Компетентност и приложимо право в областта на наследяването и европейско удостоверение за наследство

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (EС) № 650/2012 по въпроси за наследяването и за изготвяне на европейско удостоверение за наследство

ОБОБЩЕНИЕ

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА РЕГЛАМЕНТА?

• Той осигурява правна сигурност за бенефициери на международно наследяване, избягва противоречащи си решения и опростява процедурите. По този начин той улеснява бенефициерите в друга държава от ЕС да се ползват от правата, които са им дадени или прехвърлени по наследство.
• Той въвежда общи за ЕС правила относно компетентността и относно приложимото право за регулиране на въпроси в областта на наследяването в ЕС, както и правила за признаване и изпълнение на решения, издадени в дадена държава от ЕС, и признаването и изпълнението на официални правни документи, издадени в дадена държава от ЕС.
• Освен това той въвежда европейско удостоверение за наследство, предназначено да се използва от наследници, заветници и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, за да докажат правното си положение или да упражнят правата си в друга държава от ЕС.
• Той се прилага във всички държави от ЕС с изключение на Обединеното кралство (1), Ирландия и Дания, които ще продължат да прилагат своето национално право по отношение на международно наследяване. Останалите държави от ЕС ще прилагат своите национални правила относно признаването и изпълнението на решения, издадени в тези 3 държави.
• Той се прилага в случай на смърт на или след 17 август 2015 г.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

Регламентът се прилага за всички граждански аспекти на наследяването на имуществото на починалото лице.

Той не се прилага за:

• приходи (например данъчни въпроси);
• мита; или
• административни въпроси.

Области на гражданското право, различни от наследяване, като например режими на съпружеска общност, подаръци и пенсионни планове, не са обхванати от регламента.

Компетентност и приложимо право

• Съдилищата на държавата от ЕС на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло.
• По правило правото, приложимо за наследяване, е правото на държавата, в която починалият е живеел обичайно към момента на смъртта си. То може да е правото на държава от ЕС или на държава извън ЕС.
• Преди своята смърт обаче дадено лице може да избере приложимото право да бъде правото на неговата държава на произход. Ако това лице е гражданин на държава от ЕС, страните, засегнати от наследяването, могат да се споразумеят съдилищата на тази държава от ЕС, а не на онази, в която лицето е живеело обичайно, да се разпоредят с наследяването.
• Едно и също право се прилага за цялото наследяване, независимо от вида на засегнатите активи (движими или недвижими) или от държавата, в която се намират.

С приложимото право се регулира, например:

• определянето на бенефициерите и техните съответни дялове;
• способността за наследяване;
• правомощията на наследниците, изпълнителите на завещанието и управителите на имуществото;
• отговорността по задълженията на наследството;
• делбата на наследственото имущество.

Признаване и изпълнение

С прилагането на едно право от един орган за дадено международно наследяване се избягват паралелни процедури с възможни противоречащи си съдебни решения. Освен това се гарантира, че решенията, издадени в дадена държава от ЕС, се признават в целия ЕС без да е необходима специална процедура. Решения, подлежащи на изпълнение в държавата от ЕС, където са били постановени, имат изпълнителна сила в друга държава от ЕС, когато по искане на заинтересована страна те са били обявени за подлежащи на изпълнение там от местния съд или компетентния орган.

Европейско удостоверение за наследство

• Европейското удостоверение за наследство (ЕУН) представлява незадължителен документ, който се издава от органа, който се занимава с наследяването.
• То е предназначено да се използва от наследници, заветници и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава от ЕС да докажат правното си положение и/или да упражнят правата си на наследници или заветници, или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество.
• След като бъде издадено, удостоверението има правни последици във всички държави от ЕС, като за това не се изисква специална процедура.
• За разлика от националните удостоверения за наследство, които имат различна сила в зависимост от държавата от ЕС, която ги издава, ЕУН има една и съща сила, която е определена в регламента, във всички държави от ЕС.
• Регламент (EС) № 1329/2014 определя формулярите, които следва да се използват във връзка с регламента, по-специално с ЕУН.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Той влезе в сила на 5 юли 2012 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За повече информация, вж. Портала за електронно правосъдие.

Европейско удостоверение за наследство (Европейски портал за електронно правосъдие)

АКТ

Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (OВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 107—134)

Последващите изменения на Регламент (ЕC) № 650/2012 са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Регламент за изпълнение (EС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (OВ L 359, 16.12.2014 г., стр. 30—84). Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 25.01.2016

---

(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.