Keywords
Summary

Keywords

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите-членки

(член 28в, A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета)

Summary

Член 28в, A, буква a), първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, във връзка с Директива 77/799 относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото и непрякото данъчно облагане, изменена с Директива 92/12, и с Регламент № 218/92 относно административното сътрудничество в областта на непрякото облагане, трябва да се тълкува в смисъл, че данъчните органи на държавата-членка, от която започва изпращането или превозването на стоки в рамките на вътреобщностна доставка, не са длъжни да искат информация от органите на държава-членка, за която доставчикът твърди, че е държава по местоназначението.

На първо място, от първо и второ съображение от Директивата за взаимопомощта, както и от трето съображение от Регламента за административното сътрудничество, е видно, че те имат за цел да се води борба с данъчните измами и с избягването на данъци и да се позволи на държавите-членки да установяват с точност размера на данъка, който да удържат. На второ място, от заглавията на Директивата за взаимопомощта и на Регламента за административното сътрудничество произтича, че те са приети, за да се уреди сътрудничеството между данъчните органи на държавите-членки. Така тези правни актове не предоставят никакво право на частноправните субекти, освен това да получат потвърждение за валидността на „идентификационния номер по „ДДС“ на определено лице“ съгласно член 6, параграф 4 от Регламента за административното сътрудничество. Освен това посочените общностни актове определят и граници на сътрудничеството между държавите-членки, защото органите на запитаната държава-членка не са длъжни да предоставят исканата информация при всички обстоятелства. От това следва, че Директивата за взаимопомощта и Регламентът за административното сътрудничество не са приети с цел да изградят система за обмен на информация между данъчните администрации на държавите-членки, позволяваща им да установяват вътреобщностния характер на доставките, извършени от данъчнозадължено лице, което не е в състояние само да предостави необходимите за тази цел доказателства.

(вж. точки 30—31, 33—34, 38 и диспозитива)