Keywords
Summary

Keywords

1. Общностно право — Тълкуване — Актовe на институциите — Мотивиране

2. Конкуренция — Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, които могат да се разглеждат като образуващи едно-единствено нарушение — Вменяване на отговорност на предприятие поради участие в нарушението, преценено в неговата цялост — Допустимост

(член 81, параграф 1 ЕО)

3. Конкуренция — Картели — Вменяване в отговорност на предприятие — Фактическа отговорност за действията на други предприятия в рамките на същото нарушение — Допустимост — Критерии

(член 81, параграф 1 ЕО)

4. Конкуренция — Административно производство — Прекратяване на нарушенията — Правомощие на Комисията — Разпореждания, отправени до предприятията

(член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест и продължителност на нарушението — Възможност за увеличаване на размера на глобите, за да се засили техният възпиращ ефект

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7. Конкуренция — Глоби — Размер — Подходящ характер — Съдебен контрол

(член 229 ЕО и член 253 ЕО; член 17 от Регламент № 17 на Съвета и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

8. Жалба за отмяна — Съдебен контрол — Граници на сезирането

(член 233 ЕО)

9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Действително отражение върху пазара — Критерии за преценка

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)

10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението — Продължително нарушение

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1Б, първа алинея от Известие на Комисията 98/C 9/03)

11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Неприлагане на практика на споразумение — Преценка на индивидуалното поведение на всяко предприятие

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1А, първа алинея и точка 3 от Известие на Комисията 98/C 9/03)

12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Пасивно съдействие или „следване на лидера“ от предприятието

(член 81 ЕО; член 15 от Регламент № 17 на Съвета, точки 2 и 3 от Известие на Комисията 98/C 9/03)

13. Производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Условия — Ново правно основание — Понятие

(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия — Право на преценка на Комисията

(Регламент № 17 на Съвета; точка Г 2 от Известие на Комисията 96/C 207/04)

15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Определяне на глобата пропорционално на факторите за преценка на тежестта на нарушението

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)

Summary

1. Разпоредителната част на акта е неотделима от мотивите към него, така че ако е необходимо, тя трябва да се тълкува, като се вземат предвид мотивите, довели до приемането му.

(вж. точка 41)

2. Нарушението на член 81, параграф 1 ЕО може да бъде резултат не само от изолирано действие, а и от поредица действия или пък от едно продължавано поведение. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента на тази поредица от действия или на това продължавано поведение биха могли да съставляват сами по себе си и взети поотделно нарушение на посочената разпоредба.

Единното продължавано нарушение често обхваща поредица хронологични действия, които сами по себе си към момента на извършването им също могат да представляват нарушение на правилата на конкуренцията. Особеност на тези действия е, че те са част от обща стратегия.

(вж. точки 45 и 46)

3. Предприятие, което е участвало в единно и комплексно нарушение на правилата за конкуренция чрез своето собствено поведение, обхванато от понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, и което цели да спомогне за цялостното осъществяване на нарушението, може да бъде отговорно и за поведението на останалите предприятия в рамките на същото нарушение за целия период на своето участие в посоченото нарушение, когато е установено, че въпросното предприятие знае за неправомерното поведение на останалите участници или може разумно да го предвиди и е готово да поеме риска за него.

Дадено предприятие може да наруши предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана, когато неговото поведение, съгласувано с това на останалите предприятия, има за цел в рамките на общия пазар да ограничи конкуренцията на определен съответен пазар, без това да предполага задължително, че самото то развива дейност на посочения съответен пазар.

(вж. точки 50 и 53)

4. Правомощието на Комисията да се произнася с разпореждания трябва да се упражнява в зависимост от характера на установеното нарушение.

Доколкото дадено предприятие вече не осъществява дейност в съответния сектор, то всъщност не е засегнато от разпореждането за преустановяване на нарушенията. Следователно в този случай не може да е налице нарушаване на принципа на пропорционалност.

Прилагането на член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, може да съдържа забрана за продължаване на определени дейности, практики или състояния, чиято незаконосъобразност е установена, но също и за възприемане на подобно поведение в бъдеще или за предприемане на всякакви мерки, които могат да имат еквивалентна цел или резултат.

