Keywords
Summary

Keywords

1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70

(член 249, трета алинея ЕО; съображение 17 и член 2, първа алинея от Директива 1999/70 на Съвета)

2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70

(член 137, параграф 5 ЕО; клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

3. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70

(клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

Summary

1. Както от текста на Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), и от този на посоченото рамково споразумение, приложено към директивата, така и от структурата и целта на последните произтича, че предназначението на предвидените в тях разпоредби е да се прилагат за срочните трудови договори и правоотношения, сключени и възникващи с администрациите и други публичноправни образувания.

Като се има предвид значението на принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация, които са част от общите принципи на общностното право, за да гарантират на работниците на срочен трудов договор или правоотношение същите предимства като запазените за работниците на постоянен трудов договор за сравнение, освен ако различното третиране не е обосновано от обективни причини, на разпоредбите, предвидени в тази директива и в това рамково споразумение, трябва да се признае общо действие, доколкото те представляват особено важни правила на общностното социално право, от които всеки работник трябва да може да се възползва в качеството им на минимални изисквания за закрила.

Следователно Директива 1999/70 и Рамковото споразумение се прилагат за всички работници, полагащи труд срещу възнаграждение в рамките на възникнало с работодателя им срочно трудово правоотношение.

Самото обстоятелство, че дадена длъжност се определя като „с нормативноустановен статут“ съгласно националното право и има някои характеристики на публичната служба на заинтересованата държава-членка, е ирелевантно в това отношение; в противен случай полезното действие на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение, както и еднаквото им прилагане в държавите-членки, биха били сериозно възпрепятствани, тъй като това би дало възможност на последните по своя инициатива да лишат определена категория лица от целената с тези общностни актове закрила. Както е видно не само от член 249, трета алинея ЕО, но и от член 2, първа алинея от Директива 1999/70, тълкуван с оглед на съображение 17 от нея, държавите-членки действително са длъжни да гарантират постигането на наложените от общностното право резултати.

(вж. точки 25 и 27—29)

2. Понятието „условия за наемане на работа“, посочено в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се намира в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), следва да се тълкува в смисъл, че може да служи за основание за предявяването на претенция, свързана с отпускането на работник на срочен трудов договор на допълнително възнаграждение за прослужено време, на което съгласно националната правна уредба имат право само работниците на постоянен трудов договор.

Всъщност, на първо място, Рамковото споразумение цели да приложи принципа на недопускане на дискриминация за работниците на срочен трудов договор с оглед на това да бъде възпрепятстван определен работодател да се възползва от подобно трудово правоотношение, за да лиши тези работници от правата, признати на работниците на постоянен трудов договор. Този принцип на общностното социално право обаче не трябва да се тълкува стеснително.

На второ място, посоченото в член 137, параграф 5 ЕО изключение, свързано със „заплащането“, което трябва да се тълкува стеснително, не може да обхване всички въпроси, които имат известна връзка със заплащането, тъй като това би означавало да се лишат от съдържание някои от областите, посочени в член 137, параграф 1 ЕО.

(вж. точки 37—41 и 48; точка 1 от диспозитива)

3. Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането на разлика в третирането между работниците на срочен трудов договор и работниците на постоянен трудов договор, която се обосновава единствено с обстоятелството, че е предвидена в законова или подзаконова разпоредба на държава-членка или в колективен трудов договор, сключен между синдикалните представители на персонала и съответния работодател.

Всъщност съдържащото се в посочената клауза понятие „обективни причини“ изисква разглежданото неравно третиране да се обоснове с наличието на точни и конкретни елементи, характеризиращи посоченото условие за наемане на работа в особения контекст, в който то се вписва, и въз основа на обективни и прозрачни критерии, за да се провери дали това неравно третиране отговаря на реална потребност, дали води до постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение.

(вж. точки 58—59; точка 2 от диспозитива)