Keywords
Summary

Keywords

1. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранни идентични или подобни марки, регистрирани за идентични или подобни стоки или услуги

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на по-ранни идентични или подобни марки, регистрирани за идентични или подобни стоки или услуги

(член 8, параграф 1,буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

3. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка

(член 15, параграф 2, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета)

4. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка

(член 43, параграфи 2 и 3 и член 56, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета)

Summary

1. При преценката за вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността преценката за евентуална фонетична прилика е само един от релевантните фактори при общата преценка. Поради тази причина не може да се заключи, че задължително има вероятност от объркване, когато е установена само фонетична прилика между два знака.

(вж. точки 35—37)

2. Макар да е вярно, че при възражение срещу заявка за регистрация на марка на Общността, основано на съществуването на една-единствена по-ранна марка, за която още няма задължение за използване, преценката за вероятността от объркване се извършва въз основа на сравнение между двете марки, както са регистрирани, то положението е различно в хипотезата, при която възражението се основава на съществуването на няколко марки, които имат общи характеристики, позволяващи те да се смятат за част от едно „семейство“ или „поредица“ от марки.

Всъщност при наличието на „семейство“ или „поредица“ от марки вероятността от объркване следва по-специално от факта, че потребителят може да се заблуди относно това откъде произхождат или произлизат стоките или услугите, обозначени със заявената за регистрация марка, и погрешно да сметне, че тя е част от това семейство или поредица от марки.

Не може да се очаква от потребителя при липса на използване на марки, чийто брой е достатъчен, за да представляват семейство или поредица, да открие общ елемент в посоченото семейство или поредица от марки и/или да направи асоциация между това семейство или поредица и друга марка, съдържаща същия общ елемент. Следователно за да съществува вероятност от объркване на потребителите относно принадлежността на заявената за регистрация марка към „семейство“ или „поредица“, по-ранните марки, които са част от това „семейство“ или „поредица“, трябва да присъстват на пазара.

(вж. точки 62—64)

3. Макар разпоредбите на член 15, параграфи 1 и 2, буква а) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността да позволяват регистрирана марка да се смята за използвана при представяне на доказателства за използването на марката в леко различна форма от тази, в която е била регистрирана, те не допускат защитата, с която регистрирана марка се ползва, да се разпростре чрез доказване на нейното използване върху друга регистрирана марка, чието използване не е било доказано, с мотива че последната била леко променен вариант на първата.

(вж. точка 86)

4. В това отношение притежателят на национална регистрация, който възразява срещу заявка за регистрация на марка на Общността, не може да се позовава, за да избегне доказателствената тежест за реалното използване на неговата по-ранна марка или за съществуването на основателни причини за неизползването, която носи по силата на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, на национална разпоредба, която позволява заявяването като марка на знаци, предназначени да не бъдат използвани в търговията, поради чисто защитната им роля спрямо друг знак, който вече е предмет на търговско използване. Всъщност понятието „основателни причини“, указано в член 43 от Регламент № 40/94, се отнася по същество до външни за притежателя на марката обстоятелства, които представляват пречка за използването ѝ, а не до национално законодателство, което допуска изключение от правилото за отмяна на марката поради липса на петгодишно използване дори когато тази липса на използване е по волята на притежателя на въпросната марка. Тезата, според която притежателят на национална регистрация, който възразява срещу заявка за регистрация на марка на Общността, би могъл да се позове на по-ранна марка, чието използване не е установено, с мотива че по силата на национално законодателство тя представлява „защитна марка“, следователно не е съвместима с член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94.

(вж. точки 100—103)