Дело T-375/04

Scheucher-Fleisch GmbH и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Държавни помощи — Селско стопанство — Схема за помощи за програми за качество в областта на хранително-вкусовата и преработвателна промишленост в Австрия — Решение да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Качество на заинтересована страна — Защита на процесуални права — Допустимост — Сериозни затруднения — Насоки за държавните помощи за реклама“

Решение на Първоинстанционния съд (шести състав) от 18 ноември 2009 г.   II ‐ 4158

Резюме на решението

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване

   (член 88, параграфи 2 и 3 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар — Затруднения при преценката

   (член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)

1.  Прякото засягане изисква оспорената общностна мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер. Същото се отнася и за решението, с което се разрешават помощи, когато възможността националните органи да решат да не предоставят помощите, разрешени в спорното решение на Комисията, е чисто теоретична и желанието на тези органи да действат в този смисъл не буди съмнения.

   Когато, без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, с решение, взето на основание параграф 3 от същия член, Комисията установява, че дадена помощ е съвместима с общия пазар, лицата, които се ползват от тези процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред общностния съд. По тези съображения жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, е допустима, когато с подаването ѝ нейният подател цели да защити процесуалните права, които черпи от тази разпоредба.

   Заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, които така могат в съответствие с член 230, четвърта алинея ЕО да подават жалби за отмяна, са лицата, предприятията или сдруженията, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на дадена помощ, тоест в частност конкуриращите се с бенефициерите на тази помощ предприятия и професионалните организации.

   От друга страна, ако жалбоподателят постави под въпрос основателността на решението за преценка на помощта като такава, фактът, че може да бъде считан за заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. При това положение той трябва да докаже, че се ползва със специален статут по смисъла на Решението от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62. Това би било така по-специално в случаите, когато положението на жалбоподателя на пазара би било съществено засегнато от помощта, представляваща предмет на разглежданото решение.

   (вж. точки 36 и 42—44)

2.  Процедурата за контрол върху държавните помощи, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, придобива задължителен характер, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар. Следователно за да вземе благоприятно решение за предприета от държавата мярка, Комисията може да се задоволи само с предварителната фаза, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО, единствено ако след първоначално разглеждане е в състояние да се убеди или че тази мярка не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, или, ако тя е квалифицирана като помощ, че е съвместима с общия пазар. Ако обаче това първоначално разглеждане води Комисията до противоположното заключение или не ѝ позволява да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с преценката на съвместимостта на тази мярка с общия пазар, Комисията има задължението да получи всички необходими мнения и да започне за тази цел официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО.

   Така Комисията следва да определи в зависимост от присъщите на делото фактически и правни обстоятелства дали срещнатите при прегледа на съвместимостта на помощта затруднения налагат започването на тази процедура. При тази преценка трябва да се спазват три изисквания.

   Първо, член 88 ЕО ограничава правомощието на Комисията за произнасяне по съвместимостта на помощ с общия пазар в края на процедурата по предварително разглеждане единствено до тези мерки, които не повдигат сериозни затруднения, като така този критерий придобива изключителен характер. Така Комисията не може да откаже да започне официалната процедура по разследване, като се позове на други обстоятелства, каквито са интересите на трети лица, съображения за процесуална икономия или всеки друг мотив от административно естество.

   Второ, когато се натъкне на сериозни затруднения, Комисията е длъжна да започне официалната процедура и в това отношение тя не разполага с никаква оперативна самостоятелност. Макар да взема решението за започване тази процедура в условията на обвързана компетентност, Комисията все пак разполага с определено право на преценка при проучването и разглеждането на обстоятелствата по случая, за да определи дали те пораждат сериозни затруднения. В съответствие с целта на член 88, параграф 3 ЕО и със задължението ѝ да спазва принципа на добра администрация Комисията може по-специално да започне диалог с уведомяващата държава или с трети лица, за да превъзмогне в хода на предварителната процедура евентуално срещнатите затруднения.

   Трето, понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и неговото съдържание, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар.

   (вж. точки 70—74)