След като съответното предприятие не се е ангажирало да не повтаря антиконкурентното си поведение, Комисията има право да включва разпореждането за въздържане за в бъдеще от всякакви мерки, които могат да имат еквивалентна цел или резултат, дори ако това предприятие вече не осъществява дейност в засегнатия от картела сектор.

Тези мерки обаче не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел.

(вж. точки 61, 63, 65 и 67)

5. За определянето на понятието „предходна стопанска година“ Комисията трябва да прецени във всеки конкретен случай и предвид контекста и целите на санкционния режим, установен в Регламент № 17 и Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, търсеното въздействие върху съответното предприятие, по-специално като вземе предвид оборот, който отразява действителното икономическо положение на това предприятие в периода, през който е извършено нарушението.

Както от целите на системата, в която се вписват член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, така и от съдебната практика обаче следва, че прилагането на тавана от 10 % от оборота предполага, от една страна, че Комисията разполага с оборота за последната стопанска година преди приемането на решението ѝ и от друга страна, че тези данни се отнасят до пълна година на нормална стопанска дейност за период от дванадесет месеца.

По този начин, ако стопанската година е приключила преди приемането на решението, но годишните финансови отчети на съответното предприятие все още не са готови или все още не са предоставени на Комисията, тя има право или дори е длъжна да използва оборота, реализиран през предходна стопанска година, за да приложи член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003. Освен това, ако поради преструктурирането или изменението на счетоводни практики дадено предприятие е представило за предходната стопанска година финансови отчети за период, по-малък от дванадесет месеца, Комисията има право да използва оборота, реализиран през предходна пълна стопанска година, за да приложи тези разпоредби. Същото важи и когато дадено предприятие не е осъществявало икономическа дейност през предходната стопанска година и следователно Комисията не разполага с оборот, съответстващ на осъществяваната от него през посочената стопанска година икономическа дейност. Всъщност обратно на това, което изисква съдебната практика, оборотът за този период не дава никаква индикация относно значимостта на посоченото предприятие и следователно не може да послужи като основа за определянето на тавана, предвиден в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

Дори при нормално осъществявана икономическа дейност е възможно по различни причини като неблагоприятна икономическа ситуация, криза в разглеждания сектор, бедствие или стачка оборотът на дадено предприятие да спадне в голяма, дори значителна степен в сравнение с предходните години. Щом обаче дадено предприятие в действителност е реализирало оборот в продължение на пълна стопанска година, в течение на която е осъществявало макар и ограничена икономическа дейност, Комисията трябва да вземе предвид този оборот, за да определи тавана, предвиден в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Следователно поне в случаите, когато по нищо не ли чи, че дадено предприятие е преустановило търговската си дейност или е отклонило оборота си, за да избегне налагането на голяма глоба, следва да се счита, че Комисията е длъжна да определи максималния размер на глобата въз основа на най-скорошния оборот, отразяващ пълна година на икономическа дейност.

(вж. точки 89, 90 и 94—97)

6. Правомощието на Комисията да налага глоби на основание член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, представлява един от способите, които са предоставени на Комисията, за да може тя да изпълнява възложените ѝ от общностното право надзорни функции.

Тези функции включват задачата за разследване и санкциониране на отделните нарушения, както и задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на установените в Договора принципи и към направляване поведението на предприятията в тази насока. В този смисъл тя включва и задачата да се санкционират неправомерните прояви, както и да се предотвратява тяхното възобновяване.

От това следва, че Комисията трябва да следи за възпиращия характер на глобите.

(вж. точки 79 и 91)

7. Що се отнася до жалбите срещу решения на Комисията за налагането на глоби на предприятия за нарушения на правилата на конкуренцията, в рамките на пълната правораздавателна юрисдикция, призната му от член 229 ЕО, от член 17 от Регламент № 17 и от член 31 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, общностният съд е компетентен да преценява подходящия характер на размера на глобите. Тази преценка може да обоснове предоставянето и вземането предвид на допълнителни сведения, чието споменаване само по себе си не се изисква в решението за налагането на глоби по силата на предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране.

