Европейска заповед за защита — помощ за жертви на престъпления в целия ЕС

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2011/99/EС — Европейска заповед за защита

ОБОБЩЕНИЕ

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА ДИРЕКТИВАТА?

• Тя позволява на жертви на престъпления, по-специално на домашно насилие и преследване, да продължат да бъдат защитени от извършителите на престъплението, когато се преместят в друга държава от ЕС.
• Тя определя правила, които позволяват на съдия или еквивалентен орган в една държава от ЕС да издава европейска заповед за защита, когато защитеното лице се премести в друга държава от ЕС.
• Директивата действа в тандем с Регламент (EС) № 606/2013, който въвежда лесен процес за удостоверяване, за да може заповед, издадена в една държава от ЕС, бързо и лесно да бъде призната в друга държава.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

За да се издаде европейска заповед за защита, е необходимо да има въведена съществуваща национална мярка за защита в държавата от ЕС, която налага една или повече от следните забрани или ограничения за лицето, което застрашава защитеното лице:

• забрана да посещава някои места или определени райони, в които защитеното лице пребивава или посещава;
• забрана или регламентиране на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефона, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство; или
• забрана или регламентиране на доближаването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.

Издаване на заповед

Съществуват няколко условия, сред които:

• защитеното лице да реши да осъществи престой или да пребивава, или вече осъществява престой или пребивава в друга държава от ЕС;
• самото защитено лице иска заповедта;
• на лицето, създаващо опасност, е дадено правото да бъде изслушано и правото да оспори мярката за защита, ако тези права не са му били предоставени по време на процедурата, довела до приемането на мярката за защита.

Заповедта може да бъде изискана или в държавата от ЕС, където защитеното лице осъществява престой или пребивава в момента (изпълняваща държава), или в държавата, където ще бъде издадена заповедта (издаваща държава).

Непризнаване на заповед

Изпълняващата държава може да откаже да признае дадена заповед по ред причини, сред които:

• заповедта е непълна или не е попълнена в рамките на срока, определен от изпълняващата държава;
• мярката за защита се отнася до деяние, което не съставлява престъпление според правото на изпълняващата държава;
• мярката за защита не налага една или няколко забрани или ограничения, посочени по-горе.

Ако изпълняващата държава откаже да признае заповедта, тя трябва:

• да информира защитеното лице и издаващата държава без необосновано забавяне относно този отказ и основанията за него;
• да информира защитеното лице за възможността за подаване на искане за приемане на мярка за защита в съответствие с националното му право;
• да информира защитеното лице за всички приложими средства за правна защита срещу такова решение, които са предвидени в националното му право.

Прилагане на заповед

Изпълняващата държава носи отговорност за предприемането и изпълнението на мерките за изпълнение на заповедта. Ако заповедта е нарушена, тя може:

• да налага наказания и да предприема всяко друго действие вследствие на нарушение, ако това нарушение съставлява престъпление съгласно правото на тази държава;
• да взема всякакви ненаказателни решения във връзка с нарушението;
• да приема всякакви спешни и временни мерки, за да сложи край на нарушението, когато е подходящо, в очакване на последващо решение от издаващата държава.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя влезе в сила на 10 януари 2012 г. Държавите от ЕС трябваше да я транспонират в националното си законодателство до 11 януари 2015 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Вж. „Жертви“ на уебсайта на Европейската комисия

АКТ

Директива 2011/99/EС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно европейската заповед за защита (ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2—18)

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Регламент (EС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (OВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4—12)

последно актуализация 25.01.2016