Дело C-487/06 P

British Aggregates Association

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Държавни помощи — Екологичен данък върху инертните материали в Обединеното кралство“

Заключение на генералния адвокат г-н P. Mengozzi, представено на 17 юли 2008 г.   I ‐ 10521

Решение на Съда (трети състав) от 22 декември 2008 г.   I ‐ 10555

Резюме на решението

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично

   (член 88, параграфи 2 и 3 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)

2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично

   (член 88 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)

3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Екологичен данък върху продажбата на инертни материали

   (член 87, параграф 1 ЕО)

4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Правен характер — Тълкуване въз основа на обективни фактори — Съдебен контрол

   (член 87, параграф 1 ЕО)

5. Обжалване — Правни основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Първоинстанционния съд — Недопустимост — Оспорване на тълкуването или прилагането на общностното право от Първоинстанционния съд — Допустимост

   (член 225 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

6. Жалба за отмяна — Компетентност на общностния съд — Тълкуване на мотивите на административен акт — Граници

   (членове 230 ЕО и 231 ЕО)

1.  В рамките на производството за контрол върху държавните помощи, предвидено в член 88 ЕО, трябва да се разграничават, от една страна, фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена с параграф 3 от този член, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ, и от друга страна, фазата на разследване, предвидена в параграф 2 от същия този член. Единствено в рамките на последната, чиято цел е да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по делото, Договорът предвижда задължение за Комисията официално да уведоми заинтересованите страни да представят своите становища.

   Когато, без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, Комисията установява с решение, взето на основание параграф 3 от същия член, че дадена помощ е съвместима с общия пазар, лицата, които се ползват от тези процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред общностния съд. По тези съображения той приема за допустима жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, когато нейният автор с подаването ѝ цели да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба. Заинтересовани по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, които в съответствие с член 230, четвърта алинея ЕО могат да подадат жалба за отмяна, са лицата, предприятията или сдруженията, чиито интереси са евентуално засегнати от отпускането на помощ, т.е. по-специално конкурентните предприятия на ползващите се от нея лица и професионалните организации.

   От друга страна, ако жалбоподателят постави под въпрос основателността на самото решение за преценка на помощта, фактът, че той може да бъде счетен за „заинтересован“ по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. При това положение той трябва да докаже, независимо от характера, индивидуален или общ, на представляващата помощ мярка, че се ползва със специален статут, а именно че решението се отнася до него поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин, както адресата на такова решение. Това е така по-специално в случай че позицията на жалбоподателя на пазара е съществено засегната от помощта, представляваща предмет на спорното решение. Фактът, че актът е с общ характер, доколкото се прилага за всички заинтересовани икономически оператори, все пак не изключва възможността той да засяга лично някои от тях.

   Допустима е жалбата от сдружение на предприятия, което действа вместо един или няколко от своите членове, които са можели сами да подадат допустима жалба, за да оспорят основателността на решение на Комисията да не повдига възражения срещу държавна мярка след приключването на процедурата по предварително разглеждане, когато тази мярка може съществено да засегне положение на поне един от неговите членове на пазара.

   (вж. точки 26—30, 32, 33, 35, 39 и 55)

2.  Само обстоятелството, че решението на Комисията, с което дадена помощ се обявява за съвместима с общия пазар, може да окаже определено влияние върху отношенията на конкуренция, които съществуват на съответния пазар, и че дадено предприятие се намира в някакво отношение на конкуренция с адресата на този акт, при всички положения не е достатъчно, за да може посоченото предприятие да се счита за лично засегнато от посочения акт. Ето защо едно предприятие не може да се позовава само на своето качество на конкурент по отношение на предприятието бенефициер, а трябва освен това да установи, че се намира във фактическо положение, което го индивидуализира по начин, аналогичен с този на адресата.

   В това отношение отпускането на помощ може да нанесе вреда на конкурентното положение на даден оператор, по-специално като доведе до пропусната печалба или по-неблагоприятно развитие от това, което би настъпило при липсата на такава помощ. Също така въздействието на такава вреда може да се променя според много фактори, по-специално като структурата на разглеждания пазар или характера на въпросната помощ. Доказването на съществена вреда, нанесена на положението на даден конкурент на пазара, следователно не може да се ограничи до наличието на някои фактори, които са показателни за спад в неговите търговски и финансови резултати.

