Keywords
Summary

Keywords

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници

(член 234 ЕО)

2. Общностно право — Съдебно производство — Национални процесуални правила

(членове 11 и 13 от Директива 85/511/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 90/423)

Summary

1. Въпросите, които са свързани с тълкуването на общностното право и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да отхвърли отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за бъде полезен с отговора на поставените му въпроси. Посочената презумпция за релевантност не би могла да бъде оборена единствено от обстоятелството, че една от страните по главното производство оспорва някои факти, проверката за чиято точност не е задача на Съда и от които зависи определянето на предмета на посочения спор.

(вж. точки 22—23)

2. Общностното право не задължава националния съд в съдебно производство относно законосъобразността на административен акт във връзка с правните основания, изведени от нарушението на член 11 и член 13 от Директива 85/511 относно въвеждане на мерки на Общността за борба с болестта шап, изменена с Директива 90/423, служебно да въвежда правно основание, изведено от нарушаването на разпоредбите на общностната правна уредба, тъй като не го изисква нито принципът на равностойност, нито принципът на ефективност.

Всъщност от една страна, що се отнася до принципа на равностойност, посочените разпоредби на директивата не определят нито условията, при които може да се даде ход на производствата в областта на борбата с болестта шап, нито органите, които в рамките на тези производства са компетентни да определят обхвата на правата и задълженията на страните, така че тези разпоредби не могат да бъдат разглеждани като равностойни на вътрешноправните норми от публичен ред, които са в самата основа на националните производства, като се има предвид, че те определят условията, при които може да се даде ход на тези производства, и органите, които в рамките на тези производства са компетентни да определят обхвата на правата и задълженията на страните. От друга страна, принципът на ефективността допуска национална разпоредба, която лишава националните съдилища от възможността служебно да въвеждат правно основание, изведено от нарушаването на общностни разпоредби, в случаите, в които разглеждането на това правно основание би ги задължило да се откажат от наложената им пасивност, като излязат от рамките на представения от страните спор и като се основат на факти и обстоятелства, различни от онези, на които е основала своето искане страната, която има интерес от прилагането на посочените разпоредби. В такова производство принципът на ефективността не задължава националните юрисдикции служебно да въвеждат правно основание, изведено от общностна разпоредба, независимо от нейното значение за общностния правен ред, щом като страните разполагат с действителна възможност да изложат пред националната юрисдикция правно основание, изведено от общностното право.

(вж. точки 29—31, 36, 41—42 и диспозитива)