Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62005TJ0243

    Резюме на решението

    Дело T-243/05

    Република Гърция

    срещу

    Комисия на Европейските общности

    „ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — Разходи, изключени от финансиране на Общността — Полски култури — Маслиново масло — Финансов одит — Срок от 24 месеца“

    Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 12 септември 2007 г.   II - 3478

    Резюме на решението

    1. Земеделие — ФЕОГА — Приключване на сметки

      (член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70 на Съвета и член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент № 1258/1999 на Съвета; член 8, параграф 1, първа и трета алинея от Регламент № 1663/95 на Комисията, изменен с Регламент № 2245/1999)

    2. Земеделие — ФЕОГА — Приключване на сметки

    3. Актове на институциите — Регламенти — Регламент, който предвижда специфични мерки за контрол

    1.  Както съгласно член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70 относно финансирането на Общата селскостопанска политика, така и според член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент № 1258/1999 относно финансирането на Общата селскостопанска политика, ограничаващи във времето разходите, които могат да бъдат засегнати от отказ на финансиране от страна на ФЕОГА, срокът от двадесет и четири месеца трябва да се брои от момента, в който Комисията уведоми засегнатата държава-членка за резултатите от своята проверка, тоест за резултатите от разследванията на място в държавите-членки, извършени от нейните служби. Процесуалната гаранция, предоставена с посочените разпоредби под формата на срок от двадесет и четири месеца, е свързана само с това уведомление за резултатите от проверката, а не с оценка на разходите, които Комисията предвижда да изключи. Всъщност резултатите от проверката на Комисията са тези, които представляват основа на всяка корекция и които трябва да бъдат съобщени на държавата-членка възможно най-бързо, за да може последната да отстрани своевременно установените слабости и в резултат на това да избегне нови корекции за в бъдеще.

      От това следва, че макар оценката на разходите, които се предвижда да бъдат изключени, да се прави във второто уведомление, изпращано от Комисията на засегнатата държава-членка след двустранните разговори, в съответствие с член 8, параграф 1, трета алинея от Регламент № 1663/95 за определяне на правила за прилагане на Регламент № 729/70 относно процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, изменен с Регламент № 2245/1999, съгласно Регламент № 729/70 и Регламент № 1258/1999 срокът от двадесет и четири месеца отново ще трябва да се брои от първото уведомление, което излага резултатите от проверките, както предвижда член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95.

      Това становище не засяга процесуалните права на държавите-членки. Всъщност решенията в областта на приключване на сметките на ФЕОГА се вземат в резултат на състезателно производство, по време на което засегнатите държави-членки разполагат с всички необходими гаранции, за да представят своята гледна точка.

      (вж. точки 41—44)

    2.  В областта на финансирането на Общата селскостопанска политика от ФЕОГА, за да установи нарушение на правилата на общата организация на пазарите на селскостопански продукти, Комисията трябва не да докаже изчерпателно, че извършените от националните администрации проверки са недостатъчни или че са предоставени неверни данни, а да представи доказателство за сериозно и основателно съмнение, което тя изпитва относно тези проверки или тези данни. Това облекчаване на доказателствената тежест за Комисията се обяснява с факта, че в най-добро положение при събирането и проверката на необходимите за приключване на сметките на ФЕОГА данни е държавата-членка и следователно върху нея тежи задължението да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените проверки и представените от нея данни, и при необходимост, за неточността на твърденията на Комисията.

      (вж. точка 57)

    3.  Когато един регламент установява специфични мерки за контрол, държавите-членки са длъжни да ги прилагат, без да е необходимо да се преценява основателността на тезата, според която различна система за контрол би била по-ефикасна, дори да се допусне, че вече е организирана алтернативна форма на контрол.

      (вж. точки 59—60)

    Top