   (вж. точки 47, 48 и 53)

3.  За да се прецени селективният характер на определена държавна мярка, следва да се разгледа въпросът дали в рамките на даден правен режим посочената мярка представлява предимство за някои предприятия в сравнение с други, които се намират в сходно фактическо и правно положение. Понятието „държавна помощ“ обаче не се отнася за мерките, въвеждащи разграничение между предприятията по отношение на тежестите, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на разглежданата система от тежести. Освен това преследваната от държавните мерки цел не е достатъчна, за да се избегне по принцип квалифицирането им като „помощи“ по смисъла на член 87 ЕО. Действително, член 87, параграф 1 ЕО не разграничава в зависимост от причините или целите на държавните мерки, а ги определя в зависимост от техните последици.

   Следователно Първоинстанционният съд е нарушил тази разпоредба, като е постановил, че държавите членки са свободни при претегляне на различните налични интереси да определят своите приоритети в областта на защитата на околната среда и в резултат от това да решат кои са стоките или услугите, които се облагат с екологичен данък, поради което неприложимостта на такъв данък спрямо всички подобни дейности, упражняващи сравнимо въздействие върху околната среда, не позволява да се приеме, че подобни дейности, които не се облагат с този екологичен данък, се ползват с избирателно предимство. Подобен подход, основан само на отчитането на преследваната екологична цел, поначало изключва всяка възможност за квалифициране като „избирателно предимство“ на липсата на облагане на оператори, които се намират в сравнимо положение от гледна точка на преследваната цел, и то независимо от последиците на въпросната данъчна мярка.

   Въпреки че защитата на околната среда е една от основните цели на Общността, необходимостта да се вземат предвид изискванията, свързани с посочената защита, не обосновава изключването на селективните мерки, били те и конкретни като екологичните данъци, от приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, като при всички положения отчитането на екологичните цели може да се окаже полезно при преценката на съвместимостта на мярката за помощта с общия пазар съгласно член 87, параграф 3 ЕО.

   (вж. точки 82—87, 91 и 92)

4.  Понятието за държавна помощ, както е определено в Договора, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. По тази причина общностният съд по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка влиза в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки. Всъщност нищо не обуславя Комисията да разполага при вземането на решение по член 88, параграф 3 ЕО с „широко право на преценка“ с оглед на квалифицирането на мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, откъдето би следвало, че съдебният контрол над преценките на Комисията по принцип не е цялостен. Това важи с още по-голяма сила, тъй като когато Комисията не може да се убеди в резултат от първоначално разглеждане в рамките на процедурата по член 88, параграф 3 ЕО, че въпросната държавна мярка или не съставлява „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, или ако бъде квалифицирана като помощ, че е съвместима с Договора, или когато тази процедура не ѝ е дала възможност да преодолее трудностите, свързани с преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, тази институция е задължена да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, „без да разполага в това отношение с право на преценка“. Освен това, макар да е вярно, че съдебният контрол е ограничен, що се отнася до установяването дали мярката попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, когато преценките на Комисията са сложни или имат технически характер, Първоинстанционният съд трябва да установи тяхната сложност и технически характер в конкретния случай.

   (вж. точки 111—114, 185 и 186)

5.  Жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Първоинстанционния съд правни основания и доводи, в това число и основаните на изрично отхвърлени от тази юрисдикция фактически обстоятелства, не отговаря на произтичащите от член 225 ЕО, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от неговия процедурен правилник изисквания за мотивиране. Подобна жалба представлява в действителност просто искане за преразглеждане на представената пред Първоинстанционния съд искова молба или жалба, което е извън компетентността на Съда.

   При положение обаче че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на общностното право от страна на Първоинстанционния съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в производството по обжалване. Всъщност ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило.

   (вж. точки 122 и 123)

6.  В рамките на контрола за законосъобразност, посочен в член 230 ЕО, Съдът и Първоинстанционният съд са компетентни да се произнасят по жалби на основание некомпетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договора или на всякаква правна норма, свързана с неговото изпълнение, или злоупотреба с власт. Член 231 ЕО предвижда, че ако жалбата е основателна, атакуваният акт се обявява за недействителен. Следователно Съдът и Първоинстанционният съд не могат по никакъв повод да заместят със своята мотивация тази на автора на обжалвания акт.

   Макар в рамките на жалба за отмяна да може да се наложи Първоинстанционният съд да тълкува мотивите на обжалван акт по начин, различен от този на неговия автор, и дори при определени обстоятелства да отхвърли официалните мотиви, възприети от него, той не може да направи това, ако изобщо липсва съществен елемент, който да го обосновава.

   Следователно Първоинстанционният съд допуска грешка в тълкуването, когато замества със своето тълкуване това, което пряко произтича от спорното решение, макар изобщо да липсва съществен елемент, който да го обосновава.

   (вж. точки 141, 142 и 144)