Дело T-420/03

El Corte Inglés, SA

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)

„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „BoomerangTV“ — По-ранни словни и фигуративни национални марки и марки на Общността „BOOMERANG“ и „Boomerang“ — Относителни основания за отказ — Липса на вероятност от объркване — Липса на общоизвестна марка по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция — Липса на засягане на добрата репутация — Непредставяне пред отдела по споровете на доказателства за съществуването на определени по-ранни марки или на техни преводи — Представяне на доказателства за първи път пред апелативния състав — Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква в), член 8, параграф 5 и член 74, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 — Правило 16, параграфи 2 и 3, правило 17, параграф 2 и правило 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95“

Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 17 юни 2008 г.   II - 840

Резюме на решението

1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба срещу решение на отдела по споровете на Службата — Разглеждане от апелативния състав

   (член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета)

2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, регистрирана за идентични или подобни стоки или услуги — Признаване на валидността на регистрацията на по-ранната марка от заявителя на марка

   (член 8 от Регламент № 40/94 на Съвета)

3. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, регистрирана за идентични или подобни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка

   (член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.  Съгласно член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) може да пренебрегне фактите, които страните не са изтъкнали, или доказателствата, които те не са представили своевременно.

   Следователно по общо правило и при липса на разпоредба в обратния смисъл, излагането на факти и представянето на доказателства от страните е възможно след изтичане на предвидените за това срокове съгласно разпоредбите на посочения регламент и в никакъв случай не е забранено Службата да вземе предвид такива късно посочени или представени факти и доказателства. Същевременно подобно късно посочване на факти или представяне на доказателства не предоставя на направилата го страна безусловното право тези факти или доказателства да бъдат взети предвид от Службата. Като уточнява, че тя „може“ в подобен случай да реши да пренебрегне такива факти и доказателства, член 74, параграф 2 от посочения регламент всъщност предоставя на Службата широко право на преценка, за да реши дали следва да ги вземе предвид, или да ги пренебрегне, като мотивира решението си по този въпрос.

   Вземането предвид на късно посочени факти и късно представени доказателства от Службата при произнасяне в процедура по възражение може в частност да бъде оправдано, ако същата счита, от една страна, че късно представените данни могат на пръв поглед действително да бъдат от значение за изхода на висящата пред нея процедура по възражение, а от друга — че стадият на процедурата, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат вземането предвид на тези факти и доказателства.

   Приложението на изложените по-горе принципи поначало не следва да се ограничава в зависимост от естеството на разглежданите факти и доказателства, тъй като подобно ограничаване не е предвидено в член 74, параграф 2 от посочения регламент. Естеството на разглежданите факти и доказателства обаче е елемент, който може да бъде взет предвид при упражняването от Службата на предоставеното ѝ с тази разпоредба право на преценка.

   (вж. точки 40—43)

2.  Член 8 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността по същество предвижда, че е налице относително основание за отказ да се регистрира марка на Общността само при конфликт на марката на Общността, чиято регистрация се иска, с по-ранна марка. Въз основа на доказателства, които трябва да бъдат представени от възразяващия, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) следва да провери съществуването на марките, на които е направено позоваване в подкрепа на възражението. Следователно въпросът за съществуването на по-ранна марка не е елемент, който може да бъде оставен на свободната преценка на страните. Ето защо дори да се предположи, че заявителят на марка действително е признал „валидността“ на регистрацията на по-ранна марка или дори на други по-ранни права, това обстоятелство не задължава отдела по споровете и апелативния състав да приемат за доказано съществуването на тези права.

   (вж. точка 77)

3.  Не съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността между фигуративния знак „BoomerangTV“, чиято регистрация се иска като марка на Общността за „Телекомуникации; услуги в областта на радио- и телевизионните програми; радио- и телевизионни предавания и емисии“ и „Услуги в областта на образованието, обучението и развлеченията; културна дейност; кинематографски и звукозаписни студия; отдаване под наем на видеокасети; конкурси (развлечения); монтаж на радио- и телевизионни програми; производство на филми“, попадащи съответно в класове 38 и 41 по смисъла на Ницската спогодба, и фигуративните марки „Boomerang“, регистрирани по-рано в Испания за стоки, попадащи в класове 8, 11, 16, 18, 25 и 28, както и в Ирландия и Обединеното кралство за стоки, попадащи в клас 25, и фигуративната марка „Boomerang“, предмет на заявка за регистрация като марка на Общността за поредица от стоки, включени в класове 3, 18 и 25 от посочената спогодба.

   Всъщност обхванатите от по-ранните права стоки се различават по своето естество, предназначение и употреба от услугите, за които се иска регистрация на марката „BoomerangTV“. Освен това тези стоки и услуги нямат конкурентен или допълващ характер. Обстоятелството, че някои от стоките, обхванати от по-ранните права, могат да бъдат използвани за популяризиране на услугите, за които се иска регистрация на марката „BoomerangTV“, или че спортният сектор, в който може да попадат редица по-ранни права, може да е свързан с този на телевизионните продукции, в който попада марката, чиято регистрация се иска, не може да постави под съмнение този извод. Подобни връзки са твърде неопределени и случайни, за да може да се заключи, че разглежданите стоки и услуги са допълващи се.

   (вж. точки 99 и 100)