Дело T-442/03

SIC — Sociedade Independente de Comunicação, SA

срещу

Комисия на Европейските общности

„Държавни помощи — Мерки, приети от Португалската република в полза на обществения радиотелевизионен оператор RTP, за финансиране на неговата задача за обществена услуга — Решение, с което се обявява, че някои мерки не представляват държавни помощи и че други са съвместими с общия пазар — Квалифициране като държавна помощ — Съвместимост с общия пазар — Задължение за надлежно и безпристрастно разглеждане“

Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 26 юни 2008 г.   II - 1165

Резюме на решението

1. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката

   (член 87, параграф 1 ЕО)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, предоставяни от публично предприятие

   (член 87, параграф 1 ЕО)

3. Конкуренция — Предприятия, натоварени с управлението на услуги от общ икономически интерес — Липса на необходимост от провеждане на тръжна процедура за възлагане на такава задача на предприятие

   (член 86, параграф 2 ЕО; Протокол от Амстердам)

4. Конкуренция — Предприятия, натоварени с управлението на услуги от общ икономически интерес — Определяне на услугите от общ икономически интерес — Право на преценка на държавите-членки

   (член 86, параграф 2 ЕО)

5. Конкуренция — Предприятия, натоварени с управлението на услуги от общ икономически интерес — Спазване от радиотелевизионния оператор, извършващ обществена услуга, на стандартите за качество, определени при възлагането на обществената услуга — Изключителна компетентност на държавата-членка

   (член 86, параграф 2 ЕО)

6. Помощи, предоставяни от държавите — Административна процедура — Задължения на Комисията — Надлежно и безпристрастно разглеждане

   (член 88, параграф 2 ЕО)

1.  Не изпълнява условието за селективност държавна мярка, която макар да предоставя предимство на специфична категория икономически оператори, не се отклонява от нормалното прилагане на дадена система, а напротив, се вписва в нея и по този начин представлява присъща за тази система мярка или още когато различията в третирането, които тази мярка поражда, могат да бъдат оправдани от характера или общата структура на системата.

   Относно национален закон, с който при преобразуването им в акционерни дружества публичните предприятия се освобождават от съставянето на нотариален акт, какъвто обикновено се изисква, Комисията е длъжна да разгледа въпроса дали въпреки своята специфичност освобождаването от нотариални такси, произтичащо от това позволение, не попада в квалификацията на държавна помощ, поради мотива че прибягването до закона, което води до това освобождаване, не е избрано с цел публичните предприятия да избегнат разходи, а просто се вписва в логиката на националната правна система.

   (вж. точки 64—67)

2.  За да може дадени предимства да се квалифицират като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, те трябва, от една страна, да са предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси, а от друга страна, да могат да се вменят на държавата. Дадена мярка не може да се вмени на държавата единствено въз основа на обстоятелството, че е приета от публично предприятие. Всъщност дори когато държавата е в състояние да контролира публично предприятие и да упражнява решаващо влияние върху неговите действия, не може автоматично да се предположи, че е налице действително упражняване на такъв контрол в конкретен случай. Така е необходимо да се проучи дали трябва да се счита, че публичните власти участват по един или друг начин в приемането на мярката.

   В това отношение вменяване на държавата на приета от публично предприятие мярка за помощи може да се изведе от всички признаци, каквито са по-специално интегрираността на предприятието в структурите на публичната администрация, естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара при нормални условия на конкуренция с частните оператори, правният статут на предприятието (дали е субект на публичното право или на общото дружествено право), интензивността на контрола, упражняван от публичната власт върху управлението на предприятието, или всеки друг признак, който в конкретния случай показва намеса на публичната власт или невъзможността да липсва намеса при приемането на мярка, с оглед и на обхвата на същата, на нейното съдържание или на включените в нея условия.

   (вж. точки 93—95, 98 и 99)

3.  Нито от текста на член 86, параграф 2 ЕО, нито от съдебната практика по тази разпоредба следва, че услуга от общ икономически интерес може да бъде възложена на оператор само в резултат на тръжна процедура.