(вж. точки 105 и 106)

8. Ако адресат на решение реши да подаде жалба за отмяна, общностният съд се сезира само с тези елементи от решението, които засягат този адресат. Необжалваните елементи от решението, които засягат други адресати, обаче не са част от предмета на спора, който общностният съд е призован да реши.

(вж. точка 112)

9. За да прецени действителното отражение на дадено нарушение върху пазара, Комисията следва да се позове на конкуренцията, която би съществувала нормално при липса на нарушение. За да се направи извод, че е налице отражение върху пазара, е достатъчно уговорените цени да са послужили като основа за определянето на цените на отделните сделки, с което е била ограничена свободата на клиентите за водене на преговори.

За сметка на това, когато прилагането на картела е установено, не може да се изисква от Комисията да доказва систематично, че споразуменията действително са позволили на засегнатите предприятия да достигнат равнище на цената при сделка, по-високо от това, което би преобладавало при липсата на картел. Би било непропорционално да се изисква едно такова доказване, което би погълнало значителни ресурси, имайки предвид, че би наложило прибягване до хипотетични изчисления, основани на икономически модели, чиято точност трудно може да се провери от съда и чийто безпогрешен характер изобщо не е доказан. Всъщност, за да се прецени тежестта на нарушението, решаващо е да се знае, че членовете на картела са направили всичко, което зависи от тях, за да осъществят конкретно намеренията си. Това, което се е случило впоследствие по отношение на реално постигнатите нива на цените, може да е повлияно и от други фактори, които са извън контрола на членовете на картела. Членовете на картела не могат да си приписват външни фактори, които са осуетили техните усилия, и да ги превръщат в обстоятелства, обосноваващи намаляване на глобата.

Реалното поведение, което дадено предприятие твърди, че е възприело, е без значение с оглед оценяването на отражението на даден картел върху пазара. Трябва да бъдат взети предвид само последиците, резултат от нарушението в неговата цялост. В този смисъл вземането предвид на неправомерното поведение на определено предприятие по отношение на конкуренцията има значение за преценката на индивидуалното положение на тези предприятия, но няма никакво значение за причисляването на нарушенията към категорията на „много тежките“ нарушения.

Що се отнася до нарушенията за дълъг период, е малко вероятно засегнатите предприятия да са счели, че практиките, в които са упрекнати, са били лишени напълно от ефективност и полезност.

Характерът на нарушението е от първостепенно значение, по-конкретно за определянето на нарушенията като „много тежки“. В това отношение от описанието на много тежките нарушения в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, следва, че споразумения или съгласувани практики, насочени по-конкретно към определянето на цени, могат да доведат до квалификацията „много тежки“ само въз основа на същността им, без за окачествяването на подобно поведение да са необходими особено отражение или географски обхват. В описанието на „много тежките нарушения“ не се споменава никакво изискване за действително отражение върху пазара, нито за настъпване на резултати в определена географска зона.

(вж. точки 126, 128—130, 133, 134, 136 и 137)

10. Продължителността на нарушението е един от факторите, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на размера на глобата, която трябва да бъде наложена на виновните за нарушението на правилата на конкуренцията предприятия. Що се отнася до нарушенията за дълъг период, Комисията може да приложи автоматично максималния процент увеличение на година в размер на 10 % от стойността, възприета за тежестта на нарушението. Всъщност, макар точка 1 Б, първа алинея, трето тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС да не предвижда автоматично увеличение, тя предоставя на Комисията свобода на преценка в това отношение.

Нищо в Насоките не забранява при изчисляването на размера на глобата да се взема предвид реалната продължителност на нарушението. Такъв подход е напълно логичен и разумен и във всички случаи се вписва в рамките на правото на преценка на Комисията.

Когато е установено, че въпросното предприятие е знаело за неправомерното поведение на другите участници или е можело разумно да го предвиди и е било готово да поеме риска за него, за целия период на участието си в нарушението то се счита за отговорно и за следваното от другите предприятия поведение в рамките на същото нарушение. Комисията правилно може да приеме мълчаливо, че продължителността на нарушението не трябва да се разделя в зависимост от интензитета на участие в нарушението на предприятието жалбоподател на съответните пазари. Ако ролята на съответното предприятие в картела е била взета правилно предвид при определянето на началния размер на глобата, фактът, че предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на картела, не може да бъде отчетен отново при определянето на продължителността на нарушението.

