненото предприятие извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството — Условия

(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3, шесто тире от Съобщение на Комисията 98/C 9/03 и Съобщение на Комисията 2002/С 45/03)

15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Първи случай на прилагане на правилата за конкуренция към определен сектор от икономиката — Свобода на преценка на Комисията

(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3 от Съобщение на Комисията 98/C 9/03)

16. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Лошо финансово положение в разглеждания сектор — Свобода на преценка на Комисията

(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Съобщение на Комисията 98/C 9/03)

17. Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма

(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

18. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия

(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 23, последна алинея от Съобщение на Комисията 2002/C 45/03)

19. Конкуренция — Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение

(член 81, параграф 1 ЕО)

Summary

1. В областта на конкуренцията поведението на дъщерно дружество може да се вмени на дружеството майка по-конкретно когато това дъщерно дружество, макар да има отделна правосубектност, не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а изпълнява главно указанията, дадени му от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Действително в подобна ситуация, тъй като дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и по този начин формират едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, Комисията може да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението.

В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата за конкуренция, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява такова влияние. В този смисъл Комисията може да презюмира, че последното упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, без да е длъжна да представи допълнителни доказателства, установяващи, че дружеството майка действително е упражнило такова влияние или е било дори бегло осведомено за нарушението или за участието на посоченото дъщерно дружество в него. Става въпрос за оборима презумпция, която може да отпадне чрез доказване на противното. При това положение дружеството майка следва да обори тази презумпция, като представи доказателства, годни да установят, че дъщерното му дружество определя самостоятелно насоката на дейността си на пазара и че следователно двете дружества не представляват едно-единствено стопанско образувание. В противен случай необорването на презумпцията, изведена от притежаването на целия капитал, доказва упражняването на контрол.

След като едно дъщерно дружество разполага със собствено местно управление и със собствени средства, това само по себе си не доказва, че то определя поведението си на пазара независимо от своето дружество майка. Всъщност поверяването на управлението на текущите дейности на местното управление на дъщерно дружество, което е изцяло притежавано от дружеството майка, е разпространена практика и следователно не може да докаже действителната самостоятелност на дъщерните дружества.

(вж. точки 92—94, 103 и 106)

2. В областта на конкуренцията зачитането на правото на защита изисква на заинтересованото предприятие да е била дадена възможност в хода на административното производство да изложи ефективно своето становище относно истинността и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, възприети от Комисията в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на нарушение на Договора.

Член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 отразява този принцип, доколкото предвижда изпращането до страните на изложение на възраженията, което трябва да посочва по ясен начин всички съществени елементи, върху които се основава Комисията на този етап на производството, за да се даде възможност на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията, и да изложат надлежно своята защита, преди Комисията да приеме окончателно решение. Това изискване е спазено, ако в посоченото решение не се твърди, че заинтересованите лица са извършили нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и ако са взети предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения.

Същевременно това посочване може да бъде направено обобщено, а окончателното решение не трябва непременно да бъде копие на изложението на възраженията, тъй като последното е подготвителен документ, съдържащ фактически и правни преценки с напълно неокончателен характер. Ето защо са допустими допълнения към изложението на възраженията, направени в светлината на писмения отговор на страните, чиито доводи доказват, че те са могли действително да упражнят правото си на защита. Предвид административното производство Комисията също може да ревизира или добавя фактически или правни доводи в подкрепа на формулираните от нея възражения.

Освен това, що се отнася до възможността за вменяване на дружеството майка на отговорността за нарушението, извършено от изцяло притежаваните от него дъщерни дружества, Комисията не е длъжна да представи на стадия на изложението на възр аженията елементи, различни от доказателството относно притежаването от дружеството майка на капитала на неговите дъщерни дружества.

(вж. точки 115—117 и 123)

3. Таванът от 10 % от оборота, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които съставляват стопанското образувание, действащо като предприятие по смисъла на член 81 ЕО, тъй като единствено сборът от оборотите на съставляващите го дружества може да представлява указание за размера и икономическата мощ на въпросното предприятие.

