Дело C-372/06

Asda Stores Ltd

срещу

Commissioners of Her Majesty’s Revenue and Customs

(Преюдициално запитване, отправено от VAT and Duties Tribunal, London)

„Митнически кодекс на Общността — Мерки за прилагане — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Приложение 11 — Непреференциален произход на стоките — Приемателни телевизионни апарати — Понятие за съществена обработка или преработка — Критерий на добавената стойност — Действителност и тълкуване — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Решение № 1/95 на Съвета по асоцииране — Непосредствено действие — Тълкуване“

Решение на Съда (четвърти състав) от 13 декември 2007 г.   I - 11228

Резюме на решението

1. Произход на стоките — Определяне — Съществена обработка или преработка

   (членове 24 и 249 от Регламент № 2913/92 на Съвета; приложение 11 към Регламент № 2454/93 на Комисията)

2. Произход на стоките — Определяне — Съществена обработка или преработка

   (член 24 от Регламент № 2913/92 на Съвета; приложение 11 към Регламент № 2454/93 на Комисията)

3. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Митнически съюз

   (член 47, параграфи 1—3 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция; членове 44—47 от Решение № 1/95 на Съвета по асоцииране ЕИО—Турция)

4. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Митнически съюз

   (член 47 от Решение № 1/95 на Съвета по асоцииране ЕИО—Турция)

5. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Митнически съюз

   (член 47, параграф 2 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция; членове 46 и 47 от Решение № 1/95 на Съвета по асоцииране ЕИО—Турция)

1.  Eдна операция по сглобяване на различни елементи съставлява съществена обработка или преработка, която може да се разглежда като придаваща произход, ако от техническа гледна точка и предвид дефиницията на въпросната стока представлява определящият стадий на производството, през който е уточнено предназначението на използваните съставни части и са придадени специфичните качества на въпросната стока.

   Въпреки това, предвид разнообразието на операциите, които могат да се включат в понятието за сглобяване, има случаи, при които проверката въз основа на критерии от технически характер може да не бъде решаваща за определянето на произхода на дадена стока. В тези случаи като допълнителен критерий следва да се вземе предвид добавената стойност, получена в резултат на сглобяването.

   В това отношение в рамките на свободата на преценка, с която Комисията разполага, за да приеме мерките, необходими за прилагането на разпоредбите на Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността, и по-конкретно на тези относно произхода на стоките, тя е длъжна да приема разпоредби от общ характер, които от съображения за правна сигурност трябва да отчитат в дългосрочен план цялостното положение в даден промишлен отрасъл и които поради това не могат да се окажат засегнати от особеното положение в даден момент на определено предприятие в този отрасъл.

   В този смисъл отчитането от страна на Комисията на голямото разнообразие на операциите, включени в понятието за сглобяване в целия съответен промишлен отрасъл, може да оправдае прибягването до критерия на добавената стойност.

   (вж. точки 36, 37, 45, 46 и 51; точка 1 от диспозитива)

2.  Разпоредбите, съдържащи се в графа 3 срещу позиция 8528 от Комбинираната номенклатура, посочена в приложение 11 към Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се изчисли увеличението на стойността, получено от цветните приемателни телевизионни апарати при производството им, не трябва да се определя отделно непреференциалният произход на обособена част като шасито, сглобена от доставчика на завършения продукт. Всъщност разглежданите разпоредби са формулирани общо и не придават никакво решаващо значение при определянето на произхода на въпросната стока на специфична съставна част от нея. Важното е да се държи сметка за всички съставни части, които действително и обективно участват в сглобяването, извършено от предприятието, което произвежда завършения продукт. В този смисъл нито разпоредбите на член 24 от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността, нито разпоредбите на приложение 11 към Регламент № 2454/93 предвиждат, че подобна преценка може да се направи, без да се вземат предвид операциите по сглобяване в тяхната съвкупност. Тези разпоредби не предвиждат едни операции по сглобяването да се вземат предвид за сметка на други в процеса на производство на продукта, нито да се отдели изкуствено една определена част, която също е произведена чрез сглобяване, извършено от същия доставчик. Ето защо да се приеме, че една от сглобяваните от доставчика части трябва да се разглежда отделно в процеса на сглобяване, тъй като така самата тя би могла да придобие качеството на продукт с произход, би означавало да се остави на вносителя или на неговия доставчик да определя по своя преценка на кой стадий от процеса на сглобяване дадена съставна част от внасяния продукт придобива качеството на завършен продукт, използван след това като материал в процеса на производство на друг продукт в същото предприятие. Подобен подход, при който произходът на даден продукт би зависел от субективна преценка, несъвместима с обективния и предвидим характер на разглежданите законодателни разпоредби, би лишил разпоредбите на приложение 11 към Регламент № 2454/93 от всякакво полезно действие.

