Keywords
Summary

Keywords

Свободно движение на лица — Работници — Равно третиране — Социални предимства

(член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 на Съвета)

Summary

Член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността допуска национална правна уредба на държава-членка да изключи гражданин на друга държава-членка, който пребивава в тази друга държава и упражнява в първата държава професионална дейност с минимална заетост (под 15 работни часа седмично), от ползването на социално предимство като парична помощ за отглеждане на дете по съображение, че този гражданин не е с местожителство, нито с обичайно пребиваване в първата държава.

Според настоящото общностно право социалната политика е от компетентността на държавите-членки, които разполагат с широко право на преценка при упражняването ѝ. Все пак посоченото право на преценка не може да води до изпразване от съдържание на правата, които частноправните субекти имат по силата на разпоредбите на Договора, уреждащ основните им свободи.

При условията на национално законодателство — насочено към постигане на определени цели в областта на семейната политика и предоставящо парична помощ за отглеждане на дете на лицата, които са достатъчно тясно свързани с обществото на съответната държава, без да ограничава предоставянето на помощта само до пребиваващите на нейната територия лица — в случая на работник, който не пребивава в посочената държава, следва да се приеме, че липсата на достатъчно съществена професионална дейност в същата може законно да обоснове отказа да се предостави въпросното социално предимство.

(вж. точки 21, 26—28 и диспозитива)