(вж. точки 129 и 130)

4. Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, са инструмент, предназначен при спазване на нормите от по-висок ранг да уточни критериите, които Комисията възнамерява да прилага при упражняване правото си на преценка при определяне размера на глобите, което ѝ е предоставено от член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Насоките не са правното основание на решението за налагане на глоба, което почива на Регламент № 1/2003, но те определят общо и абстрактно методологията, която Комисията се е задължила да прилага за целите на определяне на размера на наложените от това решение глоби, и следователно гарантират правната сигурност на предприятията.

В този смисъл, независимо че не могат да се разглеждат като правна норма, която администрацията във всеки случай е длъжна да спазва, Насоките съдържат правило за поведение, поясняващо практиката, която трябва да се следва, и от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи причини.

С приемането на Насоките Комисията сама ограничава правото си на преценка, без това да е несъвместимо със запазването на широката ѝ свобода на преценка. Всъщност това, че посредством Насоките Комисията е уточнила подхода си относно преценката на тежестта на нарушението, не пречи тя да прецени този критерий общо, в зависимост от всички релевантни обстоятелства, включително тези, които не са изрично упоменати в Насоките.

(вж. точки 141—143)

5. От Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, следва, че хоризонталните картели, целящи в частност определяне на цени, могат да бъдат квалифицирани като „много сериозни“ въз основа само на характера им, без Комисията да бъде задължена да доказва действително отражение на нарушението върху пазара и без ограниченият размер на засегнатия географски пазар да попречи на такава квалификация. Този извод се потвърждава от факта, че макар описанието на сериозните нарушения изрично да споменава отражението върху пазара и наличието на резултати в обширни зони от общия пазар, описанието на много сериозните нарушения не споменава никакво изискване за действително отражение върху пазара, нито за настъпване на резултати в определена географска зона.

За да се прецени тежестта на нарушението на правилата на конкуренцията, решаващо е да се установи, че членовете на картела са направили всичко, което зависи от тях, за да осъществят конкретно намеренията си. Тъй като реално постигнатите впоследствие пазарни цени са могли да бъдат повлияни и от други фактори извън контрола на членовете на картела, последните не биха могли да си припишат заслугите за външните факти, противопоставили се на техните усилия, като ги превърнат в обстоятелства, обосноваващи намаляване на глобата.

Когато прилагането на картела е установено, не може да се изисква от Комисията да доказва систематично, че споразуменията действително са позволили на засегнатите предприятия да достигнат равнище на цената при сделка, по-високо или, както в случая на изкупуващите картели, по-ниско от това, което би преобладавало при липсата на картел. Би било непропорционално да се изисква такова доказване, което би погълнало значителни ресурси, имайки предвид, че то би наложило прибягване до хипотетични изчисления, основани на икономически модели, чиято точност трудно може да се провери от съда и чийто безпогрешен характер изобщо не е доказан.

Освен това обхватът на географския пазар не е самостоятелен критерий, в смисъл че единствено нарушенията, които засягат по-голямата част от държавите членки, могат да получат квалификацията „много сериозно“ нарушение. Нито Договорът, нито Регламент № 1/2003, Насоките или съдебната практика позволяват да се приеме, че единствено ограниченията на конкуренцията с голям географски обхват могат да бъдат квалифицирани по този начин. Впрочем споразумения, насочени по-конкретно към определянето на изкупните цени и разпределянето на закупените количества, могат да се квалифицират като „много сериозно“ нарушение само въз основа на характера им, без за окачествяването им да е необходим особен географски обхват. От това следва, че дори ако се допусне, че размерът на съответния географски пазар е ограничен, той не препятства квалификацията на установеното в случая нарушение като „много сериозно“.

(вж. точки 148, 149, 168, 169 и 172)

6. При определяне на глобите поради нарушаването на правото на конкуренцията задължението за мотивиране е изпълнено, когато Комисията посочи в решението си обстоятелствата, които са ѝ дали възможност да определи тежестта и продължителността на нарушението.