   (вж. точки 57—59 и 73; точка 2 от диспозитива)

3.  Разпоредбите на член 44 от Решение № 1/95 на Съвета по асоцииране ЕИО—Турция относно прилагането на заключителната фаза на митническия съюз във връзка с разпоредбите на член 47, параграфи 1—3 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция и разпоредбите на членове 45 и 46 от посоченото решение нямат непосредствено действие пред националните юрисдикции и следователно не дават право на отделните оператори да се позовават на нарушаването им, за да се противопоставят на плащането на иначе изискуеми антидъмпингови мита.

   Всъщност на първо място, като предоставят на Съвета по асоцииране ЕИО—Турция възможността да спре действието на инструменти за търговска защита, разпоредбите на член 44, параграф 1 от Решение № 1/95 имат условен характер, тъй като обвързват упражняването на тези правомощия с условието Република Турция да е приложила правилата за конкуренцията и за контрола върху държавните помощи, както и останалите разпоредби на общностното право относно вътрешния пазар, и да е осигурила тяхното ефективно прилагане. Подобни разпоредби следователно се нуждаят от приемането на други мерки, за да въздействат върху правата на операторите, и не могат непосредствено да уреждат правното положение на частноправните субекти.

   На второ място, разпоредбите на член 47, параграфи 1—3 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция и тези на член 46 от Решение № 1/95, доколкото оставят на договарящите се страни възможността да вземат подходящи защитни мерки, не съдържат никакво задължение. Макар от друга страна тези разпоредби да предвиждат, че съответната договаряща се страна е длъжна да уведоми за защитната мярка Съвета по асоцииране съгласно член 47 от Допълнителния протокол, или Смесения комитет на митническия съюз съгласно член 46 от Решение № 1/95, те създават по този начин задължение единствено за страните по Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция. Това обикновено формално изискване за междуинституционално уведомяване, което по никакъв начин не засяга правата или задълженията на частноправните субекти и чието неспазване няма отношение към тяхното положение, следователно не е от естество да придаде непосредствено действие на споменатите разпоредби.

   На трето място, що се отнася до член 45 от Решение № 1/95, тази разпоредба само подтиква договарящите се страни да съгласуват действията си чрез обмен на информация и консултации и следователно също не съдържа задължение. Следователно практиката на Съда относно непосредственото действие не е приложима и към тази разпоредба.

   (вж. точки 85—89 и 91; точка 3 от диспозитива)

4.  Разпоредбите на член 47 от Решение № 1/95 на Съвета по асоцииране ЕИО—Турция относно прилагането на заключителната фаза на митническия съюз имат непосредствено действие и лицата, към които те се прилагат, имат право да се позовават на тях пред юрисдикциите на държавите-членки. Ясно, точно, безусловно и без да обвързват изпълнението или действието му с издаването на друг акт, те всъщност създават задължение за органите на държавата по вноса да изискат от вносителя да укаже произхода на съответните продукти в митническата декларация. Предвид предмета и същността на разглежданите разпоредби, подобно задължение, което разкрива волята на договарящите се страни да изискат от вносителите да предоставят определена информация, може да урежда непосредствено правното положение на операторите.

   (вж. точки 90 и 91; точка 3 от диспозитива)

5.  Разпоредбите на член 47 от Решение № 1/95 на Съвета по асоцииране ЕИО—Турция относно прилагането на заключителната фаза на митническия съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не изискват да се съобщава на операторите информацията, която договарящите се страни, приели антидъмпингови мерки, са длъжни да предават на Смесения комитет на митническия съюз, съгласно член 46 от Решение № 1/95, или на Съвета по асоцииране, съгласно член 47, параграф 2 от Допълнителния протокол.

   Всъщност макар че съответните оператори имат право да изискват да бъдат предварително уведомени по ясен и точен начин относно антидъмпинговите мерки, на които могат да бъдат подложени, и макар че тогава подобни мерки трябва да се публикуват по подходящ начин, по-специално в Официален вестник на Европейския съюз, тези изисквания по никакъв начин не предполагат, че споменатите оператори трябва освен това да бъдат информирани за формалности, въведени единствено в интерес на договарящите се страни.

   (вж. точки 95 и 97; точка 4 от диспозитива)