Дело C-385/05

Confédération générale du travail (CGT) и др.

срещу

Premier ministre

и

Ministre de l'Emploi, de la Cohésion sociale et du Logement

преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция)

„Социална политика — Директиви 98/59/ЕО и 2002/14/ЕО — Колективни уволнения — Информиране и консултиране на работниците и служителите — Изчисляване на прага спрямо броя на наетите работници и служители — Правомощия на държавите-членки — Изключване на работниците и служителите, принадлежащи към определена възрастова категория“

Заключение на генералния адвокат г-н P. Mengozzi, представено на 12 септември 2006 г   I-613

Решение на Съда (втори състав) от 18 януари 2007 г   I-634

Резюме на решението

1. Социална политика — Информиране и консултиране на работниците и служителите — Директива 2002/14

   (Директива 2002/14 на Европейския парламент и на Съвета, член 3, параграф 1)

2. Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59

   (Директива 98/59 на Съвета, член 1, параграф 1, буква а)

1.  Член 3, параграф 1 от Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност, която предвижда, че държавите-членки определят методиката за изчисляване на прага спрямо броя на наетите работници и служители, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, изключваща, макар и временно, определена категория от работници и служители при изчисляването на броя на наетите работници и служители по смисъла на тази разпоредба. Всъщност тази разпоредба се отнася до определянето на методиката за изчисляване на прага спрямо броя на работниците и служителите, а не до самото понятие за работник или служител.

   (вж. точки 33 и 41; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 1, параграф 1, буква а) от Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, изключваща, макар и временно, определена категория от работници и служители при предвиденото в тази разпоредба изчисляване на броя на наетите работници и служители.

   Всъщност тази директива, която цели да установи минимална защита във връзка c информирането и консултирането на работниците и служителите в случаите на колективни уволнения, не може да се тълкува в смисъл, че условията за изчисляване на праговете спрямо броя на работниците и служителите, и оттам самите прагове, се определят от държавите-членки, тъй като такова тълкуване би позволило на последните да променят приложното поле на посочената директива и по този начин да лишат същата от пълното ѝ действие.

   (вж. точки 44, 47 и 49; точка 2 от диспозитива)