В рамките на анализа относно нарушенията на член 81 ЕО член 253 ЕО не може да бъде тълкуван в смисъл, че задължава Комисията да обяснява в решенията си причините, поради които при изчисляването на размера на глобата не възприема подходи, алтернативни на действително възприетия в обжалваното решение.

(вж. точки 175 и 177)

7. Когато в изложението на възраженията Комисията посочва изрично, че ще прецени дали следва да се налагат глоби на съответните предприятия, и излага основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагането на глоба, като например тежестта и продължителността на предполагаемото нарушение и факта дали то е извършено умишлено, или по непредпазливост, тя изпълнява задължението си да зачете правото на изслушване на съответните предприятия. Така тя им предоставя данните, необходими за защита не само срещу установяването на нарушението, но и срещу налагането на глоба.

За сметка на това Комисията, щом като е посочила фактическите и правните обстоятелства, върху които ще основе своето изчисление на размера на глобите, не е задължена да уточнява начина, по който ще си служи с всяко от тези обстоятелства, за определянето на нивото на глобата. Освен това предвид административното производство в решението си Комисията също може да ревизира или добавя фактически или правни доводи в подкрепа на формулираните от нея твърдения за нарушения.

От това следва, че във връзка с определянето на размера на глобите правото на защита на съответните предприятия се гарантира пред Комисията от възможността им да представят своите становища относно продължителността, тежестта и антиконкурентния характер на деянията, в които са обвинени.

(вж. точки 180—182)

8. В рамките на образуваните от Комисията производства за санкциониране на нарушенията на правилата на конкуренцията прилагането на принципа на пропорционалност предполага, че глобите не трябва да са несъразмерни спрямо преследваните цели, т.е. спрямо спазването на тези правила, и че размерът на наложената на предприятие глоба за нарушение в областта на конкуренцията трябва да бъде съразмерен на нарушението, преценено в неговата цялост, като се държи сметка по-специално за тежестта на последното. Принципът на пропорционалност предполага в частност Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано.

В тази връзка нито Регламент № 1/2003, нито Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, предвиждат, че размерът на глобите трябва да се определя в пряка зависимост от размера на засегнатия пазар, който не е задължителен, а само един от релевантните критерии при преценката на тежестта на нарушението. Следователно тези разпоредби сами по себе си не налагат на Комисията да държи сметка за ограничения размер на пазара на стоките.

Приложимото право също не познава принцип с общо действие, съгласно който санкцията трябва да бъде пропорционална на оборота, реализиран от предприятието на съответния пазар. С оглед на определянето на размера на глобата могат да се вземат предвид както общият оборот на предприятието, който предоставя данни, макар приблизителни и несъвършени, за неговия размер и икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от продажбата на стоките, предмет на нарушението, и която следователно е от естество да предостави данни за неговия мащаб. На никои от тези цифрови данни не трябва да се отдава значение, несъразмерно спрямо другите фактори за преценка, поради което определянето на подходяща по размер глоба не може да бъде резултат от обикновено изчисление, основано върху общия оборот. Това е особено вярно, когато разглежданите стоки представляват само малка част от този оборот. Освен това, доколкото окончателният размер на глобата не надвишава 10 % от общия оборот на заинтересованото предприятие през последната година на нарушението, глобата не би могла да бъде считана за непропорционална единствено поради факта че надхвърля оборота, реализиран на съответния пазар.

(вж. точки 189, 190, 196, 197 и 199)

9. При изчисляването на глобата за нарушаване на правилата на конкуренцията, тъй като целта за постигане на възпиращ ефект е свързана с поведението на предприятията в рамките на Съюза, възпиращият коефициент се оценява, като се вземат предвид множество елементи, а не само конкретното положение на съответното предприятие.

При определяне на размера на глобата Комисията не е длъжна да отчита лошото финансово състояние на дадено предприятие, тъй като признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия. В този смисъл дадено дружество не би могло да оспорва прилагането на коефициента на увеличение с възпираща цел, основавайки се на обстоятелството, че е претърпяло загуби през периода на прилагане на картела, поради което вече не е осъществявало дейност на засегнатия от картела пазар след започване на административното производство.

