Премахване и обезвреждане на изоставени инсталации за нефт и газ в морските райони

 

РЕЗЮМЕ НА:

Съобщение (COM(98) 49 окончателен) — премахване и обезвреждане на изоставени инсталации за нефт и газ в морските райони

КАКВА Е ЦЕЛТА НА СЪОБЩЕНИЕТО?

Европейската комисия има за цел да опази околната среда чрез намаляване на замърсяването от изоставени инсталации за нефт и газ в морските райони.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Дебатът за обезвреждането на ненужни инсталации за нефт и газ в морските райони беше подновен през 1995 г. с „аферата“ Брент Спар. С разрешение на правителството на Обединеното кралство Shell реши да потопи своето съоръжение за съхранение на нефт Брент Спар в дълбоководен обект в Северния Атлантически океан.
• Това решение беше критикувано сериозно от обществеността поради вредите за морската среда. В декларацията на министрите след конференцията за Северно море, която беше проведена по същото време, преобладаващата част от присъстващите министри, с изключение на министрите на Обединеното кралство и Норвегия, призоваха за пълна забрана на обезвреждането в морето на такива инсталации.
• След налагането на бойкот на продуктите на Shell от страна на потребителите в няколко държави от ЕС, в крайна сметка дружеството се отказа от своя план и реши да разглоби конструкцията на инсталацията и да използва повторно корпуса като част от продължение на кей в Норвегия. Това еднократно решение обаче не осигури стандартно решение за 600-те други инсталации от този вид в европейски води, повечето от които в британски и норвежки води.
• Обезвреждането на изоставени инсталации е разгледано в рамките на Конвенцията OSPAR (OSPAR: Конвенция за предотвратяването на морското замърсяване чрез изхвърляне на отпадъци от кораби и самолети, подписана в Осло на 15 февруари 1972 г., последвана от Конвенцията за защита на морската среда в Североизточния Атлантически океан, подписана в Париж на 9 септември 1992 г.), която прие свързано решение през 1998 г.
• През ноември 1996 г. Комисията възложи провеждането на проучване за техническите, екологичните и икономическите аспекти на премахването и обезвреждането на такива инсталации, в резултат на което бяха изведени следните заключения:
• по отношение на големите бетонни инсталации:
  • липса на познания за техническите аспекти на тяхното обезвреждане,
  • от екологична гледна точка не е необходимо пълното им обезвреждане,
  • невъзможност за изчисляване на разходите за тяхното обезвреждане;
• за останалите инсталации със стоманени конструкции:
  • пълното обезвреждане е технически възможно,
  • то е икономически оправдано,
  • то може да се извърши в пълна безопасност,
  • остатъците от токсични или опасни вещества може да бъдат намалени,
  • стоманата може да бъде рециклирана на сушата.
• Разходите за преместване и обезвреждане се покриват от собствениците на инсталациите, т.е. дружествата за добив на нефт и газ. Част от тези разходи подлежат на данъчни облекчения. Цялостните разходи за изтегляне на всички платформи на брега за рециклиране се изчисляват на 2 млрд. евро за период от 25 години или средно 80 млн. евро за година. Въздействието на подобно решение върху цялостните производствени разходи за нефт и газ най-общо би било незначително.
• Има много международни текстове, които се отнасят за изоставени инсталации за нефт и газ в морските райони, сред които:
  • Женевската конвенция относно континенталния шелф от 1958 г.,
  • Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.,
  • Лондонската конвенция от 1972 г.,
  • Насоки и стандарти на Международната морска организация за премахване на инсталации и конструкции в морските райони на континенталния шелф от 1989 г.,
  • Базелската конвенция относно контрола на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане от 1989 г.,
  • Конвенциите от Осло (1972 г.) и от Париж (1992 г.) (OSPAR),
  • Конвенция от Хелзинки за опазване на морската околна среда в района на Балтийско море от 1992 г.,
  • Конвенция от Барселона за опазване на Средиземно море от замърсяване от 1976 г.

Не съществува обаче конкретна обща правна рамка в тази област. Освен това тези конвенции разглеждат само минимални стандарти. Отделните държави могат да наложат по-строги условия.

• Предимствата от приемането на единно международно законодателство в тази област са следните:
  • премахване на риска от конкуренция, произтичаща от разлики в националното законодателство;
  • ограничения при отделянето на замърсители от инсталациите;
  • намаляване на замърсяването на морската среда;
  • по-голяма сигурност на корабоплаването.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Съобщение на Комисията до Съвета и до Европейския парламент — Премахване и обезвреждане на изоставени инсталации за нефт и газ в морските райони (COM(98) 49 окончателен, 18.2.1998 г.)

последно актуализация 23.02.2017