Дело T-291/03

Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар

(марки и дизайни) (СХВП)

„Марка на Общността — Процедура за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „GRANA BIRAGHI“ — Защита на наименованието за произход „grana padano“ — Липса на родов характер — Член 142 от Регламент (ЕО) № 40/94 — Регламент (ЕИО) № 2081/92“

Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 12 септември 2007 г.   II - 3086

Резюме на решението

1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд — Роля на Службата в производството

   (член 133, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

2. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за недействителност — Марка, регистрирана в нарушение на правната уредба в областта на защитата на географските указания и на наименованията за произход

   (членове 13 и 14 от Регламент № 2081/92 на Съвета и член 142 от Регламент № 40/94 на Съвета)

3. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за недействителност — Марка, регистрирана в нарушение на правната уредба в областта на защитата на географските указания и на наименованията за произход

   (членове 13 и 14 от Регламент № 2081/92 на Съвета и член 142 от Регламент № 40/94 на Съвета)

4. Земеделие — Еднаква правна уредба — Закрила на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни — Регламент № 2081/92

   (член 3 и член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2081/92 на Съвета)

5. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за недействителност — Марка, регистрирана в нарушение на правната уредба в областта на защитата на географските указания и на наименованията за произход

   (членове 13 и 14 от Регламент № 2081/92 на Съвета и член 142 от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.  В рамките на производство по обжалване в областта на марките на Общността, насочено срещу решение на апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Службата може, без да променя обхвата на спора, да поиска да се уважат исканията на едната или на другата от страните по свой избор и да представи доводи в подкрепа на правните основания, посочени от тази страна. В замяна на това Службата не може да предявява самостоятелни искания за отмяна или да посочва правни основания за отмяна, които не са повдигнати от другите страни.

   (вж. точка 22)

2.  От член 142 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността и от член 14 от Регламент № 2081/92 относно защитата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски продукти и храни следва, че Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) е длъжна да прилага Регламент № 40/94 по такъв начин, че да не засегне защитата, предоставена на защитените наименования за произход с Регламент № 2081/92.

   Следователно Службата трябва да откаже регистрацията на всяка марка, която попада в някоя от хипотезите на член 13 от Регламент № 2081/92, а ако марката е била вече регистрирана, да я обяви за недействителна.

   (вж. точки 53—56)

3.  Когато защитено наименование за произход е съставено от няколко елемента, един от които представлява родово указание за земеделски продукт или храна, използването на това родово име в регистрирана марка трябва да се счита за съответстващо на член 13, първа алинея, буквa а) или б) от Регламент № 2081/92 относно защитата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски продукти и храни, а искането за обявяване на недействителност на такава марка, основано на наименованието за произход, трябва да бъде отхвърлено.

   Във връзка с това в общностната система за регистрация, установена с Регламент № 2081/92, въпросите, свързани със защитата на различните съставни части на едно означение, и по-специално с това дали се касае за родово означение или за съставна част, защитени срещу посочените в член 13 от този регламент практики, са предмет на преценка, която се извършва въз основа на подробен анализ на разглежданата фактическа обстановка.

   В рамките на процедура за обявяване на недействителност на регистрацията на марка на Общността, основана на защитено наименование за произход, Службата е компетентна да направи такъв вид анализ и евентуално да откаже защитата на родовата част на защитено наименование за произход. Всъщност тъй като не става въпрос за обявяване на недействителността на защитено наименование за произход само по себе си, фактът, че член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2081/92 изключва защитата на родовите означения, съдържащи се в защитено наименование за произход, оправомощава Службата да провери дали разглежданото понятие действително представлява родово означение за земеделски продукт или храна.

   (вж. точки 58—60)

4.  Член 3 от Регламент № 2081/92 относно защитата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски продукти и храни посочва, че означенията, които са станали родови, не могат да бъдат регистрирани, след което предвижда, че за установяване на това дали едно име е станало родово следва да се вземат предвид всички фактори, и по-специално съществуващото положение в държавата-членка, от която произлиза името, това в областите на потребление, съществуващото положение в други държави-членки и съответното национално или общностно законодателство.

   Същите критерии трябва да се приложат и във връзка с член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2081/92. Всъщност определението на понятието „означение, станало родово“, съдържащо се в член 3, параграф 1, втора алинея от същия регламент, е приложимо и към означенията, които винаги са били родови.

   (вж. точки 63 и 64)

5.  В рамките на процедура за обявяване на недействителност на дадена марка на Общността, основана на защитено наименование за произход, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) не е в състояние да направи заключение, че дадено означение, съдържащо се в посоченото защитено наименование за произход, е родово и че регистрацията на марка, в която то се съдържа, не представлява нарушение на защитеното наименование за произход по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2081/92 относно защитата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски продукти и храни, без да е направила подробен анализ на всички фактори, които могат да определят родовия характер на означението.

   В това отношение показателите от юридическо, икономическо, техническо, историческо, културно и социално естество, които позволяват да се направи необходимият подробен анализ, са по-специално: съответните национални и общностни законодателни актове, включително тяхната историческа еволюция; възприятието, което има средният потребител по отношение на означение, за което се твърди, че има родов характер, включително фактът, че известността на означението остава свързана с традиционен продукт, произведен в селски район в резултат на това, че означението обикновено не се използва в други райони на държавата-членка или в Европейския съюз; обстоятелството, че даден продукт е бил законосъобразно предлаган на пазара под разглежданото означение в определени държави-членки; фактът, че даден продукт е бил законосъобразно произвеждан под разглежданото означение в държавата по произход на самото означение, без да се спазват традиционните методи на производство; обстоятелството, че такива операции са продължавали; количеството на продуктите, носещи разглежданото означение и произведени без да се спазват традиционните методи по отношение на количеството на продуктите, произведени съобразно тези методи; пазарният дял на продуктите, носещи разглежданото означение и произведени без да се спазват традиционните методи по отношение на пазарния дял на продуктите, произведени съобразно тези методи; фактът, че продуктите, произведени без да се спазват традиционните методи, са представени по начин, който ги свързва с местата на производство на продуктите, произведени по посочените методи; защитата на разглежданото означение с международни спогодби и броят на държавите-членки, които евентуално се позовават на твърдения родов характер на разглежданото означение.

   Освен това не е изключено при изследването на родовия характер на дадено означение да се вземе предвид проучване на мнението на потребителите, което е организирано с цел да се установи възприемането на разглежданото означение от тях, или да се вземе предвид становище на комитета, създаден с Решение 93/53 относно учредяването на научен комитет за наименованията за произход, географските указания и сертификатите за специфичен характер, който впоследствие е заместен от научна експертна група по наименованията за произход, географските указания и храните с традиционно специфичен характер, създадена с Решение 2007/71. Този комитет е съставен от висококвалифицирани специалисти в правната и земеделската област и има за задача да изследва по-специално родовия характер на означенията.

   На последно място, възможно е да се вземат предвид и други елементи, по-специално определянето на едно означение като родово в Codex alimentarius и в международните конвенции относно използването и защитата на означението, за което се твърди, че е родово.

   (вж. точки 65, 67, 88 и 89)