Освен това правото на Съюза не забранява постановена от институция мярка сама по себе си да предизвика обявяването в несъстоятелност или ликвидацията на предприятие. Всъщност ликвидацията на предприятие в съответната правно-организационна форма, макар да може да накърни финансовите интереси на собствениците, акционерите или притежателите на дялове, не води на свой ред до загуба на стойността и на персоналните, материалните и нематериалните елементи, включени в предприятието.

(вж. точки 221—224)

10. Смекчаващото обстоятелство, предвидено в точка 3, второ тире от Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, изведено от неприлагането на практика на неправомерните споразумения или практики, се основава на собственото поведение на всяко предприятие. От това следва, че за целите на преценката на това смекчаващо обстоятелство следва да се вземе предвид не резултатът от цялото нарушение, който трябва да бъде отчетен при преценката на действителното отражение на нарушението върху пазара, за да се прецени неговата тежест (точка 1 А, първа алинея от Насоките), а индивидуалното поведение на всяко предприятие с цел да се разгледа относителната тежест на участието на всяко предприятие в нарушението.

При всички положения за да са ползват от точка 3, второ тире от споменатите насоки, нарушителите трябва да докажат, че са възприели конкурентно поведение или поне че ясно и съществено са нарушили задълженията, насочени към прилагането на картела, до такава степен че да затруднят самото му функциониране, и че не са се присъединили към споразумението привидно и така са насърчили други предприятия да приложат въпросния картел.

(вж. точки 273 и 275)

11. В съответствие с точка 3, трето тире от Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, основният размер на определената от Комисията глоба може да бъде намален, когато обвиненото предприятие преустанови нарушението веднага след намесата на Комисията.

Това намаляване на глобата обаче не може да бъде автоматично, а зависи от преценката на Комисията за обстоятелствата в конкретния случай в пределите на дискреционните ѝ правомощия. Следователно обстоятелствата по конкретния случай могат да накарат Комисията да не предостави подобно намаляване на основния размер на глобата на предприятие, което е страна в незаконосъобразно споразумение.

Да се признае ползването от смекчаващо обстоятелство в ситуации, при които едно предприятие е страна в явно незаконосъобразно споразумение, за което то е осъзнавало или не е можело да пренебрегне, че съставлява нарушение, би могло да насърчи предприятията да продължат действието на тайно споразумение възможно най-дълго, като се надяват, че тяхното поведение никога няма да бъде разкрито, и като осъзнават, че ако поведението им бъде разкрито, би им била наложена намалена глоба, ако тогава те преустановят нарушението. Подобно признаване би лишило наложената глоба от всякакъв възпиращ ефект и би накърнило полезния ефект на член 81, параграф 1 ЕО.

Освен това преустановяването на умишлено нарушение не може да се счита за смекчаващо обстоятелство, когато е предизвикано от намесата на Комисията.

(вж. точки 282—284)

12. Правото да се противопостави принципът на оправданите правни очаквания предполага наличието на три условия. Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересуваното лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми.

В областта на конкуренцията единствено обстоятелството, че в предходната си практика при вземане на решения Комисията е приела, че някои факти представляват смекчаващи обстоятелства за целите на определяне на размера на глобата, не означава, че тя има задължение да направи същата преценка в последващо решение. При това положение съответното предприятие не би могло да черпи доводи от факта, че това смекчаващо обстоятелство е било приложено в други случаи на нарушения, за да се позовава на оправдани правни очаквания в тази връзка.

(вж. точки 289 и 291)

13. Регламент № 26 относно прилагане на някои правила за конкуренция при производство и търговия със селскостопански продукти, и по-специално член 2 от него, установява дерогация от приложимостта на член 81, параграф 1 ЕО за споразуменията, решенията и практиките, които се отнасят до производството или продажбата на продуктите, изброени в приложение І към Договора за ЕО, които са неразделна част от националната организация на пазара или са необходими за постигането на целите, залегнали в член 33 ЕО.