Увеличението на размера на глобата в зависимост от продължителността на нарушението се извършва с прилагане на определен процент към началния размер, определен в зависимост от тежестта на цялото нарушение, като по този начин вече са отразени различните му степени на интензитет. Следователно не би било логично за увеличаването на този размер с оглед продължителността на нарушението да се взема предвид варирането в интензитета на нарушението през разглеждания период. Необходимо е винаги да се прави разграничение между продължителността на действителното функциониране на картела и произтичащата от характера на картела тежест.

(вж. точки 147, 148, 150, 152, 156, 157, 159 и 160)

11. Смекчаващите обстоятелства, предвидени в точка 3 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, се основават на собственото поведение на всяко предприятие. За целите на тяхната преценка следва да се вземе предвид не резултатът от цялото нарушение, който трябва да бъде отчетен при преценката на действителното отражение на нарушението върху пазара, за да се прецени неговата тежест, а индивидуалното поведение на всяко предприятие с цел да се разгледа относителната тежест на участието на всяко предприятие в нарушението.

Следователно предприятията трябва да изтъкнат други доводи, които са от естество да докажат, че в периода, през който са участвали в неправомерните споразумения, те в действителност не са ги прилагали, възприемайки конкурентно поведение на пазара, или поне че явно и съществено са нарушили задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затруднят самото му функциониране.

(вж. точки 178 и 180)

12. Пасивната роля предполага поведението на засегнатото предприятие да е безлично, т.е. то да не взема активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения. Сред обстоятелствата, които са от естество да разкрият пасивната роля на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела, както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в картела, или наличието на изрични изявления в този смисъл, изхождащи от представители на трети предприятия, участвали в нарушението.

Малкият размер на дадено предприятие представлява важно обстоятелство, което трябва да бъде отчетено само при наличието на особени обстоятелства. Когато ръководителите на такова предприятие поемат ролята на председател по време на няколко срещи и ги организират, Комисията правилно приема, че не е налице пасивно поведение: безспорно е, че свикването на срещи, предлагането на дневен ред или раздаването на подготвителни документи за предстоящите срещи е несъвместимо с пасивната роля на последовател, възприел безлично поведение., тъй като тези инициативи разкриват положителното и активно отношение на съответните предприятия към подготовката, поддържането и контрола на картела.

Комисията не е обвързана от определена практика по вземане на решения: фактът, че по предходни случаи тя е взела предвид икономическото положение в сектора като смекчаващо обстоятелство, не означава, че тя трябва непременно да продължи да спазва тази практика. Комисията е длъжна да извърши индивидуален анализ на обстоятелствата във всеки отделен случай, без да е обвързана от предходни решения, които се отнасят до други икономически оператори, до други пазари на продукти и услуги или до други географски пазари към различни моменти.

(вж. точки 184, 185, 189 и 193—195)

13. От разпоредбите на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд следва, че в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

Все пак основание, което представлява допълнение към основание, което е изложено преди това пряко или имплицитно в исковата молба или жалбата и което е в тясна връзка с последното, трябва да се обяви за допустимо.

(вж. точки 198 и 199)

14. Комисията разполага с широко право на преценка относно метода за изчисляване на глобите и в това отношение може да взема предвид много фактори, сред които е и оказаното от съответните предприятия съдействие по време на осъществяването на разследване от службите на тази институция. Сътрудничеството на дадено предприятие с Комисията може да обоснове намаляване на глобата на основание известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели само ако това сътрудничество улеснява задачата на Комисията да установи съществуването на дадено нарушение и да го преустанови.

При предоставянето на определен процент на намаление за определено поведение Комисията не е обвързана от по-ранна практика по вземане на решения; тя не е задължена да предоставя съразмерно намаление при преценката на сходно поведение в рамките на последваща административна процедура.

Комисията има широка свобода на преценка на качеството и полезността на съдействието на дадено предприятие, и по-конкретно в сравнение с приноса на останалите предприятия. В този контекст се изисква Комисията да осъществи комплексна фактическа преценка, каквато е преценката относно съдействието на съответните предприятия. Списъкът на обстоятелствата, които водят до намаляване на глобата, който се съдържа в глава Г, точка 2 от Известието относно сътрудничеството, не е изчерпателен.

