Дело C-360/06

Heinrich Bauer Verlag BeteiligungsGmbH

срещу

Finanzamt für Großunternehmen in Hamburg

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg)

„Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Оценка на некотираните дялове в капиталови дружества“

Заключение на генералния адвокат г-жа V. Trstenjak, представено на 10 януари 2008 г.   I ‐ 7335

Решение на Съда (втори състав) от 2 октомври 2008 г.   I ‐ 7352

Резюме на решението

Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Данък върху имуществото

(член 52 от Договора за ЕИО (член 52 от Договора за ЕО, понастоящем след изменението член 43 ЕО) и член 58 от Договора за ЕИО (член 58 от Договора за ЕО, понастоящем след изменението член 48 ЕО)

При липсата на надлежна обосновка член 52 от Договора за ЕИО (член 52 от Договора за ЕО, понастоящем след изменението член 43 ЕО) и член 58 от Договора за ЕИО (член 58 от Договора за ЕО, понастоящем след изменението член 48 ЕО) не допускат прилагането на данъчноправна уредба на държава-членка, като последица от която при оценката на некотирани дялове на капиталово дружество за целите на определянето на данъка върху имуществото, дължим от дружеството майка на посоченото капиталово дружество, се определя по-висока стойност на дяловото участие на това дружество в капитала на персонално дружество, установено в друга държава-членка, отколкото на дяловото му участие в персонално дружество, установено в съответната държава-членка, при условие обаче че подобно дялово участие може да му предостави безспорно влияние върху решенията на установеното в друга държава-членка персонално дружество и да му позволи да определя неговата дейност.

Всъщност тъй като подобна разлика в третирането поражда неблагоприятни данъчни последици за дружеството майка, притежаващо изцяло капитала на посоченото капиталово дружество, последното може да бъде възпряно да участва в капитала на персонално дружество, установено в друга държава-членка.

Необходимостта да се осигури съгласуваност на данъчната система не може да обоснове произтичащото от такава правна уредба ограничение, доколкото, за да може да издържи такъв аргумент, все пак трябва да бъде установено наличието на пряка връзка между въпросното данъчно предимство и компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение.

Освен това такава правна уредба не може да се обоснове с довода, свързан с ефективността на данъчния контрол, тъй като данъчните органи биха могли да поискат от съответните данъчнозадължени лица сами да предоставят доказателствата, които смятат за необходими за изчисляването на стойността на дяловите участия на тези данъчнозадължени лица в дружества, установени в други държави-членки.

(вж. точки 31—33, 37 и 39—42 и диспозитива)