Във връзка с дерогацията на правилото за обща приложимост на член 81, параграф 1 ЕО член 2 от Реглам ент № 26 следва да се тълкува ограничително. Освен това член 2, параграф 1, първо изречение от Регламент № 26, който предвижда посоченото изключение, се прилага само ако съответното споразумение благоприятства постигането на всички цели по член 33 ЕО. Освен това, видно от самия текст на член 2, параграф 1, първо изречение от Регламент № 26, съответното споразумение трябва да е „необходимо“ за постигането на споменатите цели.

В това отношение в отсъствието на съобщение и формално производство предприятието, което е участвало в явно и много сериозно нарушение на член 81 ЕО в сектора на суровия тютюн, не би могло да твърди, че е хранело съмнение относно възможността съответното споразумение да попада в приложното поле на дерогацията, предвидена с Регламент № 26. Освен това в система като предвидената от Регламент № 26 е изключена възможността частни оператори да искат да заместят със собствената си преценка тази на Комисията, що се отнася до това кои средства са най-подходящи за постигането на установените от член 33 ЕО цели, като в този смисъл предприемат незаконосъобразни инициативи, обосновани с преследването на тези цели. Освен това запазването на действителна конкуренция на пазарите на селскостопански продукти е част от целите на общата селскостопанска политика и общата организация на разглежданите пазари. При тези условия подобно предприятие не би могло да твърди, че явно антиконкурентните споразумения, в които е участвало, преследват целите, посочени в член 33, параграф 1 ЕО.

(вж. точки 298—300, 303 и 305)

14. Съгласно точка 3, шесто тире от Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, основният размер на глобата може да се намали поради ефективно сътрудничество на предприятието в процедурата извън обсега на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели. Това специфично смекчаващо обстоятелство се прилага само за нарушенията, които не попадат в приложното поле на Известието относно сътрудничеството.

Във връзка с това прилагането на точка 3, шесто тире от Насоките не може да има за последица да лиши Известието относно сътрудничеството от полезното му действие. Всъщност то определя рамката за възнаграждаване на сътрудничеството, оказвано при разследването на Комисията от предприятия, които участват или са участвали в тайни картели, засягащи Съюза. Следователно от текста и от структурата на посоченото известие произтича, че по принцип предприятията могат да получат намаление на глобата на основание на сътрудничеството си само когато отговарят на стриктните условия, предвидени от това известие.

Ето защо, за да се запази полезното действие на Известието относно сътрудничеството, Комисията може да предостави намаление на глобата на определено предприятие въз основа на точка 3, шесто тире от Насоките само в изключителни случаи. Такъв е по-конкретно случаят, когато сътрудничеството на предприятието, освен че надхвърля законовите му задължения за съдействие, без обаче да му дава право на намаление на глобата на основание на Известието относно сътрудничеството, същевременно е от обективна полза за Комисията.

(вж. точки 327—330)

15. Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, не предвиждат изрично никакво смекчаващо обстоятелство, свързано с липсата на прецеденти на засегнатия от нарушението пазар. Точка 3, последно тире от Насоките предвижда обаче възможността Комисията да вземе предвид други обстоятелства, освен посочените в предходните тирета, при предоставяне на намаление на основния размер на глобата. В това отношение Комисията разполага със свобода на преценка при прилагането на смекчаващи обстоятелства. По-специално Комисията не е задължена да смекчава глобите, когато действа за първи път в даден сектор.

(вж. точки 342 и 343)

16. Когато налага глоба за нарушаване на правилата на конкуренцията, Комисията не е длъжна да приема за смекчаващо обстоятелство лошото финансово положение в разглеждания сектор. Действително картелите се създават по правило в момент, когато даден сектор изпитва затруднения. Следователно, ако Комисията беше задължена да отчита тези затруднения, глобата би трябвало да се намалява в почти всички случаи на картели.

Макар че в практиката на Комисията при вземане на решения структурните кризи понякога се считат за смекчаващи обстоятелства, отчитането в предходни дела от Комисията на икономическото положение на сектора като смекчаващо обстоятелство не означава, че тя трябва непременно да продължи да спазва тази практика.

