Keywords
Summary

Keywords

Конвенция относно съдебната компетентност и изпълнението на съдебните решения — Приложно поле — Граждански и търговски дела — Понятие за граждански и търговски дела

(Конвенция от 27 септември 1968 г., член 1, първи параграф, първо изречение)

Summary

Член 1, първи параграф, първо изречение от Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изменена с конвенциите за присъединяване от 1978 г., от 1982 г. и от 1989 г., следва да се тълкува, че по смисъла на тази разпоредба, съдебният иск, предявен от физически лица в една договаряща държава срещу друга договаряща държава, целящ да бъде получено обезщетение за вреди, претърпени от правоприемниците на жертви на действия на въоръжени сили при военни операции на територията на първата държава, не се отнася към „гражданските и търговски дела“.

Всъщност, ако спорове, които са резултат от проявление на правомощия на публична власт от една от страните по спора, поради това че последната упражнява власт, която надхвърля приложното поле на общите правни норми, приложими към правоотношенията между частни лица, са изключени от понятието за граждански и търговски дела, на още по-силно основание този извод се налага по отношение на иск за обезщетение, който се основава на операции, проведени от въоръжените сили, поради това че такива операции са една от характерните прояви на държавния суверенитет, особено с оглед обстоятелството, че решението за тях е със задължителен характер, взето е едностранно от компетентните публични власти и същите се явяват неотделимо свързани с външната политика и сигурността на държавата.

В това отношение въпросът за правомерния или неправомерния характер на актовете на публичната власт, които стоят в основата на такъв иск, се отнася до естеството на тези актове, а не до правната област, в която те попадат. След като сама по себе си тази област трябва да се приеме като излизаща извън приложното поле на конвенцията, неправомерният характер на такива актове не може да обоснове различно тълкуване.

(вж. точки 34—37, 41—44 и диспозитива)