Опростяване на обмена на информация между полицията и митниците на държавите от ЕС

 

РЕЗЮМЕ НА:

Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета — обмен на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите от ЕС

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РАМКОВОТО РЕШЕНИЕ?

То позволява на правоприлагащите органи* на държавите от ЕС ефективно да обменят информация и сведения при извършването на разследвания на престъпления или разузнавателни операции за престъпления.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Условия за споделянето на информация

• Държавите от ЕС нямат право да налагат по-строги правила за разкриване на информация на международно равнище, отколкото биха налагали на местно равнище, например като изискват съдебно споразумение.
• По принцип държавите от ЕС следва да отговарят в рамките на 7 дни на искания относно престъпления, подлежащи на европейска заповед за арест*, и когато информацията е достъпна за правоприлагащата агенция. Когато искането е спешно, отговор следва да се даде в рамките на 8 часа. В останалите случаи държавите следва да отговорят в рамките на 14 дни. Ако сроковете не могат да бъдат спазени, държавата от ЕС, която получава искането, трябва да предостави основания за неспазването им.
• Информация може да се предоставя и спонтанно. В този случай следва да се дава само информация, необходима за засичане, предотвратяване и разследване на престъплението или престъпната дейност.
• Информация може да се обменя чрез всеки съществуващ канал и трябва да се споделя с Европол или с Евроюст, ако попада в обхвата на техните правомощия, и в съответствие с обичайните правила за защита на данните.

Ограничения за споделяне на информация

Правоприлагащите органи не са задължени да събират информация в отговор на искане или да получават информация чрез принуда. Освен това:

• Информация не може да се използва като доказателство пред съдебния орган без съгласието на държавата, която я е предоставила (това може да е упоменато в отговора).
• Информация, която е получена от държава извън ЕС, може да се споделя само със съгласието на тази държава.
• Даден правоприлагащ орган може да откаже да предостави информация, ако съществуват основания да се вярва, че тя би застрашила националната сигурност, някакво разследване, операция, безопасността на хора или ако е явно непропорционална, или неуместна.
• Правоприлагащият орган може също така да откаже да предостави информация, когато искането се отнася до престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 1 година или за по-кратък срок, или когато има противопоставяне с друг съдебен орган.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РАМКОВОТО РЕШЕНИЕ?

Рамковото решение се прилага от 30 декември 2006 г. Държавите от ЕС трябваше да го включат в националното си законодателство до 19 декември 2008 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Това рамково решение заменя части от Споразумението от Шенген, свързани с пренос на информация (член 39) и спонтанно предоставяне на информация (член 46).

На 1 декември 2014 г. Обединеното кралство (1) уведоми Европейската комисия, че желае да участва в решението. Това бе потвърдено с Решение 2014/858/EС на Комисията.

За допълнителна информация, вж.:

• „Полицейско сътрудничество“ на уебсайта на Европейската комисия

* ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 година за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз (OВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89—100)

Последващите изменения на Директива 2006/960/ПВР са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 2014/858/ЕС на Комисията от 1 декември 2014 година относно нотификацията от страна на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за желанието му да участва в актовете на Съюза в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които са приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон и които не са част от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 345, 1.12.2014 г., стр. 6—9)

последно актуализация 07.09.2016

---

(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.