Комисията не може да пренебрегне полезността на предоставената информация, която по необходимост е функция на доказателствата, с които тя вече разполага. Когато сътрудничеството на дадено предприятие се изразява само в това да потвърди, и то по по-малко точен и ясен начин някои от сведенията, вече предоставени от друго предприятие, това не улеснява съществено задачата на Комисията и изключва намаляването на размера на глобата на основание на оказаното сътрудничество.

Освобождаването от санкции или намаляването на техния размер е предоставена от Комисията на предприятието компенсация заради улесненото установяване на нарушението, и то независимо на кой стадий от производството е предоставена помощта от предприятието, без значение дали тази помощ се състои в предоставянето на нова информация и на нови доказателства или в признаването на фактически обстоятелства или на тяхната правна квалификация.

Намаляването на глобата на основание на оказаното сътрудничество зависи основно от качеството и полезността на сътрудничеството, оценено от Комисията в рамките на широката ѝ свобода на преценка, която може да бъде санкционирана само при явно превишаване.

В рамките на своята преценка на оказаното от съответните предприятия сътрудничество Комисията не може да пренебрегне принципа на равно третиране, който е нарушен, когато сходни положения се третират по различен начин или различни положения се третират еднакво, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.

Оценката на полезността на оказаното съдействие не се основава на каквато и да е математическа формула, която служебно да налага намаление от най-малко 20 % в случаите, когато от значение са и двете тирета на точка Г от Известието относно сътрудничеството.

(вж. точки 219—225, 238, 246 и 248)

15. Принципът на пропорционалност изисква актовете на общностните институции да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел.

В контекста на изчисляване на глобите тежестта на нарушението трябва да бъде установена в зависимост от множество фактори, като не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от факторите за преценка в сравнение с останалите.

В този контекст принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано.

Така, при определяне на размера на глобата Комисията не е длъжна да отчита състоянието на финансов дефицит в дадено предприятие, като се има предвид, че признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособени те към условията на пазара предприятия. Във всички случаи, дори да се предположи, че приета от общностен орган мярка предизвиква ликвидацията на дадено предприятие в съответната правноорганизационна форма, тя, макар да може да увреди финансовите интереси на собствениците, на акционерите или на притежателите на дялове, не означава, че персоналните, материалните и нематериалните елементи на предприятието ще загубят сами по себе си своята стойност.

В този смисъл нито Регламент № 17, нито Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, нито Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, предвиждат, че размерът на глобите трябва да бъде определен пряко в зависимост от размера на засегнатия пазар, тъй като това е само един от релевантните фактори.

Макар Насоките да не предвиждат размерът на глобата да се изчислява в зависимост от общия оборот или от оборота, реализиран от предприятията на съответния пазар, те допускат и такъв оборот да бъде взет предвид при определянето на размера на глобата с цел да бъдат спазени общите принципи на общностното право и когато го изискват обстоятелствата. Оборотът, който произтича от стоките, предмет на нарушението, може да даде точни указания за мащабите на нарушението и за отговорността на всеки член на картела на съответните пазари. Той представлява обективен фактор, който точно измерва вредата, нанесена от тази практика на нормалната конкуренция, и следователно е добър показател за способността на всяко засегнато предприятие да причини вреди. Все пак не съществува принцип с общо приложение, според който санкцията трябва да бъде съразмерна на оборота, реализиран от предприятието чрез продажбата на продукта, който е предмет на нарушението.

Когато са наложени глоби на няколко участващи в едно и също нарушение предприятия, Комисията не е длъжна да гарантира, че окончателните размери на глобите в резултат от нейното изчисление по отношение на засегнатите предприятия отразяват всички разграничения между тях, що се отнася до техния общ оборот или до оборота им на разглеждания продуктов пазар. Комисията не следва да определя размера на глобата според размера на засегнатите предприятия; няма никаква причина малките и средни предприятия да бъдат третирани различно от останалите предприятия, като фактът, че са малки и средни предприятия, не ги освобождава от задължението да спазват правилата на конкуренцията.

(вж. точки 260, 261, 264, 266, 267, 275 и 277—283)