   Макар да е вярно, че обществената услуга за радиоразпръскване се разглежда като услуга от общ икономически интерес, а не като нестопанска услуга от общ интерес, трябва обаче да се отбележи, че тази квалификация се обяснява повече с последиците, които обществената услуга за радиоразпръскване има de facto върху сектора за радиоразпръскване, който впрочем е конкурентен и пазарен, отколкото с твърдение за пазарно измерение на обществената услуга за радиоразпръскване. Както ясно произтича от Протокола от Амстердам за системата на публичното радиоразпръскване в държавите-членки, обществената услуга за радиоразпръскване е „пряко свързана с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество“.

   Впрочем тази специфика на обществената услуга за радиоразпръскване представлява основата на признатата с Протокола от Амстердам свобода на държавите-членки при възлагането на услуги от общ икономически интерес за радиоразпръскване. С нея се обяснява и обосновава фактът, че не може да се изисква от държава-членка да провежда търг за възлагането на подобна услуга най-малкото когато самата тя решава да осигури тази обществена услуга посредством публичноправно дружество.

   (вж. точки 145, 153 и 154)

4.  Държавите-членки имат широко право на преценка при определянето на това, което считат за услуги от общ икономически интерес. Следователно определянето на тези услуги от държава-членка може да бъда поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка.

   От друга страна, общностното право по никакъв начин не забранява на държава-членка да определи в широк смисъл услугата от общ икономически интерес за радиоразпръскване, така че да включва разпространението на общи програми. Тази възможност не може да се оспорва, поради факта че радиотелевизионният оператор, извършващ обществена услуга, освен това извършва търговски дейности, по-конкретно продажба на рекламни пространства. Всъщност подобно поставяне под въпрос би означавало самата дефиниция на услугата от общ икономически интерес за радиоразпръскване да се постави в зависимост от начина ѝ на финансиране. Впрочем ex hypothesi услугата от общ икономически интерес се определя в зависимост от общия интерес, който тя има за цел да задоволи, а не в зависимост от средствата, които ще осигурят нейното предоставяне.

   (вж. точки 195, 201—203)

5.  Единствено държавата-членка може да прецени как радиотелевизионният оператор, извършващ обществена услуга, спазва стандартите за качество, определени при възлагането на обществената услуга. Комисията трябва по принцип да се ограничи да установи наличие на механизъм за контрол от независим орган относно спазването от посочения радиотелевизионен оператор на възложената му задача. Само ако представените на Комисията по време на разследването данни съдържат сериозни улики, че механизът за контрол, макар да съществува, не е приложен, може да се наложи тя да разгледа дали той действително е приложен, като при това следи да не излезе извън рамките на този преглед, и по-конкретно да не измести държавата-членка при конкретната преценка на спазването на критериите за качество.

   (вж. точки 212—214)

6.  В рамките на процедурата за контрол върху държавните помощи заинтересованите страни, различни от засегнатата държава-членка, разполагат единствено с правото да участват в административната процедура по подходящ начин, като се отчитат конкретните обстоятелства по случая. В този контекст заинтересована страна, която сезира Комисията с молба тази институция да упражни своите правомощия с оглед получаване от държавата-членка на определена информация, не разполага с никакво право Комисията да даде ход на нейната молба. При необходимост именно Комисията следва да прецени полезността на тази молба за нуждите на своя контрол върху разглежданите мерки. При тази преценка Комисията може да вземе предвид данните, с които вече разполага. При все това ограниченият характер на правата на участие и на информация на заинтересованите страни, различни от държавата-членка, по никакъв начин не влиза в противоречие със задължението за надлежно и безпристрастно разглеждане, което Комисията има в областта на държавните помощи. По този начин, макар Комисията да има свобода на преценка, с оглед на своето задължение за надлежно и безпристрастно разглеждане тя не би могла да не поиска да ѝ бъдат съобщени данни, които изглежда могат да потвърдят или да опровергаят други релевантни данни за разглеждането на въпросната мярка, но чиято надеждност не може да се счита за напълно доказана.

   (вж. точки 222—225)