Дело C-141/05

Кралство Испания

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Рибарство — Регламент (ЕО) № 27/2005 — Разпределение на квоти за улов на риба между държави-членки — Акт за присъединяване на Кралство Испания — Край на преходния период — Изискване за относителна стабилност — Принцип на недопускане на дискриминация — Нови възможности за риболов — Допустимост“

Решение на Съда (трети състав) от 8 ноември 2007 г.   I - 9488

Резюме на решението

1. Производство — Встъпване — Възражение за недопустимост, което не е направено от ответника

   (член 40, четвърта алинея от Статута на Съда; член 93, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда)

2. Общностно право — Принципи — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство

   (Акт за присъединяване от 1985 г.; Регламент № 27/2005 на Съвета)

3. Присъединяване на нови държави-членки към Общностите — Испания — Рибарство

   (членове 156—164 от Акта за присъединяване от 1985 г.; Регламент № 27/2005 на Съвета)

4. Рибарство — Опазване на морските ресурси — Режим на риболовни квоти

   (член 20 от Регламент № 2371/2002 на Съвета)

1.  По силата на член 40, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейските общности исканията в молбата за встъпване се ограничават до подпомагане по отношение на исканията на една от страните. Освен това по смисъла на член 93, параграф 4 от Процедурния правилник встъпилата страна е обвързана от спора в състоянието, в което той се намира в момента на встъпването. Поради това тя няма процесуално правомощие да направи възражение за недопустимост, което не е посочено в исканията на ответника.

   (вж. точки 27 и 28)

2.  Като не предвижда в Регламент № 27/2005 за определяне на риболовните възможности през 2005 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността, и по отношение на плавателните съдове на Общността във води, за които се предвиждат ограничения върху улова, третиране за Кралство Испания, идентично с това, от което се ползват държавите-членки, участвали в първоначалното разпределение на квоти за улов на риба преди присъединяването на посочената държава-членка към Общността или в последващите разпределения по време на преходния период, Съветът не извършва дискриминация срещу него.

   Всъщност е важно да се прави разлика между понятието за достъп до водите и това за достъп до ресурсите. Ако след края на преходния период Кралство Испания може отново да има достъп до водите на Северно море или на Балтийско море, от това не следва, че испанските плавателни съдове могат да имат достъп до ресурсите на тези две морета в същото съотношение както плавателните съдове на държавите-членки, които са участвали в първоначалното разпределение или в последващи разпределения.

   (вж. точки 47 и 51)

3.  Като не е разпределил определени риболовни квоти в Северно море и в Балтийско море на Кралство Испания по силата на Регламент № 27/2005 за определяне на риболовните възможности през 2005 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността, и по отношение на плавателните съдове на Общността във води, за които се предвиждат ограничения върху улова, Съветът не е нарушил Акта за присъединяване на Кралство Испания и на Португалската република. Членове 156—164 от този акт определят приложимия режим за сектора на рибарството само за преходния период. Поради това тези членове по принцип не могат да служат като основание на искания, отнасящи се за период, който започва да тече след приключването на преходния период. Следователно след края на преходния период се прилага общностното законодателство, което включва метода за разпределение, регламентиран с уредбата, съществуваща към момента на присъединяване на Кралство Испания.

   (вж. точки 59, 61 и 63)

4.  Наложеното от член 20, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството изискване за относителна стабилност във връзка с разпределението на възможностите за риболов между държавите-членки трябва да се разбира като поддържане на определен процент за всяка държава-членка, като първоначално определеният метод за разпределяне продължава да се прилага до приемането на регламент за изменението му. Доколкото прилагането на принципа за относителна стабилност по отношение на съществуващи възможности за риболов води до поддържането на вече определен между държавите-членки метод за разпределяне, установяването за първи път на метод за разпределение между държавите-членки включва предоставянето на нови възможности за риболов и разпределение, което взема предвид интересите на всяка една от тях. Понятието за интереси може да включва нуждата от запазване на относителната стабилност на риболовните дейности, но не се ограничава само с нея. В този смисъл, когато по отношение на държави-членки за първи път се определя метод за разпределение, по-специално след като същите са упражнявали правото си да ловят риба в дадена зона и за видове, за които Общността е разполагала с обща квота, Съветът взема решение, като взема предвид интересите на всяка една от тях съгласно разпоредбите на член 20, параграф 2 от Регламент № 2371/2002. Тъй като по дефиниция в подобен случай не може да се поддържа какъвто и да е метод за разпределение, разпоредбите на член 20, параграф 1 от този регламент не следва да се прилагат.

   (вж. точки 85—88)