Дело C-202/06 P

Cementbouw Handel & Industrie BV

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Конкуренция — Регламент (ЕИО) № 4064/89 — Компетентност на Комисията — Нотификация за концентрация с общностно измерение — Предложение от участниците за поемане на задължения — Последици по отношение на компетентността на Комисията — Разрешение, обусловено от изпълнението на определени задължения — Принцип на пропорционалност“

Заключение на генералния адвокат г-жа J. Kokott, представено на 26 април 2007 г.   I - 12132

Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2007 г.   I - 12154

Резюме на решението

1. Конкуренция — Концентрации — Компетентност на Комисията — Определяне към тясно свързан с нотификацията момент за цялото времетраене на процедурата

   (член 1, параграфи 2 и 3, член 5 и член 8, параграф 2, втора алинея от Регламент № 4064/89 на Съвета)

2. Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Пропорционалност на условията и тежестите, наложени на предприятията с оглед на превръщането на нотифицираната концентрация в съвместима с общия пазар

   (член 2 и член 8, параграф 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)

3. Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Задължение да се вземат предвид решенията на националните органи — Липса

   (Регламент № 4064/89 на Съвета)

1.  В рамките на Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия компетентността на Комисията да разгледа дадена концентрация трябва да се установи към точно определен момент — за цялото времетраене на процедурата. Предвид значението, което задължението за нотифициране има във въведената от общностния законодател система за контрол, този момент следва по необходимост да бъде тясно свързан с нотификацията. Всъщност както стремежът към правна сигурност, който предполага предвидимост при определянето на органа, компетентен да разгледа дадена концентрация, така и изискването за бързина, което е характерно за общата структура на Регламент № 4064/89 и което задължава Комисията да спазва стриктно сроковете за приемане на окончателно решение, при чието неизпълнение концентрацията се счита за съвместима с общия пазар, предполагат, че щом Комисията установи компетентността си относно дадена концентрация с оглед на критериите, предвидени в член 1, параграфи 2 и 3 и в член 5 от Регламент № 4064/89, тази компетентност не може да бъде поставяна под съмнение по всяко време или да бъде обект на постоянно преразглеждане.

   Така, макар да е очевидно, че компетентността на Комисията да разгледа дадена концентрация отпада, в случай че съответните предприятия се откажат изцяло от планираната концентрация, все пак положението е различно, когато участниците се ограничават до предлагането на частични промени в нея. Подобни предложения не задължават Комисията да преразгледа компетентността си, предвид опасността от създаването на възможност за предприятията да попречат съществено на хода на процедурата и на ефективността на предвидения от законодателя контрол, ако се задължи Комисията да проверява постоянно компетентността си в ущърб на разглеждането на случая по същество. Това тълкуване се потвърждава от текста на член 8, параграф 2, втора алинея от Регламент № 4064/89, който ясно показва, че предложените или поетите от предприятията задължения са обстоятелства, които Комисията следва да вземе предвид при разглеждането на въпроса по същество, а именно дали концентрацията е съвместима с общия пазар, но че обратно, тези задължения не могат да лишат Комисията от компетентността ѝ, след като последната е проверена в първата фаза на процедурата.

   (вж. точки 38—43)

2.  Материалноправните разпоредби на Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия, и по-конкретно член 2 от него, предоставят на Комисията определена оперативна самостоятелност по-специално при извършването на преценки от икономическо естество. Поради това при осъществяването на контрол от страна на общностния съд върху упражняването на подобно правомощие, което е от основно значение за определянето на правилата в областта на концентрациите, трябва да се вземе предвид свободата на преценка, съдържаща се имплицитно в разпоредбите от икономически характер, част от режима на концентрациите.

   В частност целта на контрола по отношение на пропорционалността на условията и тежестите, които съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 4064/89 Комисията може да наложи на участниците в концентрацията, е не да се провери дали след тяхното изпълнение концентрацията продължава да има общностно измерение, а да се гарантира, че посочените условия и тежести са пропорционални на установения проблем във връзка с конкуренцията и че дават възможност за цялостното му разрешаване.

   (вж. точки 53 и 54)

3.  Предвид ясното разпределение на правомощията, на което се основава Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия, решенията на националните органи не могат да обвържат Комисията по отношение на процедурите за контрол върху концентрациите.

   (вж. точка 56)