(вж. точки 352 и 353)

17. За да се гарантират правната сигурност и доброто правораздаване, е необходимо, за да бъде допустима исковата молба или жалбата, съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. В това отношение, ако съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към жалбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в исковата молба или жалбата. Освен това не е задача на Общия съд да издирва и да идентифицира в приложенията правните основания и доводите, за които би могъл да приеме, че са основанието на жалбата, тъй като приложенията имат единствено доказателствена и документираща функция.

В този смисъл би означавало да се даде възможност за заобикаляне на императивните изисквания на член 44, параграф 1 буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, ако се приемат за допустими правни основания, които не са изложени в достатъчна степен в исковата молба или жалбата, а препращат към хипотетично повдигнати от трето лице по друго дело правни основания, дело, към което исковата молба или жалбата препраща имплицитно.

При всички положения Общият съд е задължен да отхвърли като недопустимо искане в подадена пред него искова молба или жалба, когато основните фактически и правни елементи, на които се основава това искане, не произтичат последователно и разбираемо от самия ѝ текст и отсъствието им от нея може да се поправи единствено чрез тяхното представяне в съдебното заседание.

(вж. точки 366, 371 и 372)

18. Присъщо е обаче на логиката на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, че търсеният с него ефект е да се създаде климат на несигурност сред картелите, като се насърчи оповестяването им на Комисията. Тази несигурност обаче произтича именно от факта, че участниците в картела знаят, че само един от тях може да се ползва от пълно освобождаване от глоба, като издаде останалите участници в нарушението и по този начин ги изложи на риска да им бъдат наложени глоби. В рамките на тази система и по същата логика се предполага, че предприятията, които най-бързо окажат съдействие, ще се ползват от намаления на глобите, които в противен случай биха им били наложени, по-големи от намаленията за предприятията, които не окажат съдействие също толкова бързо. Хронологичният ред и бързината на предлаганото от членовете на картела съдействие представляват следователно основни елементи от въведената с Известието относно сътрудничеството система.

Тълкуването на целта на разпоредба от Известието относно сътрудничеството трябва да бъде в съответствие със специфичната му логика. В този ред на мисли точка 23, последна алинея от това известие трябва да се тълкува като насочена към възнаграждаване на предприятието, макар и то да не е било първото, представило заявление за освобождаване от глоба във връзка със съответния картел, ако то първо предостави на Комисията доказателства за неизвестни ѝ факти, които имат пряко отражение върху тежестта или продължителността на картела. С други думи, ако предоставените от предприятие доказателства се отнасят до факти, които позволяват на Комисията да измени преценката си към този момент относно тежестта или продължителността на картела, предприятието, което предостави тези доказателства, се възнаграждава с освобождаване от глоба във връзка с преценката на фактите, които тези доказателства могат да установят.

В този смисъл точка 23, последна алинея от Известието относно сътрудничеството не се отнася за случаите, в които предприятието само представя нови или по-пълни доказателства за факти, които вече са известни на Комисията. Споменатата алинея не се прилага и за случаите, в които предприятието представя нови факти, които обаче не могат да променят преценката на Комисията относно тежестта или продължителността на картела. За сметка на това тази разпоредба се прилага изключително за случаите, в които са изпълнени две условия: първо, съответното предприятие е първото, което доказва по-рано неизвестни на Комисията факти, и второ, след като тези факти имат пряко отражение върху тежестта или продължителността на предполагаемия картел, те позволяват на Комисията да направи нови изводи във връзка с нарушението.

(вж. точки 379—382)

19. Предприятие, което е участвало в нарушение на правилата на конкуренцията със своите собствени действия, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО и които са целели да спомогнат за цялостното осъществяване на нарушението, е отговорно за целия период на участието си в посоченото нарушение за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение.

Освен това предприятията могат да носят отговорност за цялостен картел, дори да се установи, че са участвали пряко само в един или няколко от съставните елементи на този картел, след като са знаели или са били длъжни да знаят, от една страна, че тайното споразумение, в което участват, се вписва в общ план и от друга страна, че този общ план обхваща всички съставни елементи на картела.

(вж. точки 394 и 395)